Това е една амбициозна и доста смела идея на американския военен лекар д-р Бонд, която се сторила твърде рискована и в крайна сметки била отхвърлена от американския флот. Бонд обаче не се отказал и се обърнал за помощ към известния френски офицер и океанограф Жак Кусто, който останал възхитен от плана на лекаря. Така, обединени от предизвикателството, двамата мъже, заедно с опитния екип на Кусто, започнали изграждането на подводен град, където водолазите да могат да живеят, както се казва, в свои води.
И докато през 60-те режисьорите в Холивуд все още си фантазират за това с техните научно-фантастични филми, приключението на Жак Кусто вече е в ход.
Проектът е известен като „Conshelf", а целта е да се изпратят десет водолази, които да живеят на дъното на морето за един месец. За целта трябвало да се спуснат специално пригодени жилища, пълни с кислород.
Първият експеримент е направен през 1961 г., когато двама водолази живели в малък подводен дом с размерите на контейнер в продължение на една седмица. Поставено на 37м. дълбочина, жилището разполагало с люк, от който гмурците влизали и излизали.
Само година по-късно, бил проведен и „Conshelf II", който се състоял във водите на Червено море край бреговете на Судан. Този път шест водолази обитавали подводния град за месец, без никаква слънчева светлина.
Така изглежда „Conshelf II" днес.
Цялата експедиция е документирана през 1964 г. във филма на Жак Кусто „World Without Sun", който печели Оскар за най-добър документален филм.
„Conshelf III" е най-амбициозният от всички опити, който започва през 1965 г. Този път шест водолази са изпратени под водата, близо до фара Cap Ferrat, между Ница и Монако, където останали три седмици.
В експедицията участвал и синът на Кусто - Фелипе. Задачата на водолазите била да изследват дъното, но за съжаление, френската нефтохимическа индустрия, се интересувала повече от използването му, отколкото от неговото изучаване. А, когато установили, че роботите са далеч по-евтини от водолазите изследователи, дошъл и краят на проекта „Conshelf".
