„Дотогаз в Калофер такъв модерен учител за класовете нямало ни в Карлово, Казанлък, Копривщица, нито в Пловдив... Скоро името на учителя Ботя се прочуло надалеч, прочуло се и калоферското училище и калоферци се радвали. Сега около новия учител се събрали да се учат и много възрастни ученици... Имало ученици от Сопот, Пазарджик, Чирпан, Дупница, Габрово..., та дори и двама светогорски калугери...” – пише калоферският историк Никола Начов.
„Когато човек се запознае с личността на Ботьо Петков, с неговото необикновено трудолюбие, с честното му и сериозно отношение към въпросите, поставени от тогавашния наш живот, с книжовните му работи, в които личи литературна дарба, не може да не се съгласи, че той е упражнил едно от най-благотворните влияния върху своя велик син.” ~ акад. Михаил Димитров
Даскал Ботьо Петков (1816 ~ 1869)
Роден през 1815 г. в Карлово, ученик на големия български учител и книжовник Райно Попович, учил в Пловдивското гръцко училище и в Одеската духовна семинария в Русия, в продължение на 25 години Ботьо Петков бил учител в град Калофер. По негова инициатива и с доброволни дарения на всички калоферци, през 1848 г. там е построено училище, наричано от всички „Даскал Ботьовото училище”. Посветил изцяло живота си на учителското поприще, Ботьо Петков бил един от най-високо уважаваните учители новатори през Възраждането, активен общественик и книжовник, прочут оратор, преводач, неуморен радетел за българското. Ботьо Петков е баща на великия български поет и революционер Христо Ботев.
Ботьо Петков получава начална грамотност в килиите на църквата „Св. Богородица” в Карлово. От 1828 г. учи в училището на Райно Попович, заедно с Гаврил Кръстевич, Георги Раковски и братя Шопови от Калофер. Няма категорични данни, че е продължил учението си в Пловдив. През 1839 г. Ботьо Петков идва в Калофер на мястото на избягалия през чумавата 1837 г. Неофит Бозвели. От този момент, до смъртта си, Ботьо Петков завинаги се свързва с града и отдава всичките си сили, енергия, ентусиазъм и, най-вече познания, за въздигане на просветното дело в Калофер.
Още в далечната 1820 г. в Калофер отварят врати Килийни училища. През 1839 г., само четири години след основаването на Габровското училище, в Калофер е открито Взаимното мъжко училище, което се намирало в двора на църквата „Света Богородица”. За създаването на това училище активно помогнали калоферски търговци от Одеса. През 1848 г. е открито Даскал Ботьовото училище.
За преподавателите и учениците на Даскал Ботьовото училище
Строежът на новата сграда започва през 1845 г. и според думите на Найден Геров: „Това училище ще стане най-хубаво от тия, които съм виждал тук.” Мястото е специално избрано в центъра на града, на левия бряг на река Тунджа. Градежът на училището е дело на брациговеца Стойо и струва на калоферци 120 хиляди гроша. Но и парите, и три годишния труд за училището се оправдали: „Всеки – който минел край него – се чудел, радвал се и гордеел на грамадната всред Калофер, с особена архитектура бяла сграда, с издатки (чакми) и с много и закръглени прозорци и която се виждала чак от края на фелибелишкия път. Дивили се на нея и всички външни гости и пътници. И наистина, тогаз…, новото училище било най-голямата сграда в Калофер. Такава нямало в околните и в по-далечните градове.”
Училището е тържествено открито и осветено през 1848 г., като на тържеството присъствали целият град и множество гости от Карлово, Сопот, Казанлък и Пловдив. „Учител Ботьо държал дълга пламенна реч. Него ден той бил хероят на деня. Всички ликували. Ентусиазмът нямал край… Едно велико дело било извършено, една въжделена мечта – изпълнена…”
Най-голямата забележителност в Учителската стаята била училищната библиотека, която привличала вниманието на всички посетители. Такава нямало в Карлово, ни в Казанлък, нито пък в Пловдив. В красиви остъклени шкафове били наредени почти всички излезли новобългарски книги, вестници и списания, както и няколко пергаментови ръкописа. Библиотеката съдържала още съчиненията на Волтер (на френски), на Байрон, а също и много от съчиненията на руските автори – Пушкин, Лермонтов, Гогол, Державин, Ломоносов и др. Повечето от книгите били дарени от щедрите калоферски търговци или от самите преводачи.
Като главен учител Ботьо Петков започнал цялостно преустройство в учебния процес и се стремял да приложи всичко научено от следването в Русия. Преобразованията, които той въвел, били голяма рядкост у нас, но с течение на времето, когато броят на учителите – руски възпитаници се увеличил, те се наложили като масова практика в българските училища.
Преди всичко Ботьо Петков разделил учениците по класове и в начало сформирал 3, а по-късно и 4 класа. Учебниците, по които преподавал, били главно на руски език: геометрията на Перевошчиков, географията на Ободовски, а по-късно вече си служил и със своята „Всеобща география”, станала популярен учебник в цялата страна.
За българските възрожденци, обучавани в Даскал Ботьовото училище
През Калоферското четирикласно мъжко училище са преминали почти всички деца на Калофер. Училището се издигнало като едно от най добрите и успешни в страната, а възпитаниците му имали право да продължат образованието си в Априловската гимназия без приемни изпити. За това безспорна е заслугата на неговите учители, които били възприемани като „светилник на земята, най-образованото, най-интелигентното лице” и най-вече на създателя му и пръв главен учител Ботьо Петков. В училището е учил, а по-късно и учителствал Христо Ботев, а също така единственият академик със средно образование - Никола Начов, както и Екзарх Йосиф, Георги Странски, Киро Попов, Христо Чобанов и много други големи български личности.
За методите на обучение в Калоферското училище
• Обучението във Взаимното училище се извършвало по нова, внесена от чужбина метода, наречена „Бел-Анкъстър” или „Взаимна метода”. При нея учението започвало на 7-8-годишна възраст и завършвало на 14-15-годишна възраст, като всички деца се обучавали едновременно, в едно и също помещение. Имало един главен учител и няколко помощници, които били от по-големите ученици. Те помагали на своя главен учител при обучението на по-малките. Оттук идва и наименованието на методата.
• Най-малките ученици седели на първите чинове, които се наричали „пясъчници”, защото се пишело върху пясък. Когато децата се научавали лесно и бързо да изписват буквите и цифрите, преминавали по-назад в стаята и получавали правото да пишат върху малки черни дъски с калем, след това се изтегляли в самия край на помещението и започвали да пишат с мастило върху хартия.
• Нямало голяма черна дъска, на която главният учител да изписва занятието. За тази цел той използвал т.нар.”уруглици”, които представлявали малки, кръгли, дървени дъсчици, целите намазани с восък. Уруглиците били подвижни, на едната им страна учителят изписвал номера на групата, към която е включено детето за деня, а като я завъртал на другата й страна - изписвал съответното занятие. Така по всяко време учителят можел да следи как групите изпълняват задачите си. Това се налагало от факта, че в едно такова училище се учели от 100 до 200 деца едновременно.
• Главният помощник на учителя влизал вътре в полукръга, а учениците от неговата група се хващали с ръце за полукръга. Помощникът зачитал написаното на таблицата, децата повтаряли след него. Учели механично, първо четене, после писане.
• Обучението било целодневно. Във взаимното училище царели изключителен ред и дисциплина, за това и девизът му бил: „Едно място за всяко нещо и всяко нещо на мястото си”. Като във всяко училище и тук имало наказания и поощрения. Моралните наказания и награди наричали съответно „черни и бели кавалери”.
• От 1870 г. в училището в Калофер е въведена „Звучната метода”, пръв по нея преподавал Първо Стоев.
Интервю на Ваня Велкова, в. „България СЕГА” с Ася Николова - историк, директор на Националния музей „Христо Ботев” в Калофер (със съкращения)
Източник: България сега
Изображение: muzeibotev.com