„Никой не е зървал по-отблизо Сатаната, никой не е насищал с повече живот най-зловещите символи, познати на хората.” ~ Алистър Бенчли

Ню Йорк, 1955 г. Хари Ейнджъл – обикновен детектив. Луис Сайфър – истински Дявол. Те имат сделка – сключена отдавна, почти забравена, но не и платена.

Английският режисьор Алън Паркър прочита романа на Уилям Хьортсбърг „Falling Angel” веднага след публикуването му през 1978 г. Но са му нужни повече от 8 години, за да откупи правата и започне работа по филмовата адаптация на книгата. Паркър признава, че се е влюбил в тази сатанинска история веднага и е направил всичко възможно да я представи, запазвайки целия мрачен и смразяващ маниер на оригинала на Хьортсбърг. Режисьорът има идея да предложи главната роля на звездата от „Полет над кукувиче гнездо” Джак Никълсън, но той се разминава с офертата за радост на 35-годишния Мики Рурк. По време на първата си среща с Рурк, Паркър споделя, че той изглеждал като безработен служител на бензиностанция, но направил всичко възможно да докаже, че не само заслужава ролята, но е и единственият подходящ за нея. След като Робърт Де Ниро най-сетне приема своята роля в проекта, Паркър е готов да се впусне в това зловещо филмово пътуване, което накрая ще създаде един от най-въздействащите психологически хорър филми на миналото столетие.

Впечатлен от работата на Тревър Джоунс по филма на Андрей Кончаловски „Влакът беглец”, Алън Паркър кани южноафриканския композитор да облече „Ангелско сърце” в музика и го инструктира да внесе нещо наистина специално в лентата. Треперещ като кученце при гледката на първите заснети кадри, Джоунс създава музикална грес, която смазва сатанинския двигател на филма, благодарение на британския джаз музикант Courtney Pine, чийто дрезгави сола на саксофон пъплят по тялото и ни водят право в Ада.

Не може да бъде подмината и брилянтната работа на големия майстор на кинематографичното изкуство Michael Seresin, защото визуалният аспект и идентичността на „Ангелско сърце” са достойни за изучаване. Заснет в 78 различни локации – от Ню Йорк до Ню Орлиънс, филмът се появява на екраните през 1987 г. и получава единствено кротки оценки от критиката, придружени от незавидна класация в боксофисите.

Да, наистина е твърде дръзко да посочиш Ада с пръст и да покажеш, че той е тук на земята. Че рано или късно, всеки може да продаде душата си и да сключи сделка с дявола.

„Ангелско сърце” на Алън Паркър бърка дълбоко в душите и смущава, затова и аплодисментите за филма са малко. Тук няма забавление, а пълен потрес, ужас, агония и смърт. Тук Робърт Де Ниро е най-безупречното превъплъщение на Луцифер, който оставя след себе си ледено безмълвие и власт. Тук изгрява звездата на 19-годишната Лиза Бонет – божествено демонична с цялата си кървава магия и съблазън. Но никой не е по-впечатляващ от Мики Рурк, който година преди премиерата на филма е покорил публиката с „Девет седмици и половина”. Абсолютно потънал в образа на своя неугледен обикновен герой, загърнат в тънък хумор, някак мазохистично наслаждаващ се на яростната битка в душата си, Рурк тъче основната нишка на този удивителен като самия Ад филм. Без излишни реплики, без ненужни жестове, просто един паднал ангел.

За стойността на живота, с цитати назаем от книгата „Falling Angel” и филма „Ангелско сърце”.

Портретът на Луис САЙФЪР

Там вече седеше мъж, между четирийсе и пет и шейсетгодишен, с добре ушит син раиран костюм и яркочервена роза на ревера. Косите му, гъсти и черни, бяха сресани назад и откриваха високо чело, докато изрязаната на квадрат брадичка и засуканите мустаци бяха бели като хермелин. Беше елегантен, със слънчев загар. Бледосините му очи гледаха някак отдалеч. На тъмночервената вратовръзка блещукаше малка златна петолъчка, обърната наопаки. Сайфер почука с грижливо изпиления си нокът по чашата и си поиска отново същото. Много би й отивал камшик на тази добре поддържана длан. Нерон навярно е имал точно такива ръце. Джак Изкормвача – също. Ръце на император и на убиец. Лениви и стръвни, ръце, чиито издължени и жестоки пръсти изглеждаха като съвършени инструменти на Злото.

***

Финалният диалог между Хари Ейнджъл и Луис Сайфър

Хари Ейнджъл: Знам кой съм!
Луис Сайфър: Ужасно е, когато прозрението не е от полза за прозрелия.
Хари Ейнджъл: Луис Сайфър. Луцифер. Дори името ти е евтина шега.
Луис Сайфър: Мефистофел е доста сложно за Манхатън…
Хари Ейнджъл: Аз знам кой съм. Никого не съм убил. Избил си ги ти и се опитваш да ми го припишеш, но аз знам  кой съм…
Луис Сайфър: Ако имах копита и опашка, щях ли да те убедя? Всички изби. Под мое напътствие, разбира се. Ти си обречен от момента, в който разпори войничето. 12 години живееш назаем, с чужди спомени… Наоколо има твърде много смърт. Кое придава стойност на живота? Любовта, омразата? Плътта е тленна, само душата е безсмъртна. А твоята ми принадлежи. Край, Джони! Огледаш ли се, ще виждаш отражението ми.

***

Залата шумно приветства появата на Луис Сайфър, тържествен като султан:

Нека ви окъпе усмивката на успеха. Не е ли писано, че райските врати се отварят пред онези, които ги натиснат?

Светът е на силните, не на смирените. Не ли истина? Лъвът разкъсва стадото, ястребът насища стръвта си с кръвта на врабчето. Който оспорва тази истина, оспорва световния ред.

Ръката, стиснала камшик, направлява колата. Плътта на ездача не чувства болката от острието на шпората. В живота, за да си силен, трябва да наложиш волята си. Трябва да си лъв, а не газела. Бъдете като вълка, не като агнето. Не се нареждайте при ония, на които прерязват гърлата. Не се поддавайте на малодушието, на стадния инстинкт. Вкоравете сърцата си с храброст. Победителят е един, нека това да сте вие.

Ако окото ти те тормози, извади го. Ще добавя още: ако окото на другия те тормози, извади него. С нокти! С пушка! Око за око!

Какъв е смисълът да подлагаме и другата буза? – ревеше той. – Необходимо ли е да ни боли? Ако някое сърце е ожесточено срещу вас, изтръгнете го. Не чакайте да се превърнете в жертва. Удряйте първи. Ако окото на врага ви тормози, извадете го. Ако сърцето му ви тормози, изтръгнете го. Ако някой негов член ви тормози, отрежете го и го напъхайте в устата му.

Източник и снимки: cinephiliabeyond.org