„Ето какво мога да кажа за работата, на която Бах е отдал живота си – слушайте, свирете, прекланяйте се - и си дръжте езика зад зъбите.”
През октомври 1928 г. автор на писмо, адресирано до Айнщайн в Берлин, го попитал дали музикалните му предпочитания имат определено въздействие върху основната му работа. На 23 октомври 1928 г. Айнщайн му написал: „Музиката не влияе на изследователската работа, но и двете се захранват от един и същ източник – страстното желание, и се допълват едно друго с това, че снемат душевното напрежение.”
Айнщайн страстно обичал цигулката и никога не се разделял с нея. Предпочитал композиторите на 18-ти век. Обичал Бах и Моцарт. На Бетовен повече се възхищавал, отколкото обичал. С по-късните композитори не намирал духовна връзка.
Славата му довела до това, че хората започнали да проявяват настойчивост и досаден интерес към всички области от живота на Айнщайн. И не било чудно, че когато през 1928 г. немски илюстрован ежедневник му пратил анкета за отношението му към Бах, той не й обърнал никакво внимание. Редакторът почакал известно време и отново пратил въпросите си на 24 март 1928 г. В този ден (пощите по онова време светкавично доставяли писмата), Айнщайн рязко отговорил в писмо: „Ето какво мога да кажа за работата, на която Бах е отдал живота си – слушайте, свирете, прекланяйте се – и си дръжте езика зад зъбите.”
Случило се така, че няколко месеца по-късно същата година в друг журнал попитали Айнщайн за друг композитор, а през ноември 1928-а, той отвърнал: „За Шуберт мога да кажа само едно – изпълнявайте музиката му, обичайте го и си затваряйте устата!”
Около 10 години по-късно, била публикувана много по-детайлна анкета относно музикалните вкусове на Айнщайн, на която той отговарял обстоятелствено. Самата анкета се загубила, но характерът на въпросите става ясен от самите отговори на Айнщайн, публикувани през 1939 г.
♫
1. Повече от всичко аз обичам музиката на Бах, Моцарт и някои стари италиански и английски композитори. Бетовен значително по-малко, и разбира се, Шуберт.
2. Затруднявам се да кажа кой значи повече за мен – Бах или Моцарт. В музиката аз не търся логика. Възприемам я интуитивно, не познавайки никакви теории. Не харесвам музикалното произведение, ако не успея да хвана неговата вътрешна цялост и единство (архитектура).
3. Винаги чувствам, че Хендел е добър, дори изискан, но в него има някаква повърхностност. Бетовен за мен е много драматичен и музиката му е твърде лична.
4. Шуберт е един от любимите ми композитори, надарен с необикновената способност да изразява чувство и огромна сила в причудливи мелодии. Но в неговите крупни произведения ми пречи незавършената архитектоника.
5. Шуман е привлекателен за мен със своите малки произведения – в тях има оригиналност и богатство на чувствата. Но несъвършенството на формата не ми позволява да им се наслаждавам искрено. У Менделсон чувствам големия талант, но не винаги уловимото отсъствие на дълбочина го довежда до баналност.
6. Считам някои песни и камерни произведения на Брамс несъмнено за значителни, дори по начина, по който са построени. Но болшинството му работи не са изпълнени с вътрешна убедителност за мен. Не разбирам, защо е било нужно да бъдат написани.
7. Възхищавам се на изобретателността на Вагнер, но отсъствието на отчетлива архитектурна постановка разглеждам като декадентство. Именно затова, за мен неговата личност като музикант е неописуемо противна, така че през повечето време го слушам с отвращение.
8. Имам чувството, че Рихард Щраус е талантлив, но у него няма вътрешна правдивост и той е обладан от външните ефекти. Не мога да кажа, че съм изцяло равнодушен към съвременната музика. Дебюси е изящно-цветен, но неговата архитектура е твърде бедна. На бих могъл да се увлека по подобен род музика.
* Фрагменты из книги "Альберт Эйнштейн как человек", перевод с английского А.Н. Лука. Albert Einstein: the Human Side, Selected and edited by H, Dukas & B, Hoffmann, Princeton University Press, 1979, журнал Вопросы философии, 1991г., Москва, изд. Наука
Източник: Андрей Кончаловский
Снимки: sciencevibe.com, ualrpublicradio.org
