Амадеус полита към Вечните нотни полета на 5 декември 1791 г. Споделяме „Думи за МОЦАРТ” на Георги ДАНАИЛОВ по повод 200-годишнината от смъртта му.
(Anonymous portrait of the child Mozart, possibly by Pietro Antonio Lorenzoni; painted in 1763 on commission from Leopold Mozart)
„Никой по-добре от Амадеус не е почувствал, че измъчените, измамените, очакващите и никога не получаващите хора, имат нужда от празник за душите си.”
♫
В тия дни на смут, на неверие и униние, в тия зимни дни, когато до вчера поне белотата на снега покриваше грижите ни, ние, все пак, успяваме да си спомним за Моцарт. Ние сме облагодетелствани, защото все още можем да обичаме музиката. Тази обич мъчно се отнема, загубим ли и нея, свършено е с нас.
Трябва да кажа думи за Моцарт. Да се пише за него е толкова лесно, че няма защо да се замислям. Взимам всички ласкави слова, подбирам най-красивите прилагателни, прибавям превъзходните степени, подреждам ги небрежно, така както е небрежна в своето съвършенство неговата музика и... ще съм изрекъл една истина за Моцарт. Едва ли някой ще дръзне да я оспори. Но аз знам, че да се пише за Моцарт е всъщност ужасно трудно, че думите стават изведнъж недостатъчни и смисълът им недостоен за предназначението им. Да се пише за Моцарт е толкова лесно и толкова трудно, колкото е достъпна за изпълнение неговата музика за любителите и непредставимо трудно за истинските музиканти!
Кой ли не е писал за него! Като започнеш от Пушкин и завършиш с Екзюпери, а помежду тях, неочаквано се е вредил и самият Чичерин. И той е написал цяла книга за Моцарт, може би като изкупление за греховете си в името на революцията. Сега и аз се опитвам да кощунствам и слава Богу, че Амадеус няма да чуе словата ми. Представям си как би прихнал неудържимият му от всички небесни сили смях. И все пак, за всеки случай, ще говоря по-тихо.
Има хора, които със своя живот и дело са оправдание за съществуването на човечеството, те за жалост не са чак толкова много. Има хора, които с живот и дело са оправдание за съществуването на света, те са съвсем малко и всред тях е Моцарт.
Ако непонятната и безсмислена за разума ни вселена е била създадена от някакъв творец и ако той е успял да предвиди всичко - и зачатието й, и развитието й, и смъртта й, ако нехайно е предопределил нашата безцелна и тъжна участ на тази земя, все пак той не е успял да предвиди Моцарт. Това създание се е изплъзнало от ръцете на своя творец, устремило се е на воля и е удостоило смаяния си господар с една превъзхождаща го усмивка. Музиката на Моцарт не е била предвидена от никакъв Създател. Тя се е появила сама, нечакана, неканена, появила се е в една бедна човешка глава като предизвикателство към абсурда, като творение така необяснимо и съвършено, каквото е самата вселена.
Никой по-добре от Волфганг Амадеус не е почувствал, че измъчените, измамените, очакващите и никога не получаващите хора, имат нужда от празник за душите си. И за да създаде този празник, той щедро ни е дарил с музиката си. Тя не е само веселие, нито само опиянение, тя е тържество на благородството, в което и сълзи и тъга са добре дошли. От всички, които са писали музика, Моцарт е истинският демократ. Той не ни гледа от висотата на непостижими, обледенени върхове, той ни зове при себе си така просто, така сърдечно, така по детски, че ние всички тръгваме в неудържим порив към неговия свят. От всички деца чудо той за цял живот си е останал и дете и чудо. И точно това съчетание на копнежа ни към детството и очакването на спасителното чудо прави Моцарт тъй близък и тъй необясним.
И сега, когато снегът се топи и грозотата на нашия град става още по-зрима, когато надеждите ни са болнави, а болестите ни изглеждат безнадеждни, много ми се иска да предложа нещо:
- Нека послушаме Моцарт!
Той прави нищото красиво.
Февруари 1991 г.
*Anonymous portrait of the child Mozart, possibly by Pietro Antonio Lorenzoni; painted in 1763 on commission from Leopold Mozart - en.wikipedia.org; Mozart Family Portrait - commons.wikimedia.org
