Писателите за писателите
(Portrait of Lord Byron, 1813, by Thomas Phillips)
Лорд Байрон – най-големият от всички световни поети.
Уолтър СКОТ, 1809
Душата на лорд Байрон твърде приличала на душата на Ж.Ж.Русо в това отношение, че и той бил вечно зает със себе си и впечатлението, което прави на другите.
Това беше най-малко драматическият поет, съществувал някога… С това се обяснява неговата явна ненавист към Шекспир.
Той хранел две противоположни желания – велик и верен извор на нещастие. Не е ли искал той едновременно да го приемат във висшето общество като велможа и да му се възхищават като на велик поет!
СТЕНДАЛ, 1816
Поезията на лорд Байрон е страстна, но нейният огън не запалва никого и затова в по-голямата си част тя представлява твърде мрачен трактат по психология, при това не много полезен, защото описаните в нея характери и чувства са толкова странни, че не предизвикват никакви асоциации в душата на читателя, не я превръщат в благодатна почва за тях и произведеното впечатление е по-скоро повърхностно, отколкото дълбоко.
Джакомо ЛЕОПАРДИ, 1818
Байрон ми прочете една от непубликуваните песни на „Дон Жуан” – поразително прекрасна. Тя го поставя много, много по-високо от всички съвременни поети. Всяка дума в нея е белязана от печата на безсмъртието.
Пърси Биш ШЕЛИ, 1821
Лорд Байрон не познаваше унизителното проклятие, тегнещо над литературния свят. Имаме предвид ревността и завистта.
Уолтър СКОТ, 1824
Макар Байрон да умря толкова млад, литературата не е загубила съществено по отношение на понататъшното си обогатяване. Байрон беше достигнал върха на своята творческа мощ и каквото и да правеше впоследствие, нямаше да може да разшири очертаните от неговия талант граници. С непонятното свое стихотворение „Страшният съд” той е постигнал върховното, на което е бил способен.
ГЬОТЕ, 1824
Докато пишех това, съобщиха ми, че моят братовчед Байрон е умрял в Мисолунги. И това велико сърце престана да тупти! То бе велико и бе сърце, а не дребна черупчица на чувствата. Да, този човек бе велик, той в мъки откриваше нови светове, но прометеевски въстана против жалките хора и техните още по-жалки богове.
Хайнрих ХАЙНЕ, 1824
Когато от глъбината на сърцето му възниква мисъл или образ, сякаш се е открило гърлото на вулкан, който изригва в пламък.
Виктор ЮГО, 1824
На теб ти е тъжно за Байрон, а аз се радвам на смъртта му като на възвишена тема за поезия. Геният на Байрон избледняваше заедно с младостта му. В трагедиите си, той вече не е оня пламенен демон, който създаде „Гяур” и „Чайлд Харолд”. Първите две песни на „Дон Жуан” стоят по-горе от следващите. Неговата поезия забележимо се променяше. Той целият беше създаден наопаки – в него нямаше постепенност, той изведнъж узря и възмъжа, пропя и млъкна.
Александър ПУШКИН, 1824
Лорд Байрон е велик само, когато твори. Щом започне да размишлява – става дете.
ГЬОТЕ, 1825
Велик и могъщ гений, страстен поет.
Фьодор ДОСТОЕВСКИ, 1877
Англичаните могат да мислят за Байрон каквото си искат, но едно е сигурно – че те не могат да посочат друг поет, който да може да се сравнява с него. Той е различен от всички други и в повечето случаи – по-голям.
ГЬОТЕ, 1826
Не уважавам никого така, както Рабле и Байрон. И двамата са писали с желание да навредят на човешкия род и да му се изсмеят в лицето. Каква великолепна позиция на човек, застанал така пред света!
ФЛОБЕР, 1838
Картини: Wikimedia Commons; заглавна - George Gordon Byron, 6th Baron Byron by Richard Westall, Richard Westall (died 1836)