За раждането на творческата идея, съзнавана съвсем мъгляво и чувствана по-скоро като празнота на духа
(Edmond (left) with his brother Jules, 1854)
Мъката, теглото, изтезанието на литературния живот е при раждането. Зачеване, създаване: в тези две думи има за човека на творчеството цял свят от болезнени усилия и страхове. От това нищо, от този начален зародиш, какъвто е първата идея на едно съчинение, да се изтегли punctum saliens, да се извадят едно по едно обстоятелствата на фабулата, линиите на характерите, интригата, развръзката: колко труд заради този малък свят, надъхан от самия вас, бликнал от вашите гърди, за да се превърне в роман. Като че имате в главата си бял лист хартия, върху който неоформената още мисъл чертае неопределени и нечетливи знаци… И мрачната досада, и безконечното отчаяние, и срамът пред самия вас да се чувствате безпомощен в творческото си честолюбие. Въртите и превръщате мозъка си, той се отеква глухо. Пипате, поставяте ръка върху нещо мъртво – вашето въображение… Казвате си, че не може да сторите нищо, че няма вече нищо да сторите. Като че навред в душата е само празнина.
Но идеята е все пак налице, привлекателна и неуловима, като някоя красива зла фея в облаците. С един удар на бича мисълта се поставя движение – търсите безсъница, за да имате щастливите хрумвания на нощното възбуждение, всички струни на ума се нагласяват към една единствена концентрация. Нещо ви се вестява за момент, после изчезва и вие се усещате по-уморени, отколкото при нападение, което ви е сломило…
О! Да налучквате така в нощта на въображението душата на една книга и да не откривате нищо, да губите часове наред с бродене наоколо, да се спускате в себе си и да не изнасяте нищо, да се намирате между последната книга, която сте публикували, нишката на която е прерязана и която не значи вече нищо за вас, и книгата, на която не можете да дадете ни кръв, ни плът, да бъдете бременни с нищожеството – това са ужасните дни на хората на мисълта и въображението. Всички тези дни напоследък ние бяхме в това безпокойно състояние.
Най-сетне първите очертания, неясният сплав на нашия роман, младата буржоазия, (Renée Mauperin“/"Рене Мопрен", 1864 г.) ни се яви тази вечер.
Източник: Goncourt, Journal, II, 30-32
Снимка: Edmond (left) with his brother Jules. Photographed by Félix Nadar, en.wikipedia.org
