Великият учен и великото му чувство за хумор - за себе си, щастието и относителните вероятности. „Алберт Айнщайн - Аз ли съм луд или другите. Афоризми” (Изд. Новелон)
Въпросът, който понякога ме влудява, е - аз ли съм луд, или другите?
Никога не съм си мислел, че другите ще приемат теориите ми толкова по-сериозно от мен.
Аз съм се родил и това е всичко необходимо, за да бъда щастлив.
Маса, стол, купичка с плодове и цигулка; какво друго му трябва на човек, за да е щастлив?
В миналото никога не съм си мислел, че всяка моя случайна забележка ще бъде издебвана и документирана. Иначе щях да се прибера по-дълбоко в черупката си.
Всеки ден си напомням по сто пъти, че и вътрешният, и външният ми живот се опират на труда на другите.
Две неща извикват у мен страхопочитание - звездното небе и духовната вселена вътре в мен.
Понякога се питам как стана така, че точно аз развих теорията на относителността. Причината според мен е в това, че обикновено възрастният човек не мисли за проблемите на пространството и времето. Това са неща, над които си е блъскал ума като дете. Но моето интелектуално развитие бе забавено и в резултат на това започнах да се интересувам от времето и пространството едва когато бях вече пораснал.
Животът ми е нещо прозаично, което не интересува никого. Известен е фактът, че съм се родил, и нищо друго не е от значение.
Освободената сила на атома промени всичко, освен мисленето ни и затова отиваме към безпрецедентна катастрофа. Ако знаех последствията, щях да стана часовникар.
Точно като човека в приказката, който превръщал всичко докоснато от него в злато, така всяко мое действие или дума се превръщат във вестникарски шум.
Ако трябваше да започна живота си отначало, щях да стана водопроводчик.
Що се отнася до мен, предпочитам тихия порок пред шумната добродетел.
Колкото по-голяма става славата ми, толкова повече оглупявам, което, разбира се, е общовалидно правило.
Ако не бях физик, навярно щях да стана музикант. Често мисля в музикални форми. Изживявам бляновете си в музиката. Виждам живота си като музика... Най-голяма радост на света ми носи пак музиката.
Аз съм в достатъчна степен художник, за да рисувам свободно във въображението си.
От: „Алберт Айнщайн - Аз ли съм луд или другите. Афоризми”, Станимир Йотов - съставителство и превод, изд. Новелон
Снимки: en.wikipedia.org, LIVE