„Без ропот приеми съдбата, било във дъжд или във пек, от болката не се оплаквай - това е най-добрия лек.“
Рубаите на ненадминатия персийски поет, философ, математик, астроном и лекар, записани в съкровищницата на световната поезия.
(Illustration for Rubáiyát of Omar Khayyám, The Cup of Death by Elihu Vedder, 1883-1884)
149
Знаеш ли ти колко тъжен, колко жалък е човек,
колко бързо отшумява неговият път нелек?
Сътворен от черна глина, от страдания и само
две-три крачки пропътувал, става глина пак навек.
150
Бъди между скалите огън свят,
вълните на смъртта ще те превърнат в ад.
Не е ли прах света? Не млъквай, моя песен!
Не е ли дим плътта? Налей ми радост, брат!
151
За мене чашата е винаги желана
и нежна флейта - над душевна рана.
Щом падна във ръцете на грънчаря като глина -
да е за вино само изваяната кана!
152
Уви, не са далеч последните врати,
часът предсмъртен като фенер блести.
Не се бави, по-бързо от виното наливай,
че може утре с него да ме прелееш ти.
153
По-малко се мъчи за злата участ наша,
от сутрин до среднощ прекарай с пълна чаша,
седни на лозето до дъщерята… - тя
с червените си устни не е за богаташа.
154
Кажи, димът на огненото лято - де е?
И лихвата на скъпото ни злато - де е?
Присмиват ми се, че живях сред кръчма -
но де е тя, и бъчвата със вино - де е?
155
И сякаш през завеса отдалеч
със „ти“ и „аз“ долита кратка реч.
Но пада леко тънката завеса:
и „ти“ и „аз“ не се дочува веч.
156
Богатството, нали, съвсем не значи ум,
но бедността боли, като живот без друм.
Виж, теменужката трепти, а пухкавата роза
се смее, пълна с радост, злато, пчелен шум.
157
Познавам този вид магарета сановни:
крещят, реват, навред е празното им слово!
Сами без име - търсят опора в имената,
а да пълзят пред теб, са винаги готови.
158
За да живееш мъдро - закони има много,
но само два от тях зачитай ти най-строго:
ти по-добре гладувай, но глупости не яж,
и по-добре самин, но не с глупак, ей богу.
159
Ще те науча аз да си на всички с нрава,
усмихвай се навред, бъди с душа лукава:
евреи, мюсюлмани, безбожници хвали -
и ще спечелиш ти най-хубавата слава.
160
Да бях творецът аз на туй небе жестоко,
за миг го бих разбил и вдигнал по-високо
лазура на небе такова, под което
човекът би живял не тъжно и безоко.
161
За щастие - до дъно! Наливай с порив скъп!
Презри деня суетен! Живей без страх и скръб.
И тежките вериги на твоя глупав разум,
затворник временен, снеми от своя гръб!
162
Без ропот приеми съдбата, било във дъжд или във пек,
от болката не се оплаквай - това е най-добрия лек.
И по-богат да станеш, трябва за всичко да благодариш,
изпитано от теб случайно в шума на този звезден ек.
163
Какво навред желая? - Смехът на веселбата!
А друга странна вяра за мен е непозната.
Веднъж попитах свода: „Кого обичаш ти?“
Отвърна той: „Сърцето, де пее радост свята!“
Избрано от: „Рубайят“, Омар Хаям, превод от персийски (фарси) Йордан Милев, 1973 г.
*Illustration for Rubáiyát of Omar Khayyám, The Cup of Death by Elihu Vedder, 1883-1884, Smithsonian American Art Museum