Къща от кожа и кости ~ Домовете на сибирските номади

Сибирските номади обикновено преодолявали годишно до 600 километра. За да могат да се придвижват, им е била необходима подвижна къща, която лесно да се носи из тайгата и тундрата, да може да се изгради за няколко часа и да е от материали, които са под ръка, както и да устои на температури между -50° С и +40° С. След като руснаците колонизирали Сибир, част от местното население заживяло уседнал живот, а в съветско време мнозина се преместили в различни градове. При все това сред наследниците на степните пастири и ловци от тайгата има такива, които са останали верни на традиционния начин на живот, и в Сибир до днес има номадски къщи. Технологичният прогрес също е оказал въздействие върху тях и жители на република Хакасия понякога използват юрти в които има стоманен комин. Този тип юрти се продават в местните туристически магазини, а юртите от природни материали – в специални магазини.

(Семейна вечеря в юрта. Снимка: Александър Кряжев, РИА "Новости")

Номадските суеверия

Понякога на номадите им се налага на напуснат лагера си внезапно. Тувинците (жителите на руската република Тува – бел. ред.) имат следното суеверие – ако куче или овен скочи срещу покрива на юртата, това е лоша поличба. И ако се случи, главата на фамилията трябва да застреля кучето или да отреже крака на овена, който е докоснал покрива на юртата и след това да направи с него жертвоприношение. Семейството трябва да напусне незабавно юртата и да търси друго място за лагеруване, независимо на какво разстояние ще е то.

Къща на шейна и кафе в юрта

Сибирските номади правели традиционните си къщи (чум, яранга и юрта) от животински кожи, дърво, козина и вълна. Корпусът винаги бил от дърво. По време на горещите сезони корпусът се покривал от дървесни кори, а през зимата за целта се използвала животинска кожа. Ескимосите изолирали ярангите си от кожа на морж с трева на върха, а корпусът е от кости на челюстите на кит. Тувинците покривали юртите си с кече и връзвали всичко с въжета от конска грива.

За построяването на една юрта отивали два до шест часа, а разглобяването ѝ отнемало един час. Тя тежала между 250 и 350 килограма и по време на пътуванията всички части се разпределяли на отделни товари, които пренасяли животните.

Номадите предавали най-успешните техники на изграждането на къщи от поколение на поколение. В средата на XIX век нганасаните, долганите и нененците възприели от руските селяни къщата чум на шейна и започнали да я използват като жилище за зимата. Преносимо скеле, покрито с еленска кожа, което се теглело по снега от няколко елена.

Днес тувинците-тоджинци живеят в къщи-чумове. Те са номади и пасат елени, сменяйки лагера си всеки месец. Те почти не използват палатки, защото се намокрят, когато правят лагер, но пък дървесната кора и дървесината от лиственица са непромокаеми. Ако се запали хубав огън вътре в чума, жилището става приятно и сухо.

В Хакасия, Тува и Чукотка местните народи продължават да отглеждат добитък, да ловуват и ловят риба, местейки се от един лагер на друг с животните си или преследвайки дивеча. Пастирите на елени от Тува и Хакасия използват юрти само през лятото, докато събратята им от Чукотка разчитат на тях през цялата година. През зимата тя се покрива с еленова кожа. Палатката запазва топлината и е толкова ефикасна, че хората в такива яранги се чувстват твърде комфортно даже полуголи.

Къде могат да се видят съвременни юрти?

В Алтай юртите обикновено са туристически атракции или летни ресторанти. Юрта с традиционен интериор може да се види по време на фестивала, известен като Ел Ойин.

Чум, яранга и юрта много си приличат отвътре. Огънят е в средата. Помещението се разделя на мъжка и женска секция. В женската са нещата, необходими, за да се готви, а в мъжката – оръжията, седлата, ласата и юздите. Местоположението на мъжката и женската части е различно при различните народи. В един чум обикновено женската част е от лявата страна, докато в юртата тя е отдясно.

Меките еленови кожи покриват пода на чума и обикновено са основният елемент на украсата. В ярангата има вертикално платно, което разделя пространството на една топла стая с нещо като купол, а останалата част е студена и се използва за складиране на дрехи, кожи и бъчви с консервирана храна. В юртите леглата са наредени покрай стените, има малки дървени етажерки, на които се слагат лакомства и ценни предмети, нещо като олтар. Пръстеният под е покрит с нещавена животинска кожа. Всеки член на семейството и гост има своето място в юртата и не е позволено да се мести без позволение.

Защо да имаш юрта в апартамента си?

По съветско време сибирските местни народи трудно свиквали с градовете и апартаментите, които не възприемали като естествено пространство, като степите или тайгата. Именно поради тази причина тувинците си правели юрти в апартаментите. Технологичният прогрес е оказал влияние върху традиционното жилище на номадските народи. Жителите на Хакасия сега използват юрти от платно със скеле от стомана, които могат да се купят в туристическите магазини. За разлика от пастирите на елени в Чукотка, местните рибари, ловци и пастири ценят този хибрид между палатка и юрта. Чукчите предпочитат природните материали. Полиестерът и промазаното платно с времето се късат на студа, а освен това не предпазват от екстремни температури и могат да имат остра миризма.

Юрти от природен материал могат да бъдат поръчани в работилниците, разположени в тези райони, но също и в европейската част Русия. Цената варира от $615 до $3200 според размера.

Къде могат да се посетят автентични къщи на сибирски номади?

За да можете да видите автентични къщи на сибирски номади, не е необходимо да пропътувате 5000-6000 км от Москва. В тематичния парк "Етномир" и във фермата за камили в "Кочевник" има юрти и жилище чум. В Красноярск и Омск също можете да се запознаете с традиционните церемонии на номадските народи в кафенето Tea Yurt. Юрти, които са отворени като музеи, и юрти-кафенета могат да се намерят и в столиците на Хакасия и Тува – Абакан и Кизил.

(Юрта на номади в Алтай. Снимка: Александър Кряжев, РИА "Новости")