Темпераментът е специфичното основно настроение на човешкото същество и е нещо, с което детето се ражда. Извира от същността на човека, но се разкрива и изявява външно. Всяко дете, което идва на белия свят носи своята индивидуалност и неповторимост. Не съществува темперамент в чист вид, но условно могат да се разделят четири групи – сангвиничен, холеричен, меланхоличен и флегматичен. Темпераментът не може да се променя, но може да се направлява. Основното правило тук е, че винаги трябва да се разчита на това, което е в наличност, а не на това, което го няма. Ако се опитвате да развивате в детето умения, които са слабо заложени, единственото, което ще постигнете е да невротизирате и него и себе си. Хубаво е да се използва потенциалът, който вече е наличен, като грижите и усъвършенстването да стават в тази посока. Ето и четирите основни типа темперамент, според антропософията – науката за духовното развитие на човека:

Сангвиничен темперамент
Сангвиничното дете има нужда от любов и привързаност към една личност.
Това дете е стройно, гъвкаво и подвижно, в очите му искри вътрешна радост. Отличава се с емоционални приливи и отливи, живот в мисли и образи. Вниманието му се насочва към един обект, след което бързо го губи и го насочва към друг. Интересът е насочен към всяко нещо от външния свят, но е почти невъзможно да се съхрани вътрешно. Лошото е, че този вид темперамент много лесно може да се превърне в лекомислие и вятърничавост, липса на интерес към важните неща, тъй като това дете е бързо схващащо, но и бързо забравящо. Да се опитваме да му втълпяваме интереси е безрезултатно, защото въодушевлението му както възниква, така и си отива. Но колкото и да е сангвинично едно дете, винаги има нещо, което да е истински интересно дори и за него. Задачата на родителите е да го открият. С наказания или уговорки няма да се заинтригува трайно от нищо. За да се открие какво е в състояние да му предизвика вниманието, трябва да му се дават предмети, към които е проявило интерес, като му се предостави разнообразен избор. Впоследствие да му се отнемат и да се види към кои ще поиска да се върне то отново, докато само не стигне до трайното желание за едно от всички тези неща. Усилията трябва да се насочат към откриване на обект, който да му бъде представен в особена светлина, но това трябва да се случи само чрез някоя подходяща личност. Само по обиколния път на любовта може да се предизвика интересът. Тази личност може да бъде всеки вид възпитател – родител, друг човек от семейството или учител. Ако развие лична привързаност към човек, достоен за любовта му, от там може да бъде събуден интересът му към каквото и да било подходящо за него занимание.

Холеричен темперамент
Холеричното дете има нужда от уважение и почит към постиженията на дадена личност.
Холеричното дете се държи все едно иска да наложи своя Аз на всяка цена. Притежава силна волева природа, насочена навън, активност, понякога и агресивност. Има силен здрав център във вътрешния си свят. Отличава се с твърда крачка, когато ходи стъпва силно, сякаш се опитва да пробие пода. Има нужда да се налага над всички външни съпротивления, да се утвърди. Погледът му е пламенен и искрящ. Опасното е да не се развие гневност и неумение да се владее и контролира. Отглеждането и възпитанието на дете с такъв темперамент трябва да става в духа на почит и уважение към един авторитет. Холеричното дете трябва да вярва, че възпитателят разбира от работата си, че е наясно с нещата, които стават около него и да не показва слабите си места. Тъй като волята му има нужда от постоянно утвърждаване, вниманието му трябва да се насочва към трудностите в живота, като на пътя му трябва да се поставят неща, които му оказват съпротива. Това дете е със силна вътрешна воля, която има нужда да се изявява външно и за това не бива да бъде спирано, а напротив – да му се дават възможности да я прояви. Уважението към възпитателя може да се породи и като му се покаже как той самият се справя с трудностите, с които детето не е успяло, като се предизвика респект към уменията му.

Меланхоличен темперамент
Меланхоличното дете трябва да бъде възпитавано в състрадание към чуждата съдба.
При това дете трудността идва от невъзможността да се намери баланс между физическото тяло и духовния свят и нещата, които не може да преодолее му причиняват мъка и болка. То е затворено във вътрешния си свят, често е в лошо насроенение и изпитва неудоволствие. Очите му са сведени, погледът е мрачен. Походката е равномерна и стегната и едновременно с това провлачена и твърда. Опасността тук е от прекомерното вглъбяване в себе си и потъването във вътрешната горест. С благи думи не може да се помогне на това дете да се откаже от своята печал и болка и да се отучи от тях, защото то има стремеж към тази затвореност. Не бива да се правят опити да се развеселява и да се забавлява, защото това само ще задълбочи вътрешната му болка и ще става все по-затворено и по-затворено. Предразположението към болката и неудоволствието могат да бъдат насочвани в правилна посока като му се покаже как човек наистина може да страда, да изпита вътрешната си болка във външния свят, така че тя да е оправдана, да се материализира. И това може да стане, когато възпитателите на детето са хора, които са преминали през житейски страдания, изпитали са реални болки и са успели да намерят начин да се справят с мъката си. Така детето разбира, че силната му вътрешна болка не е въображаема, а съществува в реалността и че може да бъде преодоляна. Възпитател, който е имал наситен с изпитания живот и е излязъл мъдър от житейските изпитания е най-доброто за такова дете. Споделянето на преживяното, съпреживяването на оправданата болка е благодат за меланхоличното дете.

Флегматичен темперамент
Флегматичното дете трябва се убеди в предимството да споделя интересите на другите.
Флегматичното дете притежава самодостатъчен вътрешен живот и комфорт. Чувства се толкова добре, защото в организма му всичко е наред и предпочита да остане затворено в този вътрешно удобство и не чувства нужда да насочва вътрешния си мир навън. Хубавото е, че колкото по-уютно се чувства човек във вътрешния си свят, толкова по-голяма хармония ще постигне между вътрешното и външното. Това дете се отличава със задоволство и вътрешна уравновесеност. Походката му е отпусната и провлачена, стъпките му като че ли не искат да се съобразят със земята. Лицето му често е с безучастен израз. Опасността тук е, че няма да е в състояние да развие силна воля, поради липсата си на интерес към околната действителност, а голямата опасност е апатичността и оглупяването. На флегматичното дете не е лесно да се повлияе. Трудно може с убеждения и насърчаване да се измъкне от уютния му свят. Но ако от родителите или възпитателите си умишлено бъде обградено от възможно най-много източници на скука, с напълно безинтересни неща, ще му се прииска да излезе от това състояние и в този момент е най-полезно да бъде обградено с много деца, с които да общува интензивно. За всички деца е добре да имат приятели в игрите, но за флегматичното дете това важи най-много. Върху него могат да въздействат интересите на неговите приятелите, които са на същата възраст. Да бъде заинтригувано от предмети и събития не е лесно, за това е нужно да е заобиколено от приятели с разнородни интереси, за да ги съпреживява и да бъде въвлечено в участие във възможно най-разнообразни дейности.

И най-важното правило за родители е съветът на Бил Ейърс: „Вашите деца изискват от вас най-вече да ги обичате за това, което са, а не да прекарвате цялото си време, опитвайки се да ги поправяте.“

От „Тайната на четирите темперамента”, Рудолф ЩАЙНЕР, изд. Даскалов

Снимки ~ special-ism.com, newmommymedia.com, parentingnow.org