Наставление за възпитанието на внуците ~ Екатерина ВЕЛИКА

Величествената Екатерина II, през чието 34-годишно управление Русия изживява своя Златен век. Жената, която общува с най-големите умове и творци на своето време – Волтер, Дидро, Русо. Императрицата с много таланти, покровителка на изкуството, литературата и образованието, която подрежда своята колекция от изящни произведения в дворцовата пристройка и така се ражда един от най-старите и впечатляващи музеи в света - изумителният Ермитаж. Защо да не се вслушаме в мъдрия глас на тази велика жена, когато иде реч за възпитанието на децата. Четем и си водим записки

(Федор Рокотов – Екатерина II Велика)

Децата не обичат да не са заети с нищо.

Децата не бива да бъдат усмирявани или мъмрени заради детската им забава и игра или заради малките детски непослушания.

Да не им се забранява да играя колкото искат. Детските игри не са игри, а старателно упражнение за децата.

От най-ранна възраст децата обикновено плачат по две причини – първо, от упорство, второ, от чувствителност и склонност към оплакване. И едните, и другите сълзи могат да се различат по гласа, погледа и външния вид на децата, но нито едните, нито другите сълзи не трябва да се допускат.

Ако е желателно децата да отвикнат от някаква игра, то най-добрият начин за това е няколко часа подред да бъдат принуждавани да играят със същата играчка.

Добре е да се поощрява любопитството в децата и затова е нужно въпросите им да се изслушват търпеливо и да им се отговаря точно.

Мъмренето на децата трябва да става насаме, а хваленето, когато са заслужили това, пред свидетели.

Ако веднъж възпитателите са отказали на децата нещо, то не бива да им се позволява да го измолват с викове и плач.

Към учене да не се принуждават и да не бъдат хокани за учението. Ако се учат добре по свое желание, тогава да бъдат похвалени.

Обикновено никакво наказание не може да бъде полезно за децата, ако не е съпроводено със срама, че са постъпили лошо.

На децата им е трудно да бъдат прилежни. Не бива обаче със страх да бъдат научавани на прилежание, защото в обзетата от страх душа може да се вложи толкова учение, колкото може да се бродира върху треперещо платно.

Езиците се учат само като се говори с децата на тях.

Забранено е да се карат децата да повтарят много наизуст. Това не помага на паметта.

* Портрет на Великата княгиня Екатерина Алексеевна  (Екатерина II) от Виргилиус Ериксен (1722—1782) — датски придворен портретист

12922 Преглеждания