От комплекси или неумение да построят отношенията си на друга основа, родителите изискват уважение от децата си. До този извод стига младият баща Андрей Бородкин. Истински, децата ни уважават заради нашите постъпки, а боязливостта и култът към старейшините е само външна проява на уважение.
Моят баща бе възпитан в строгост. Заедно с чичо ми двамата почитаха дядо безпрекословно. Чичо изгради същите отношения в семейството си, а аз израснах другояче. Съмнявайки се в убежденията и методите на моите родители, аз се учих да анализирам постъпките на окръжаващите ме, независимо от възрастта им. И стана така, че пораснах „глух” – така се изразяваха родителите ми. Днес възпитавам дъщеря си в същия подход.
Култът към старейшините – това е система на отношения останала от първобитните времена. В нея всичко е просто и ясно. Сестра ти и брат ти грабят твоите играчки? Те имат нужда от тях, те са по-големи. Родителите определят в какви кръжоци да ходи детето, как да се облича, как да се държи? Това е проява на най-добри намерения – все пак те имат по-голям жизнен опит.
В повечето случаи, това е истина. Ставайки баща, аз действително желая да дам най-доброто на дъщеря си, всичко, което заслужава. Но проблемът е в това, че заобикалящият свят се променя по-бързо, отколкото родителите могат да се приспособят към него. Затова, опирайки се на доисторическите представи за уважението и почитанието, е сложно да намерим общ език с децата на 21-ви век. Дори сега, дъщеричката ми, ненавършила още 4 години, отговаря на постоянните ми въпроси като: „Да не ти е студено/топло/тъжно/неприятно, – „Татко, а може ли поне веднъж да не се вживяваш толкова?”
В такива моменти ми се иска да прочета една класическа лекция за това, как съм живял живота си, или да кажа: „Е, някой ден ще имаш деца, сама ще разбереш.” Но после проумявам, че това е единствено моята тревога, а детето съвсем няма нужда да осъзнава цялата сложност на родителските комплекси и тревоги.
Именно заради родителските комплекси и неумението да се градят отношения по друг образец, расте постоянното изискване за уважение според старшинството и годините.
„Как говориш с майка си, какво си въобразяваш? И баща си не уважаваш, по-възрастни сме от теб, нали?” Навярно мнозина са чували подобни възклицания в детството си. Децата бързо разбират, че в изискването си за уважение, възрастните преди всичко имат предвид подчинението. А това означава, че любовта може да се заслужи единствено, изпълнявайки указанията на по-възрастните – само по себе си, детето не я заслужава.
В днешно време, децата се отнасят с по-възрастните от гледна точка на постъпките им. Ако искате тяхното уважение, научете се да уважавате детето като личност. Ако искате вежливо общуване – научете се да не повишавате глас по всякакъв повод. Ако искате синът или дъщеря ви да четат книги – сами започнете да четете книгите, които сте отлагали с години, а не дръжте лекции по темата. Само така, с личен пример, ще завоювате уважението и предаността на своето дете.
Източник: mel.fm
Илюстрации: „Dads And Their Little Girls” by Soosh, Pinterest
