„Културата ще става все по-нездравословна и човечеството ще трябва да превръща педагогическия процес все повече в оздравителен процес срещу онова, което разболява в околната среда.”
Рудолф ЩАЙНЕР, „Педагогическо изкуство”
През 1919 г. собственикът на фабрика „Валдорф-Астория”, цигареният фабрикант Емил Молт, предлага на д-р Рудолф Щайнер да организира нова училищна форма за децата на работниците. Щайнер създава педагогически метод, в чийто център на възпитание и обучение стои човекът – със своята ярка индивидуалност, специфични таланти, нужди, чувства и воля. Още същата година в Щутгарт врати отваря първото Щайнерово валдорфско училище. Днес в света съществуват над 3500 детски градини, училища и институти, които се доверяват на валдорфската педагогика, а времето е най-големият свидетел за успеха на революционния метод на големия философ, който вярва, че „Детето трябва да се приема с благоговение, да се възпитава в любов и да се пуска на свобода”.
За доверието и свързаността между деца, учители и родители, творческото откривателство, уважението към природата, педагогиката като изкуство и търсенето на нови простори за човешката душа – разговаряме с Весела Еленкова, учител по английски език в ЧСУ „Проф. Николай Райнов” с валдорфска методика на преподаване в София – специално за Web Stage.
(Весела Еленкова, © личен архив)
Валдорфската педагогика – наука ли е тя или изкуство, творчески процес?
За мен валдорфската педагогика е нещо живо, процес, който тръгва от личността на учителя – той може да бъде полезен на децата само когато работи върху себе си, развива себе си. През 1919 г. Щайнер пише една кратка книжка, „Същност на социалния въпрос”, притеснен от това, че нито социализмът, нито капитализмът всъщност описват правилно света, в който живеем. В нея казва, че пролетарият е единственият, в чието съзнание има само научно мислене. За неговите ръководители или бюргерите – собствениците на фабрики, всички тези високообразовани хора, за тях мисленето е само едно „чекмедже” във вътрешния живот. Докато съзнанието на работниците е пълно единствено с мисловни конструкции, прекъсната е връзката с духа, уникалността, етичността, индивидуалността, с душата и чувствата на човека. Глава пълна с чужди мисли. Според Щайнер основната сила, която може да реши социалния въпрос, е индивидуалната връзка на човека с неговите душевно-духовни сили и свързаността между хората.
Идеята на валдорфската педагогика е мисленето да бъде едно от „чекмеджетата” на вътрешния свят. Затова до 8-ми клас децата се обучават предимно по артистичен начин и чрез съпреживяване, като при поднасянето на учебния материал учителят започва от цялото и постепенно насочва децата към неговите съставни части. Това, което учителят представя, е нужно да се свърже с въображението и чувството, да бъде жив, запалващ образ. Като учител целта е да създадеш богата образователна среда, в която всяко дете да се развива индивидуално, но и да го научиш и да работи. Ученето и работенето са основни ценности във валдорфското училище.
Друга много характерна черта на валдорфската педагогика е създаването на общност. Щайнер е имал идея за образуването на общности, в които се срещат всички заинтересовани страни и работят заедно. Когато процесът между учителите, родителите и децата е общ, тогава ти наистина можеш да учиш, да твориш и да създаваш навици чрез пример. Например в почивните дни се събира група от родители, учители и деца и всички заедно почистват двора на училището, грижат се за градината, засаждат цветя и зеленчуци.
Щайнер прави истинска революция в образованието, създавайки тази нова педагогика, която става все по-актуална днес. Какво стои в нейния център?
Да, когато това движение възниква преди 100 години, идеите му наистина се определят като революция в образованието. Всъщност Щайнер е бил визионер, той е вярвал, че трябва да се съобразим с природата на детето, трябва да знаем как протича неговото развитие. Целта е да удовлетворяваме адекватно потребностите на децата според техните възрастови особености – в богата образователна среда с много тесни междупредметни връзки. Защото светът е цял и няма нужда да пълним главите на децата с разпокъсаните мъртви неща – думи и цифри, които нямат връзка с практиката. Идеята е децата да имат вълнуващи, постоянно развиващи се образи. А това се случва постепенно, според способността им в даден момент да възприемат учебното съдържание и да го свържат по жив начин със своето въображение – едва след това се преминава към разбирането. Много е важна връзката между предучилищното и училищното образование, защото тъкмо там се залагат основите на навиците и понятията, които ще бъдат развити едва по-късно, в училищна възраст. В детската градината и началните класове в училище основният педагогически подход е принципът на имитацията. В училище децата следват любящия авторитет. В гимназията у тях се възпитава критичното мислене, чрез доверие в детето. Това е свързано с детското развитие.
От 0 до 7 години се развива физическото тяло и децата се възпитават в благодарност. Учиш ги чрез примера си. Те попиват жестовете на възрастните и когато възрастните проявяват благодарност един към друг, децата усвояват това от тях. Основната ценност е благодарността.
От 7-14 години се развива емоционалната интелигентност, възпитават се чувствата. Затова тук учителят може да въздейства най-силно чрез музиката, изкуствата, да позволи у детето постепенно да се събуди любовта към природата, усещането за другия, за свързаността с цялото. Тук основната ценност е любовта.
След 14 години, когато се изгражда Азът на човека, възпитаваме критичното мислене. Тук ценността е дългът. Децата наблюдават дейностите на хората наоколо и изследват своите интереси, постепенно насочвайки се към своя избор в живота.
Във вашето училище не се пишат оценки. Как оценявате децата?
При валдорфската педагогика идеята не е да се състезаваме помежду си. Не е аз, с много думи, да убедя теб, че съм Номер 1. Идеята е аз в себе си всеки ден да отивам една крачка по-напред, да мога да се изправям пред предизвикателствата, да мога със себе си да се състезавам, да се науча да бъда смел, да споделям светлината, творческия процес с другите, а не да се конкурирам с тях. Затова няма оценки. Иначе правим тестове и отбелязваме къде децата са сбъркали – в процеса на обучение обратната връзка от учителя е много съществен елемент. Важно е децата не само да знаят да смятат, да четат и да пишат, да имат емоционални и социални компетентности, а да могат да прилагат знанията си на практика, както и да изградят своя лична стратегия за учене. Учителят съпътства детето с доверие – помага му да преодолее трудните моменти, да се справя самостоятелно, да натрупа достатъчно умения, с които пълноценно да допринася за разрешаването на проблемите на обществото на бъдещето, в което то ще живее. Така, че неписането на оценки не означава, че не проследяваме резултатите от процеса на обучение.
Какви са твоите впечатления от днешните деца и родители?
Според мен едно от най-осакатяващите неща, които се случват в нашето общество, и мисля, че има исторически корени, е че много треперим над децата. И те не успяват да се почувстват като отделни индивиди – да поемат собствените си отговорности и задачи, да се научат да ходят на собствените си крака. Често родителите са хипер-протективни. Двигателната активност, например, е много важна за интелектуално развитие за детето. За да можеш да четеш, ти трябва да можеш да се ориентираш в пространството. За да можеш да се ориентираш в пространството, трябва да имаш такава опитност – да си падал, да си ставал. Предпазването от такива неща уврежда когнитивното развитие на децата. Едно от най-важните неща при отглеждането на децата е те да не бъдат товарени с вземането на решения, за каквито се изисква зрялост на възрастен. Да им бъде задавана здравословна и безопасна рамка, така че наистина да научат каква са техните права и задължения. Децата трябва да научат, че свободата е отговорност.
За днешните деца подкрепям схващането, че са борци, дошли да трансформират света. И страшно им се радвам. Носят огромен потенциал. Смятам също, че ние сме тези, които не могат да отговорят на техните потребности. Да им създадем средата, в която да развият потенциала и огромните си заложби. Те не са глупави и мързеливи, имат много и различни таланти. Искрено вярвам, че всяко поколение стъпва върху раменете на предишното. А новото поколение идва с чудесни компетентности и интелигентности, които ние трябва да позволим да се развият – не като тъпчем децата с информация, а като им осигурим стимулиращ контекст, в който да развиват интелигентностите си. Да работим с т.н. „култура на грешката” – това означава аз като учител всеки ден да си задавам въпроса, мога ли да отговоря адекватно на потребностите на децата и всеки ден да научавам нови и нови неща. Ако учителят е чужд на живота, той не може да бъде полезен на децата.
Вижте повече на: ЧСУ „Проф. Николай Райнов”
Черната дъска като произведение на изкуството – част от ежедневната работа в ЧСУ „Проф. Н. Райнов”, София
Снимки: Весела Еленкова @ личен архив; ЧСУ „Проф. Н. Райнов”