Как детският организъм да си набави нужния натриев хлорид от естествени продукти и защо е важно рафинираните тестени изделия да бъдат заменени със зърнени варива, сурови плодове и зеленчуци.

Преработените въглехидрати, които тровят организма

Кои са основните фактори, които в ранно детство биха довели до наднормено тегло и натрупване на повече мастна тъкан? 

На първо място това са въглехидратите. 

Не точно мазнините, както обикновено ги обвиняваме, а въглехидратите, които са с висок гликемичен индекс. В случая това не са дори сладкарските изделия, а нишестетата – скорбялата, която ползваме преработена и под форма на тестени изделия, в това число за съжаление и хляба. 

Нека кажем нещо непопулярно. Всеки лаик знае, че пълнозърнестите тестени изделия са по-добър вариант от рафинираните бели брашна и съответно техните продукти. И въпреки това, гликемичният индекс на продуктите от пълнозърнестите хлябове е около 60. Тоест, той е сравнително висок.

Основното нещо е да предлагаме тези сложни въглехидрати във вид, който природата е предвидила за нашите органи и системи. Можем да предложим на детето не толкова тестени изделия (вкл. и готови), а повече семена и зърнени култури под формата на варива – сварен ориз, царевица, елда, киноа и много рецепти на база на тези сварени семена.

Когато трансформираме семената чрез смилане, чрез екстрахиране на една част от баластния материал, на фибри, на люспи; когато му добавим консерванти, избелители и т.н., и когато с това престояло и оксидирало т.е. гранясало брашно направим тестен продукт, ноксите са много. Тогава реакцията на тялото е тази – да задържа вода, не само да вдигне гликемичния индекс, а и да натрупа маса от въглехидратите. 

Задържане на вода в организма

Там, където има токсичност, тялото задържа вода, за да може да разреди токсичността до поносима концентрация в тъканите. Първата реакция на тялото е да разреди отровата. Нека споменем и другия важен фактор в тази връзка. Това е задържането на вода поради наличието на сол, поради добавянето на прекалено много натриев хлорид и готварска сол. Това е една от първите причини за наднормено тегло при децата. 

Защото от най-ранно детство дори сладкишите се обогатяват с готварска сол. Затова нека да четем етикетите – ще видим, че в сладоледа и във вафлите се слага сол. В сладкишите също. 

Дори в кравето масло има сол. Добавя се като консервант, но и от гледна точка на това, че солта е най-простият и най-евтин стимулант на нашите вкусови рецептори. Дразни рецепторите, дразни по-нататък в кръвта нашите органи, включително и центъра на апетита, и тогава консумираме много повече. 

Натриевият хлорид има много точна концентрация в кръвната плазма, а и в тъканите. Той е основният екстрацелуларен катион, съдържа се в кръвта, а не толкова в клетките. Но когато надскочи 0.9 в кръвта, понеже това е несъвместимо с физиологията на организма, нашият организъм разрежда тази сол. 

Тоест, появява се рефлексът за жажда, инстинктът заговаря и ние пием вода. За да може да разредим до 0.9, защото при 1.0 човекът е мъртъв. Много е тесен този физиологичен диапазон на натриевия хлорид в кръвта. Такава е потребността, такива са задължителните граници. И ако ние изядем едно кристалче сол, един грам допълнително, нашият организъм ще задържи около един литър вода, което е близо един килограм на кантара.

Когато съчетаем рафинирани тестени изделия – хляб, милинки, тутманици, кифли, кроасани с консерванти, със захари, с млечен продукт, когато на две места имаме две лепила в лицето на казеина и глутена, тогава този конгломерат ще се задържи дълго в стомашно-чревния тракт. 

Той ще бъде трудно разградим и ще даде токсични комплекти, спрямо които нашият организъм ще реагира най-първично чрез задържане на вода и след това с натрупване в подкожна мастна тъкан или в органите. 

Тоест, основан фактор за наднормено тегло е солта – добавената сол, натриевия хлорид. Той е потребно вещество, основен минерал за нашето тяло, но се съдържа в самите продукти. Дядо Господ го е предвидил да се съдържа там, особено в стъблената целина, която в много случаи вкусово и като потребности може да замести добавянето на сол. Можем да правим сосове, дресинги; да готвим в сок, във фреш от стъблена целина – в него варим варивата и те стават много солени и така получаваме необходимите минерали.

Избягване на рафинирани тестени изделия 

При наднорменото тегло трябва на първо място да избягваме добавената сол. На второ място – рафинираните тестени изделия. На трето – да ограничим дори пълнозърнестите, а ако решим да присъстват в нашето меню, нека бъдат домашно приготвени. 

Коренно различно е сами да направим домашни хлебчета от лимец, който в момента смиламе и без да е необходим набухвател, приготвим с вода и подправки тесто или топчета, които за 30 минути запичаме на 180 градуса и получаваме фантастични хлебчета. 

Този хляб няма нищо общо с купения хляб, защото е смлян в момента, не е оксидирал, цялото зърно е там. Мазнината не е така деградирала поради престояване на брашното. Консумира се веднага. 

Нека да заменим тестените изделия с повече зърнени варива. Нека вместо захарните изделия, които съдържат бяла рафинирана захар, да предложим домашни сладкиши, които са направени от ядки, сушени плодове, аромати – има много домашни рецепти, които са любими на децата. 

За да предпазим децата от наднормено тегло (или ако то вече е започнало да се развива), нека направим следните неща:

  • Да ограничим приема на натриев хлорид, добавен в храната. Той е най-вече в готовите преработени храни, в junk foods;
  • Да намалим процента на тестените изделия и най-вече на тези от бял хляб;
  • Да заменим със зърнени варива;
  • Да ограничим сладкарските изделия и в замяна на това предложим алтернативи. Тактиката със забраната не работи – напротив, трябва да дадем на децата еднакво вкусни алтернативи. И когато предложим тези домашни шоколади, торти и сладкиши, направени от естествени продукти, те ги консумират с голямо удоволствие;
  • Да предлагаме винаги много плодове и зеленчуци, които можем да приготвяме в различни кремове и сосове. Само един пример – банан, авокадо и суров жълтък, обелени и пасирани фурми; с какао или без; с рожков, с ванилия – получават се невероятни кремове. 

Винаги се шегувам, че можем да отворим цяла виенска сладкарница с такива продукти. И тогава, когато детето е свикнало повече с junk foods, можем да приготвяме от естествени продукти неща, близки по форма и консистенция до готовите продукти. Можем да направим домашни шоколади, кремове, торти и т.н. 

  • Да толерираме детето да консумира повече сурови плодове, зеленчуци и зеленчукови сокове; сурови ядки също.

Нека отбележим още един момент – тогава, когато релативно белтъчините в храната са малко и когато детето съответно расте, то има нужда от по-висок белтъчен внос – около грам и половина, даже два грама на килограм телесно тегло. Ако не достига белтъкът в нашата храна, сме склонни да трупаме мазнини - това е един универсален биологичен механизъм. Тогава се вдига нежелано и лошия холестерол. Ако гарантираме добър белтъчен внос в храната с качествени белтъчини, тогава потребността от сладкиши намалява. И обратно – когато имаме повишен апетит към сладки храни, много пъти това е индикация за релативен, поне относителен дефицит на белтъчини в нашия хранителен стил и в менюто ни.

Автор д-р Георги Гайдурков, общопрактикуващ лекар, психолог, специалист по холистична медицина, лечебно хранене
От Съветите на д-р Гайдурков, въпроси и отговори – Мамапедия

Източник: Мамапедия
Снимка: cottonbro / Pexels