Да възпитаваш детето означава през цялото време да възпитаваш и самия себе си ♥ Масару ИБУКА

През 1947 г. японският инженер и предприемач Масару Ибука (1908 ~ 1997) заедно с колегата си Акио Морита основава компанията SONY, превръщайки се в един от пионерите, които изправят Япония от руините до нивото на световен технологичен лидер. През 1969 г. Ибука създава „Японска асоциация за ранно развитие“ и привлича широк кръг от световни учени, които в експериментални класове изучават и разширяват приложението на метода на музикалния педагог Шиничи Сузуки в обучението на малки деца. Ибука е автор на книгата „След тригодишна възраст е вече късно“, която насърчава родителите да открият необятния потенциал на невръстното дете.

(Schuffenecker Family, by Paul Gauguin, 1889)

♥ Вашето дете ще израсне като безполезен човек, ако го възпитавате, изхождайки от днешните ценности

Няма нищо по-важно от възпитанието на децата. „Така съм заета с детето, че нямам време за неговото образование. Теориите са си теории, но откъде да намеря време за тяхното приложение.” Майките често реагират на моите съвети по този начин. Аз съм убеден, че не бива да се отделя грижата за детето от възпитанието на детето. Това е едно и също. Вашето отношение към него оказва въздействие. Някои майки считат, че трябва да работят заради детето, други считат, че главното е да го нахранят. Най-доброто възпитание за детето – ето това е майчинската обич.

♥ Преди да се възпитава детето, трябва първо да се възпитат родителите

Възпитанието на детето започва с възпитанието на родителите. Не бива да се предоверява възпитанието на детето на друго лице, особено докато е още малко. Само родителите и особено майката могат да направят това успешно. За това им се налага през цялото време да се учат и да мислят. Родителите трябва сами да изберат този метод на възпитание, който им се струва най-убедителен. Нямам предвид, че трябва да посещават учебни заведения. Самообразованието е напълно достатъчно. Тези, които възнамеряват да стават учители, изучават задълбочено не само предмета, който ще преподават, но също така изучават и детска психология, обща психология, педагогика. Точно така и майката, която е първият и главният човек за детето, трябва да усвои основите на педагогиката, за да възпитава детето със знания.

♥ Учете се от детето си

Един от капаните, в които попадат майките, това е самонадеяността. Изхождайки от най-добрите намерения, майката може незабелязано да стане диктатор, през цялото време налагайки на детето своята воля. Тази тенденция се усилва и от това, че тя води уединен начин на живот, докато се грижи за детето. Майката не трябва да чувства, че само тя отговаря за детето, че цялото натоварване по грижите за малкото дете лежи само върху нея. И не само съпругът трябва да й помага, но и бабите и дядовците, за да може майката да участва в живота и извън прага на своя дом. Но главното е през цялото време да се учите от своето дете, за да не усвоите лошия навик да се отнасяте към детето отвисоко, изхождайки от своите собствени понятия и своите собствени нужди. „Всички сме се родили от детството”. Даже бих казал, че „детето е учител на възрастния”. Това се отнася не само за раната детска възраст, но и за целия живот. Всеки възрастен има какво да научи от едно дете.

♥ За да възпитате детето, първо възпитайте себе си

Когато родители се оплакват от това, че детето им е непослушно, мисля, че те сами са виновни. Д-р Сузуки ми разказа за една майка, която имала много лоши отношения с детето й и често възкликвала в пълно отчаяние: „Кой Бог ми изпрати това ужасно дете?” Д-р Сузуки й казал веднаж: „Това е, защото постоянно му се карате. То с вас постоянно е нащрек. Вашето дете по-добре ще ви слуша и ще ви уважава, ако от време навреме също признавате своите грешки.” След известно време тази майка дошла много доволна при д-р Сузуки и му разказала, че проявявайки смирение тя е оправила отношенията си с детето.

Добросъвестните майки често се оплакват, че тяхната взискателност среща недоволство. „Лесно ти е да говориш, ти не трябва да правиш това”. Прави ли са децата? Заповедите не са най-добрият метод на възпитание. Ако на децата им се налага да напрягат всички сили в същото време, когато възрастните правят една десета част или даже половината от това, което биха могли да направят като родители, то нищо хубаво от това няма да излезе. Родителите са длъжни да намерят начин да покажат на детето, че те също се стараят, например, да направят нещо заедно.

Заповеди от типа: „Направи това!”, „Научи това!” в същото време, когато бащата седи в креслото с вестника – това е метод на ленивия родител. Да възпитаваш детето означава през цялото време да възпитаваш и самия себе си.

♥ Нека вашето дете бъде по-добро от вас

„Ученикът надмина учителя си” – това трябва да бъде основната цел на възпитанието. Неведнъж съм казвал, че талантите не се раждат, а се възпитават. Даже ако приемем за аксиома, че способностите на човека на 100% са вродени, това означава, че детето трябва да стигне поне нивото на родителите си. Ако не ви се е удало да възпитате детето си така, че да ви превъзхожда поне с малко, значи сте били лениви родители.

В нашето Училище за таланти давахме на децата да прослушат една плоча много пъти. На плочата беше запис на пиесата, която те разучаваха. После ги помолих да изсвирят пиесата по-хубаво от записа, който слушаха и те много се стараха. В края на краищата на много деца това им се удаде, което не е чудно, тъй като на плочата беше записана пиеса в мое изпълнение. Основната идея на нашето Училище за таланти е да се учат децата така, че да надминат учителите си. Най-добрите наричаме „студенти”, а останалите – „ученик на студента”. Ако учениците не са в състояние да достигнат нивото на учителя и след това те самите учат другите, така обществото просто би деградирало.

♥ Ученикът е длъжен да превъзхожда учителя, иначе прогресът е невъзможен

Разбира се, всички родители искат децата да ги надминат. Даже, ако способностите на родителите не са големи, техните деца могат да постигнат успехи в науката.

ХХІ век ще строят тези, които се доверяват на другите. В днешния свят първото, което се набива на очи, е дефицитът на доверие между хората, което се изразява в хаос в обществото, насилие, екологични проблеми. Никакви богатства и удобства на живот няма да ни донесат мир и щастие, ако липсва доверие между хората.

Всеки ученик в Япония знае, че трябва да се доверяваме на хората и да не се създават излишни трудности за другите.

Обаче, да разбираш – това е едно, а да се въплъщават прекрасните принципи в живота – е съвсем друго. Това разногласие, за съжаление, е много типично за човешката природа. Детето няма да се научи да се доверява на хората, ако усвои този принцип само на теория. Само в реалния живот то ще се научи да се доверява на хората. Ако принципът на доверие към хората е поето от детето още с майчиното мляко, такова дете ще израсне като личност, способна да поема отговорност за бъдещето на обществото. Даже, ако детето е по-умно от другите, но не се доверява на хората, няма да съумее да постигне много в живота.

Съвременната система на образование придава твърде много значение на изпитите и бележките, но игнорира и въобще не поощрява доверието към хората. Затова толкова по-важно е да се възпитава това качество в ранна възраст. Това е главната задача на доучилищното възпитание.

♥ Днешните деца ще приключат с войните и расовите предразсъдъци

Възхвалявайки нашето високо ниво на цивилизованост, забравяме за войните, расовите предразсъдъци и националните разногласия. Докато не възпитаме в себе си взаимно доверие и търпимост, няма да достигнем мира между народите. Ненавистта, предаваща се от поколение на поколение, враждебността, агресивността, подозрителността и антагонизмът са станали почти биологични характеристики. Погълнати тези чувства в детството, вече трудно да се освободим от тях. Ние, възрастните, не бива да налагаме на децата си тези предразсъдъци. Малчуганите още не са заразени от расовата ненавист. Ако в детството бели и черни деца играят заедно наравно, те ще израснат с усещането, че различията на хората по цвета на кожата са толкова естествени, както разликата във външността им или по ръст. Мирът в целия свят вече не зависи от нас, днешните възрастни, той зависи от поколението, което сега е в пелени. Не преувеличавам ролята на ранното възпитание, не зная ще предизвикат ли някакво действие моите думи. Но все пак се надявам моята книга да застави хората да променят нещо в света, привличайки интереса към проблема за ранното развитие на детето, особено до тригодишна възраст. Вярвам, че моята книга е първа стъпка по пътя към тази цел.

От: „След тригодишна възраст е вече късно“, Масару Ибука
Картина: Schuffenecker Family, by Paul Gauguin, 1889; chinaoilpaintinggallery.com