„Децата се нуждаят от движение и игра - това трябва да бъде уважено и не би могло да бъде прескочено без последствия.“
Защо играта и движението са предпоставки за психичното съзряване при децата? Психомоторният терапевт с дългогодишна практика Марион Есер дава множество полезни напътствия в книгата си „Осмели се да се свържеш” (изд. Колибри“) и отговор на въпроса как може взаимодействието с децата да е по-малко травматично и повече подкрепящо за тях.
(The Village School, c.1670, by Jan Steen)
♥ Осмели се да се свържеш
Метафората за планинския поток
„Моторната необузданост е като поток, който се спуска от планината. Нищо не може да спре неговата стремителна, дива сила. Въпреки всички препятствия в природата той тече все по-надолу. Водата се блъска при падане, разделя се и се превръща в пяна. Дивият поток тече все по-надолу – все още силно, но вече с по-премерена сила. Хората са канализирали силата му с бент, който, въпреки че водата тече, задържа силата ѝ в язовир. Енергията на планинския поток е овладяна и трансформирана в електрическа енергия. Свободното движение и игра – защо са толкова важни? Тази енергия сега е разпределена и премерена, за да се осъществи най-подходящият творчески замисъл за доброто на човека.“
Не е трудно да се досетим, че тази метафора може да се използва за детското развитие и учене. Докато енергията се трансформира в нови творчески активности като овладяването на умението за четене и писане, по правило детето се нуждае от 6 до 7 години. Всеки, който живее с деца, познава енергията на ранното детство. Децата разполагат с една дива, стремителна, импулсивна сила. Децата са шумни, подвижни, неуморни в изразяването на тази неподправена неуморима енергия. Това е богатството на ранното детство – да разполагаш с цялата енергия, за да опознаваш света, действайки, и стъпка по стъпка да изграждаш идентичността си, съпроводен от тази способност за действие. Децата са любопитни и откривателски настроени. Те опитват нови неща и постоянно са в движение. Затова имат нужда от пространства, в които да се движат свободно и самостоятелно, пространства, които не са идеално организирани и целесъобразно функционализирани от възрастните.
Това не означава, и е много важно да бъде разбрано, че децата трябва да бъдат оставени сами. Удържане и свързване са най-важните предпоставки за успешно развитие при детето. Да се предостави на детето самостоятелно пространство, в което да се „изпробва“, да натрупа разнообразни преживявания и да може да потърси и да намери самостоятелни решения – точно това е стимулирането. Това си струва да се разбере. Възрастният поставя рамката чрез удържане и свързване.
От метафората с планинския поток става ясно, че свободното движение и игра са предпоставка и условие за развитие на концентрацията и способността за действие. Моторната необузданост, неизчерпаемият подтик към действие е особеното състояние на детето, в което то опознава света и изгражда идентичност. С времето през непосредственото действие се достига и до способността за говорене и мислене като форми на дистанциране.
Моторната необузданост на ранното детство е основата, върху която стъпва психичната зрялост.
Между другото, психически/умствено зрял е онзи човек, който може да се дистанцира от себе си, от собствените си интереси и нужди и да се обърне към другия и другите, за да ги чуе – това е основна предпоставка за училищна готовност, основна предпоставка за учене.
Този поглед към детското развитие противоречи на педагогическите и политически усилия за ранно когнитивно стимулиране, които от своя страна не отчитат достатъчно тонично-емоционалните процеси на узряването.
В Германия може да чуете министърът на образованието Шаван да казва, че „възрастовата граница от 6 години води до това много деца в Германия твърде късно да започват училище по отношение на нивото си, а в края на първи клас те вече да нямат никакъв интерес, тъй като са подложени на занижени изисквания“. В същото време има и точно противоположни мнения като това на Улрих Тьоне, председател на сдружението „Възпитание и наука“, който определя изявлението на Шаван за ранното постъпване в училище като „безсмислено“. „Децата имат право на детство“, казва Тьоне. Той се обосновава, че училището не предоставя възможност за непринудено движение, каквато има в детската градина, и че за училище децата трябва да са психически и емоционално зрели. „Който тръгне на училище, трябва да е достатъчно устойчив, за да може да се справи с определена доза разочарование“, твърди той.
В една стремително променяща се среда и в едно високо технологично общество с изискванията им за ефективност, рентабилност и резултатност, основните нужди на човешкото развитие са се запазили същите. Децата имат нужда от необходимото им време за развитие и от подкрепящи ги в развитието им възрастни.
Известният германски психомоторен специалист Доротеа Байгел пише: „Пренаталното развитие все още трае 9 месеца. Детето се ражда със същите органи за възприятие и движение като родителите си и баба си и дядо си. Никой (все още) не си е помислил да прескочи пренаталното развитие. (…) Движението стои в основата на човешкото развитие и на всяко едно умение, а пренебрегването му води до пасивно, увреждащо поведение, свързано с дефицит на възприятията и затруднения в ученето“.
Тази иронична забележка от съображение за ефективност да се прескочи пренаталното развитие показва абсурдността на обществената дискусия, която се води в Германия. Проблемът е наистина сериозен. Децата се нуждаят от движение и игра и това трябва да бъде уважено и не би могло да бъде прескочено без последствия.
Децата са стимулирани преждевременно и едностранно когнитивно, твърде рано са въведени в един рационален свят (на възрастните), в който на преден план стоят езикът и мисленето. Движението и самостоятелната игра с всичките им позитиви за успешното индивидуално развитие са все по-малко приемани. Тогава обществото ни не би трябвало да се изненадва, че трябва да се разработват все повече нови програми за подкрепяне на деца с проблеми в моториката – физически неактивни или хиперактивни деца.
Аз съм против концепцията за научаване на чужд език още в утробата! Децата трябва да могат да лудуват и да не бъдат така ограничавани толкова, колкото са днес. Основното убеждение в „Психомоторна практика Окутюрие“ – че активното движение и паметта на тялото са изключително важни в процеса на детското развитие – се припокриват с актуалните открития на съвременните изследвания на мозъка. Основните принципи, до които сме достигнали след дългогодишни наблюдения на детското развитие, се доказват теоретично от неврологията, която, както всички знаем, е подраздел на медицината и с която няма как да спорим. Последните изследвания на детския мозък посочват, че невронните връзки, които остават дългосрочно формирани, са онези, които се активират регулярно в детската субективна действителност. Или с други думи казано, това са връзки, които се появяват в резултат на отношенията, които детето изгражда със света.
От: „Осмели се да се свържеш”, Марион Есер, изд. „Колибри“, 2021 г.
Изображение: The Village School, c.1670, by Jan Steen; chinaoilpaintinggallery
