„Защо ли бащите толкова бавно проумяват, че осемгодишните им синове имат нужда от толкова прегръдки, колкото и четиригодишните?“
(Mary Cassatt, Portrait of Alexander J. Cassatt a His Son, Robert Kelso Cassatt, 1884)
♥ Обичам те, сине
Мисли, които минават през главата ми, докато карам сина си до училище: сутрин, дете, ти изглеждаш сърдит в униформата си на скаут „кутре“, не си толкова дебел, колкото твоят старец, когато той самият беше „кутре“. Мисля, че на твоята възраст косата ми никога не е била толкова дълга, не преди да отида в колежка, но мисля, че все пак непременно ще те разпозная, независимо как изглеждаш: по непослушните косъмчета край ушите, обувките, протрити на палците, набръчканите колене... Привикваме един с друг...
Сега, когато си на осем, се оказва, че вече почти не се виждаме. В Деня на Колумб ти излезе от къщи в девет сутринта. На обяд те видях за 42 секунди и се върна чак за вечеря, към пет. Липсваш ми, но зная, че трябва да се занимаваш с много сериозни неща. Толкова сериозни, естествено, ако не и по-важни от онова, с което се занимават останалите пътници по пътя на живота.
Ти трябва да пораснеш и да опознаеш света и това е по-важно, отколкото да късаш купони за залагания, да закупуваш акции или да срязваш незаслужено хората. Трябва да се научиш какво можеш да правиш и какво не – трябва да се научиш и да се справяш с това. Трябва да разбираш хората и да знаеш как се държат те, когато не са доволни от себе си – като малките хулигани, които се хващат за багажника на колелото и се заяждат с по-малките деца. Да-а, ще трябва дори да се научиш да се преструваш, че когато ти викат на прякор, от това не те боли. Винаги ще боли, но ще трябва да се правиш, че не ти пука, защото иначе следващия път ще те наричат с още по-отвратителни имена. Само се надявам, че ще запомниш как си се чувствал, в случай, че някога решиш да се държиш надменно с някой хлапак, по-малък от теб.
Кога за последен път ти казах, че се гордея с теб? Дявол да ме вземе, ако мога да си спомня. Спомням си последния път, когато ти се карах. Разправях ти, че ще закъснеем, ако не побързаш. Но както казваше Никсън, като се направи равносметка, не съм те хвалил толкова, колкото съм ти се карал. И за да си знаеш, в случай, че прочетеш това, аз се гордея с теб. Особено ми се нрави твоята независимост, начина, по който се грижиш за себе си, дори когато това мъничко ме плаши. Ти никога не си бил от онези, дето хленчат и това те прави най-страхотното момче, което познавам.
Защо ли бащите толкова бавно проумяват, че осемгодишните им синове имат нужда от толкова прегръдки, колкото и четиригодишните? Ако не внимавам, съвсем скоро ще започна да те тупам по рамото и да ти казвам: „Здрасти, приятел!“, вместо да те прегърна и да ти кажа, че те обичам. Животът е твърде кратък, за да прикриваме любовта си. Защо ли осемгодишните толкова бавно разбират, че тридесет и шестгодишните имат нужда от толкова прегръдки, колкото и четиригодишните?
Иска ми се пътят да не беше толкова кратък... Искам да си поговорим за снощи... когато твоят по-малък брат заспа, а ние ти позволихме да останеш и да погледаш как играе отборът на „Янките“. Тези мигове са толкова особени. По никакъв начин не могат да бъдат планирани. Винаги, когато се опитаме да планираме нещо заедно, то не се получава така хубаво, така страхотно или задушевно. За няколко твърде кратки минути ми се стори, че си пораснал и ние седим и говорим без думи на тема: „Как вървят нещата в училище, сине?“. Вече проверих тетрадката ти за домашна работа по математика, по единствения начин, по който мога – с калкулатора. Ти се оправяш с цифрите по-добре, отколкото аз, дори и сега. И така, ние си говорихме за мача и ти знаеше за играчите повече от мен, така че научих нещо от теб. И двамата бяхме щастливи, когато „Янките“ победиха.
Е, стигнахме до училищната бариера. Тя вероятно ще надживее всички ни. Ще ми се да не отиваш на училище днес. Имам да ти казвам толкова много неща.
Излизаш бързо от колата. Искам да задържа мига, но ти вече си зърнал неколцина твои приятели.
Исках само да ти кажа: „Обичам те, сине...“
* Виктор Б. Милър
Из: „Пилешка супа за душата“, изд. Кибеа, 1997 г.
Картина: Mary Cassatt, Portrait of Alexander J. Cassatt a His Son, Robert Kelso Cassatt, 1884; Wikimedia Commons
