Бащинството е себенадмогване. Майчинството е височина ╫ Да си родител през погледа на Богородица

(Virgin and Child 2, by Peter Paul Rubens)

Да си родител през погледа на св. Богородица (II част)

Отец Спиридон Василакос

След Благовещението Света Богородица отишла в „планинската страна, в град Иудин”. Била бременна, тогава ги нямало съвременните транспортни средства епоха, но се изкачила в планината. Там веднага констатираме, че майчинството е „катерене” и не само това, а на много места е „ходене по въже”. Майката „ходи по въже”, бащата, братът, приятелят, реалният, истинният, чистият, автентичният. Да ви кажа ли една тайна за ходещите по въже? Ако погледнат надолу, ще паднат. Затова ще видите, че акробатите гледат напред и нависоко. Там трябва да е прикован и погледът на майката, на бащата, на брата, на приятеля, на християнина. Високо и напред. Защото много пъти ние гледаме надолу и падаме. Ако гледаш надолу, ако мислиш за низките неща, тогава е сигурно, че този начин на мислене, това чувство ще те доведе до падение. Ще паднеш. И нашите падения са много. Знаем го. Много пъти паднахме.

Света Богородица отива да види Елисавета, която била известена, че също е заченала от шест месеца. И евангелистът казва: „И остана Мариам с нея около три месеца”. Света Богородица била заченала, но изчакала, останала там, за да помогне на Елисавета при раждането. Истината е, че Христос, Който бил в утробата на Майка Си, не можел да отсъства от раждането на св. Йоан Кръстител. Забележете фиността на Света Богородица, което е друг знак за майчинството. Когато заченеш дете в теб, внезапно твоята утроба става „глобус”, т.е. целия свят. И чувстваш и вярваш, че твои деца вече са всички деца на света. Няма да забравя молитвата на баба ми, молеше се с прости думи, ставаше в три през нощта, отиваше пред иконостаса. Тя си мислеше, че ние спим.

– Пресвета Богородице, Христе мой! – казваше тя.

Поставяше първо Света Богородица. Защо? Защото тя е тази, която ще говори на Христос. В своята простота и светостта, без да го знаят, бабите ставаха велики богослови. И казваше:

– Пресвета Богородице, Христе мой, закриляй всички деца на света и след това, ако искаш, и моите дечица!

Това е майчинството. И бащинството. Внезапно всички деца да стават твои. Майчинството има такава топлина, че разтапя човека. Докато преди съм бил строг, категоричен, осъждал съм, след това започвам да прощавам, да оправдавам, да състрадавам, да прегръщам този, когото преди съм осъждал. Колко важно нещо. Дори само по това се вижда колко много майчинството и бащинството може да издигне душевно, сърдечно човека. Ако се почувстваш майка, баща, тогава започваш да придобиваш връзка с целия свят. Както виждаме в живота на стареца Паисий, който тропвал с крак по земята:

– Защо тропаш, геронда?

– Америка е отдолу. Да има дадем сигнал, че мислим и за тях!

Ако си баща, ако си майка, не можеш да не мислиш за другите.

Вижте нещо, което живеем в нашите домове. Бащата и майката чуват неприятна новина и скърбят за децата, които може да са загинали. Внезапно чувстват всички деца по света като техни. Колко ценна харизма, колко голяма височина е майчинството и бащинството, че Бог може да те чува, че можеш да стигаш до Бога. Застани на височината на бащинството и на майчинството. Тази болка, този кръст ще те доведе до пряко съприкосновение със Самия Бог. Това са много ценни места, които Бог ни е дал и трябва да използваме.

Света Богородица стои вежливо до Христос. Присъствието на майката не е присъствие с натиск, не е властническо, а нежно и вежливо присъствие. Вежливото и нежно присъствие и мълчание на майката е много по-мощно от едно властническо присъствие и деспотично говорене.

Не мога да забравя нещо, което много ми повлия.

Един човек дойде да се изповяда и ми каза:

– 50 години не съм се изповядвал!

Направи такава изповед, какво да ви кажа, завидях му, не знам дали съм се изповядвал така. Имаше истина, разоръжаваща искреност, чистота. Велико нещо. Тоест в онзи момент виждаш един човек, за който имаше чувството, че стои пред Христос и бе „извадил” сърцето си и го бе положил в нозете на Христос. Понякога изповядваш някой и в момента, в който коленичи, за да му прочетеш молитвата, ти се иска да паднеш в нозете му. Не издържах и го попитах, за да видя коя е причината за неговата изповед. Коя бе?

– Какво те накара, как дойде да се изповядаш? Прочете нещо, чу нещо?

– Не, отче.

– Тогава? Така внезапно след толкова години дистанциране от Тайнствата на Църквата?

– Когато бях млад – преди 40 години – майка ми беше жива. Не можете да си представите какво правих у дома. И помня майка ми на стола, с броеница в ръка, да влизам, не можете да си представите с какви компании влизах и излизах и какво правих, и майка ми никога не каза нещо, но никога няма да забравя, докато умра, онзи толкова горчив и изстрадал поглед. Не ми каза нещо. Не ме изобличи, не ми се скара, не ме осъждаше, само ме гледаше. Този поглед ме доведе тук, отче!

Един поглед, след толкова години да му въздейства, един изстрадан поглед от очите на майка му. И неговата безчувствена душа взела това, вложила го в нея и в даден момент това се превърнало в лава, душата му станала вулкан, настъпило силно изригване и излязъл целия този материал, който години наред го изгарял.

Света Богородица стояла вежливо до Христос – в учението, и на Кръста, и при Възкресението. Бащата, майката не може да присъства само при възкресението. Не може. Или си във всичко, или никъде. Не можеш да присъстваш само в възхода на детето, когато е добре, а в падението му, в греха му, в провала му да отсъстваш. Не може да присъстваш в това, което ти харесва и да се гордееш, казвайки го наляво-надясно, и така да изразяваш егоизма си. „Детето ми направи това, направи онова!“ и да не присъстваш в това, което не ти харесва. Не можеш да си там, където е твоята воля, и да не си там, където не е. Или си във всичко, или не си. Света Богородица присъства във всичко. И на Кръста, и при осмиването, и при мъченичеството, и при презрението, и при клеветенето и при Възкресението. Не трябва да губим нищо от това, което детето може да има или да е. Трябва да присъствуваме във всичко. Защо? За да не чувства отсъствието ми, което е всичко най-лошо, което може да почувства едно дете. Това може да го опразни. Затова да присъстваме във всичко.

Какво е Света Богородица за нас днес? Тя е една колесница, върху която поставяме нашето отчаяние и имаме увереността, че тя ще отведе това отчаяние до надеждата – Христос. Отиваме и поставяме нашата болка и сме сигурни, че тя ще я отведе до изцелението – Христос. Отиваме и поставяме нашия крах и сме сигурни, че ще го занесе на Този, Който е единственият и висш Успех – Христос. Поставяме в тази колесница нашата смърт, не тази, с която ще умрем в даден момент, където реално няма да умрем, а всекидневната смърт, която преживяваме всекидневно, и тя я отвежда във Възкресението – Христос. Една колесница, която товарим всекидневно. Кой от нас не е поставил нещо в тази колесница? Страх, болка, несигурност, неуспех, смърт, загуба, кой не е сложил нещо от това в тази колесница – Света Богородица? И тя бърза да ни върне това, което е нужно, за да се утешим, за да се изцелим, за да се просветлим, за да възкръснем.

Майката и бащата са колесница, сърцето им е колесница, и, опазил ни Бог, както казва старецът Паисий, „да не замръзнат маслата й“. Човекът, който има връзка с Бога, има огън в себе си. В предпричастните молитви четем: „защото Ти си огън“. Един велик отец на Църквата казва: „Ние свидетелстваме, че Бог е огън. Когато имам огън в мен, не съм в опасност да замръзна, всичко в мен е топло.“ Така колесницата се движи, когато имам Бога, и мога да приема каквото и да ми даде другият и да го закарам там, където трябва. Там, където трябва да го дам, там, където трябва да го принеса, на Самия Христос.

И понеже говорихме много за майчинството, за да не ощетим и онези, които стоят на високото и благословено място на бащинството, нека поговорим и за едно друго събитие, за едно друго лице, където рядко срещаш такива личности – смирени, мълчаливи, свети, светли, с жертвена любов. Заслужава си да го споменем. Това е св. Йосиф Обручник. Той какво прави? За да можем да разберем как действало неговото бащинство, въпреки че не бил баща на Христос. Той, ни казва Писанието, бил праведен. Ако искаме да потърсим във времето и пространството на Стария Завет какво означава праведност и кой е праведен, ще констатираме, че праведният е строгият пазител на Божия закон. И внезапно девойката, която трябвало да покровителства, се оказала непразна, без той да има никаква вина за това. Целият му живот бил праведен. Пазител на Закона. Законът какво казва? Ще я „натопиш”, ще я отведеш на съд, да бъде убита с камъни. Какво да прави Йосиф? Цял живот е праведен, благочестив, човек на Закона, Божий човек, какво да прави? И не само това, а и Бог не му говори, нищо не му казва. Какво да прави? Бог го очаква. Вижте скока на Йосиф в словата на Св. Писание. „Понеже беше праведен и не желаеше да я осрами, поиска тайно да я напусне” (Мат. 1:19). С други думи какво направил – стъпкал целия си живот, отхвърлил своята праведност и направил скок. Как го направил? От любов. Любовта надмогва всичко. И в този момент идва Бог и казва: „Йосифе, не се бой!“ Видяхте ли? Бащинството е себенадмогване. Майчинството е височина. Правейки това себенадмогване, ще чуеш Бог да говори и страховете ти ще изчезнат. А изкачвайки се на височината на майчинството, ще се насладиш на чистотата и истината –  плодове, които, когато ги култивираш в живота си, ще ги вкусят самите ти деца.

От: „Да си родител през погледа на св. Богородица“ (II част), Отец Спиридон Василакос, Превод Константин Константинов
Източник: zadrugata.com
Картина: Virgin and Child 2, by Peter Paul Rubens; chinaoilpaintinggallery