„Детето е като тесто, което лесно се обработва – трябва добре да внимаваме на какво го учим, още от раждането си то може да възприеме всичко, включително неврозата и фобията.“
♥ Трябва да научим децата да учат
Един махараджа непрекъснато обсъждал необходимостта от образование. Той отишъл при известен мъдрец, за да му поиска съвет:
– Ти си учен човек – имам нужда да ми изясниш каква е ползата от добро образование.
– Ще ти я покажа, ако ми повериш сина си за 20 години.
Махараджата така и направил. След двайсет години се върнал при мъдреца, нетърпелив да узнае какво е станало с момчето. Учителят плеснал с ръце. Един от учениците изкарал количка с умствено недоразвит човек в нея, неспособен да произнесе нещо свързано.
– К-р-р, к-р-р – произнесъл той между две гримаси.
– Но какво е това? – попитал развълнуваният махараджа.
– Ето доказателство, че доброто образование е основното. Синът ти беше затворен сам в стая през тези 20 години. Ето резултатът.
Махараджата разтворил широко очи:
– А какво означава този звук, който произнесе?
– А, това ли?... То е скърцането на вратата на стаята му, когато са му носили храна.
Детето инстинктивно възпроизвежда видяното и чутото. Това изисква да му се предоставят разнообразни и обогатяващи възможности... Винаги съм смятал имитацията за основен градивен принцип у човека. Тя обуславя и съществуването на цивилизациите, приемствеността на традициите при поколенията. Същото се отнася и до семейната и социалната сфера.
Жителите на някои тихоокеански острови на-времето страдали от хроничен недостиг на протеини. За да се изхрани, понякога племето си служило с методи, които ние наричаме „варварски”. Жените удавяли в реката своята първа рожба, за да изхранят с кърмата си прасетата, без чието съществуване животът бил немислим. Младите жени, които не искали да се подчинят, били заклеймявани. Веднъж наложени, тези порядки били задължителни, въпреки жестокостта им.
Необходимо е строго възпитание, което не изисква от детето единствено да подражава. Трябва да се отбележи, че детето, което прави обратното на модела, който му се предлага, в известен смисъл също подражава. Само че подражанието тук се осъществява в обратна насока. Добре известна е пословицата: „Ако бащата е скъперник, синът е прахосник”. Но общото при двамата е, че имат неправилно отношение към парите. Като прави обратното на това, което го карат родителите или възпитателите, човек достига до същото положение.
По начало детето е личността, която трябва да се учи да възприема. То произнася първите думи, които чува около себе си, възпроизвеждайки звуците, чути около него. Защото то е като тесто, което лесно се обработва – трябва добре да внимаваме на какво го учим, още от раждането си то може да възприеме всичко, включително неврозата и фобията. Така дете, за което родителите прекалено са се грижили, ще бъде склонно постоянно да търси закрила от своите партньори.
Следователно, отговорността на родителите е огромна в образователната система на детето. Колко много грешки се допускат в това отношение! Често децата се чувстват противопоставени на учители, които имат познания, но не умеят да ги предадат.
Един учител, който не умее да разговаря с учениците си, не може и да ги слуша. Всички знаем, че ученик, който е слаб по някой предмет, може да има отличен успех в следващата учебна година, ако смени училището или учителя.
Педагогиката е една от най-стресовите професии. Разбирайки своята отговорност, преподавателите са добре подготвени да приемат стресовите ситуации. Някои от тях се правят на тирани в класната стая. Те не си дават напълно сметка за психологическия ефект върху учениците на реплики като „Вие никога нищо няма да постигнете” или „Умът ти винаги витае в небесата!” Някои деца са под прицела на подобни забележки в продължение на цялата учебна година. Те постепенно започват да приличат на учителската представа за тях. Нищо чудно, ако след години стигнат до липса на доверие в себе си!
Ще кажете, че има истински психолози в образователната система. Да, но те не притежават средства да изпълнят предназначението си. Искат да направят добро, но работят с допотопни методи, т. е. с обикновени разговори с учениците. От няколко години имам възможност за контакти с психолози и психиатри, с които разкриваме нови техники за работа. Един от тях беше ръководител на експеримент в областта на Дижон. Той се занимаваше с т. нар. „трудни” ученици. Беше сформирал групи за емоционална изява, по подобие на моята практика. Работата се състоеше не в обикновен разговор, а в истинско изразяване на проблемите. Децата са много по-зрели от очакванията ни: ако пияният баща ги бие, те много бързо схващат, че трябва да станат колкото се може по-скоро големи и самостоятелни, за да се избавят от това положение. Най-важното е увереността им в такова предстоящо спасение. В същото време осъзнават, че настоящето им не е нормално, но като изкажат бедата си, изведнъж престават да чупят всичко в класната стая и да бъдат изключвани от различни училища, а успехът им видимо се повишава. Трябва да научим децата да учат.
Тук става дума само за един експеримент. Министерството на образованието трудно ще задвижи опита, като се има предвид мудността на всякаква голяма административна единица. Когато почуках на няколко врати, с желание да направя обобщения от опита на различни учебни заведения, ми отговориха, че това ще струва „много скъпо”... Какво по-скъпо може да има от щастието на нашите деца, които са бъдещето на страната? Ние трябва да намерим средства да се възползваме от интелектуалните възможности на бъдещото поколение.
Научете децата си на щастие:
· Детето е възможно най-добрият имитатор. Поставете си задача да му дадете хубав личен пример.
· Не бъдете прекалено загрижени. Както казва Мориак: „Ние възпитаваме децата си като живеем.”
· Бъдете щастливи – така и те ще имат всички шансове за щастие на свой ред.
От: „Терапия на щастието“, Д-р Етиен Жаланк, изд. „Здраве и щастие”, 1994 г.
Снимка: youtube.com
