"Вие никога не ме слушате!" е оплакване, което се чува еднакво често и от родители, и от деца. Добрата комуникация помага и на двете страни да изградят доверие, чувство на самоуважение, както и добри взаимоотношения с останалите. Опитайте тези съвети:
Учете децата си да слушат /чуват/. Преди да започнете да им говорите, нежно ги докосвайте и казвайте имената им.
Говорете с тих глас, дори шепот понякога, така че децата да се спрат и да обърнат внимание на това какво казва родителят. Те харесват това.
Гледайте детето в очите, докато му говорите. Седнете или приклекнете, за да сте приблизително неговият размер. Така то ще ви приеме за равен.
Практика, слушане и говорене: Говорете със семейството си за това, което виждате по телевизията, чувате по радиото или срещате на улицата или в магазина. Говорете с децата си за училище и техните приятели.
Уважавайте децата си и използвайте учтив тон. Ако говорим с децата си така, както бихме говорели с приятелите си, е много по-вероятно те да ни търсят, когато искат да споделят нещо важно за тях. Не бива да се държим с децата си властно или да им говорим с инфантилен глас – бъдете приятели.
Хвалете децата си, тъй като така се изгражда самочувствието им и се засилва комуникацията. Нелюбезни думи и обиди, насочени към тях, просто ги сломяват и карат да мислят, че те просто не са достатъчно добри.
Децата никога не са твърде големи, за да им казвате, че са обичани. Да казваш „Обичам те." е важно.
Насочете цялото си внимание, когато децата ви искат да говорят с вас. Не четете, не гледайте телевизия или компютърът си, обърнете им внимание – те искат да говорят с вас.
гост източник: Българска школа по психоанализа
