Как семейството и социалната среда влияе върху интелекта на децата
автор: Димитрина Йовева
гост източник: Българска школа по психоанализа
Още от раждането си детето влиза в контакт с околната среда и с хората, които се грижат за него. Връзката се изгражда на емоционална основа. До две годишна възраст то опознава света със своите сетива. Ако по някакъв начин не влиза в контакт с предмета или човека, то те не съществуват за него. Присъствието на майката е важно в този период, за да може детето да развие дори и елементарни символни способности. - за да може, когато чува гласа й, да реагира така, сякаш тя е в стаята, биберонът да свързва с храната. В сензо-моторният период детето не мисли все още по символен начин, защото реагира само на конкретни и актуални стимули. То играе и изпитва удоволствие от допира с предметите – това е и една от причините да разхвърля играчките си. До две годишна възраст интелигентността на детето се организира единствено и само в рамките на директно взаимодействие с обектите.
След този период детето започва да използва символи. Развитието на символната представа произлиза от подражанието. Много майки казват, че в този период децата им „попиват като гъба" знания, модели на поведение. От контакти с най-близките детето заучава жестове, които с времето се усложняват и приемат формата на мисловен образ. Детето може вече да мисли за гласа на майката,когато лежи. В играта детето започва да проявява фантазия. Постепенно безразборното хвърляне на играчки започва да преминава в смислено подреждане според играта, която то играе.
Социалната среда на детето е ограничена в семейството. Това, което чува в разговорите между близките, и това, което вижда като поведение от тяхна страна, дава отражение върху развитието интереси, действие и поведение. Все още няма възможност да сравнява и да прави избор. Ценностната система, която съществува в семейството, се предава и на детето. Това е така, защото към него то е емоционално привързано, защото на база на моделите на поведение на родителите си то изгражда и своите собствени, защото то приема за свои правилата и нормите, царуващи в него. Ако основната тема в семейството са парите, несгодите, агресията, детето ще развие негативност към другите хора и ценностите ще се измерват в парични стойности. В поведението си към околните ще проявява мнителност, агресия, недоверие, което ще възпрепятства развитието на на интелекта в детето. И обратно, ако в семейството има спокойна атмосфера и детето се насочва към игри, които изграждат увереност и развиват мисловната дейност, тогава то ще развие положително отношение към хората. Интелектът, който ще изгражда това дете в една такава среда, на по-късен етап в училище ще му даде стимул за усвояване на повече знания и търсене на развитие, умение да търси и прави избори, които ще са най-удовлетворяващи за него.
Във възрастта преди училище информацията, която получава и въз основа, на която гради интелекта си, е ограничена в рамките на семейството и телевизията. На база на тази информация то развива своите интереси и може да прави избор между това, което харесва или не. Но все още средата е много ограничена. Тук е ролята на родителите да подпомогнат развитието на детето. Това може да се получи, ако те отделят повече време за своето дете, като му дават шанс и право на избор. Родителите са тези, които могат да го въведат в света на спортните занимания, музиката и изкуството.
Важно е детето да не бъде въвличано в дейности, които за него не представляват интерес. В стремежа си да задоволят своите незадоволени потребности или да създадат „идеалното" дете, с което да се хвалят наоколо, много родители въвличат децата си в занимания, които не са им приятни. Това най-често има обратен ефект – детето вместо да развие социалните си умения, да натрупа повече знания за света, това може да го накара да се затвори в себе си и да реагира със съпротива всеки път, когато пред лицето му изниква нова ситуация. Това му поведение ще го направи не адаптивно, защото то ще избягва новото, неизвестното ще предизвиква у него отрицателни асоциации, а оттам – и тревожност. Това неизбежно оказва влияние върху развитието на интелекта на детето, защото то съзнателно няма да иска да опознава света, стремейки се да запази вътрешния си мир.
Участието на детето в спортни занимания ще развие дисциплина, упоритост навици и умения, с които ще може по-добре да се справя в социалната среда. Ще му даде шанс свободно да общува със своите връстници и да намери мястото си в социалната група. Ситуациите, в които попада, и с които трябва да се справя, ще го стимулират да проявяви изобретателност, за да търси нови начини за справяне. По този начин детето развива и своята социална интелигентност, която ще му помогне за по-бързо адаптиране в училищна среда. С помощта на семейството и контактите, които има извън него, детето успешно ще изгради собствени критерии, възгледи, навици и умения. Активно ще се включи в социалната среда, но повече в ролята на ученик. На база на натрупаните досега знания и опит, на детето предстои да развива и разширява своя интелект в училищна среда. Цялостният учебен процес
активно въздейства върху личността на ученика. В процеса на обучението детето реализира стремежа си към социални значими дейности, чрез които поема различни отговорности. В училище детето развива своята памет, мислене, воля, отношение към съучениците и самооценката си, което оказва влияние и върху интелектуалното развитие.
За интелекта на детето, ролята на семейството е огромна, защото то си остава най-важната обществена единица. Това, което то усвоява и развива в себе си през първите седем години, играе важна рола за по-нататъшното му развитие в училище и в живота вече като възрастен човек.
