Психологът Улрих От е водещ изследовател в областта на медитацията в Германия. В Университета Гийсен той проучва въпроса защо медитацията подобрява умственото здраве. Неговото кредо: Концентрация не само засилва имунната система, а и носи повече удовлетворение от живота – и дори може да ни спести автомобилно гориво.
Бягство от ежедневието: Медитиращите редовно са не само по-спокойни, но и по-здрави
Чакане? Подобно губене на време Улрих От е изхвърлил от живота си: „Вместо да се ядосвам на хората, че не идват навреме, аз си казвам: Колко хубаво, че получавам като подарък моменти за размисъл, които изобщо не са влизали в плановете ми." „Рефрейминг" (от англ.: „преформулиране") нарича Улрих От нещо подобно – да погледнеш нещата от нов и различен ъгъл. Тази вътрешна промяна на позицията превръща сивото ежедневие в опознавателно пътешествие и разведрява обстановката. При него самия рефреймингът изглежда функционира. Психологът е уравновесен, погледът му е закачлив. „И когато закъснелите се появят, аз съм спокоен и се радвам на срещата с тях."
В Института Bender за неврообразни изследвания към Университета Гийсен От изследва случващото се в мозъка по време на медитация. Защо вглъбяването в себе си помага при страх, стрес и болка? Кои региони на мозъка се активират по време на мистичните преживявания? Подлежат ли въобще подобни промени в съзнанието на научно изследване? Да, твърди От: Мистиката е приложна невронаука, просто нейните теории досега не са конкретно формулирани. Методите на йога-специалисти, дервиши и монаси-отшелници напълно се припокриват с тези на западния учен. И за едните, и за другите е в сила следният принцип: „Хипотеза, методи, резултати", защото мистиката не се основава на вяра, а на опит.
Ефективни тренировки на мозъка
Отделно от мистиката при медитацията основно става въпрос за концентрация върху непосредственото настояще – и това оказва невероятно влияние: Който редовно концентрира вниманието си върху ТУК и СЕГА, казва От, той дългосрочно променя „архитектурата на своя мозък". Тъй като всяка дейност активира определени региони в мозъка, то колкото по-често се повтаря една дейност, толкова по-силно се развиват съответните мозъчни структури. Човешкият мозък е органът, който подлежи на тренировка, а вниманието – инструментът, чрез който това се постига.
Американски учени също се посвещават на вътрешното вглъбяване. Сара Лазар, психолог в Харвард и пионер в САЩ по въпросите на изследване на медитацията, провежда експеримент с 20 редовно медитиращи участници и установява, че мозъчната им кора е с до 5% по-дебела от тази на немедитиращите участници. Освен това при тях ареалите на мозъка, отговарящи за вниманието и сетивните възприятия, демонстрират повишена синаптична пластичност. Най-ясно тези промени се виждат при медитиращи от по-дълго време, от което От заключава, че „редовната медитация възпрепятства изтъняването на мозъчната кора с напредване на възрастта".
Своите собствени упражнения по медитация От предпочита да извършва в колата. Той живее със семейството си в близост до гората в едно от предградията на Вийсбаден и всеки ден пътува в продължение на час до офиса си в университета. Докато пътува, той използва времето за духовни упражнения, които той самият нарича „концентрирано каране по пътя".
Всичко започва с позицията на тялото. Когато усети, че се напряга, той се концентрира върху напрежението в рамената и се освобождава от него, като издиша дълбоко. Това не само подобрява качеството на управление на автомобила, но и се пести гориво, смята От: При внимателно, спокойно каране моят дизелов автомобил има разход 5 л. на 100 км. Когато карам, докато съм ядосан, разходът стига до 6,5 л."
Медитиращият възприема себе си и околния свят по различен начин
В Германия От усеща липсата на, както той самият се изразява, духовното измерение на ежедневието. При други народи, където религията играе доста по-значителна роля, това е нещо, което се разбира от само себе си. Той самият се докосва до това измерение в началото на 90-те години по време на обучението си за преподавател по йога. В продължение на 2 години тогавашният студент по психология тренира в центъра Mahindra-Yoga във Франкфурт на Майн. Той не възприема себе си като мистик, въпреки това майсторът му по йога е оставил значителен отпечатък върху неговото развитие: „Той беше първият, който ме срещна с едно друго състояние на съществуването." Понякога От звучи като езотерик, всъщност обаче търси научни критерии.
Суверенност при управлението на емоции
Медитацията служи не само за просветление, казва От. И без подобни гранични усещания упражненията за концентрация насърчават духовното здраве, показват проведените от психолога изследвания. Заедно с екипа си в университета в Гийсен той проследява основно тренировъчните упражнения за вглъбяване. Участниците в експеримента насочват цялото си внимание върху спонтанно възникващи усещания и се учат на благоразположение при срещата си с тези чувства. В началото възприятията неизбежно се отклоняват към спомени и размишления. Накрая обаче нещо се променя: Медитиращият възприема себе си и заобикалящия го свят по нов начин. Тялото става по-чувствително на външни дразнения, а емоциите подлежат на суверенен контрол от страна на своя притежател.
Подобни феномени се изследват в университети в цял свят. Проучвания показват, че медитацията може да има благотворен ефект при лечение на страхове, хроничен стрес и болки. „При депресии повторната им поява се ограничава с до 50%", съобщава От. Изглежда медитацията е от полза и за имунната система: „Учени предполагат, че това се постига посредством обща позитивна нагласа към заобикалящата среда. Приятните усещания активират центровете в лявото мозъчно полукълбо – това показват измервания на мозъчните вълни чрез електроенцефалография. Наблюдава се поразителна връзка между активността в лявото мозъчно полукълбо и подобрената имунна реакция."
Удължено време за реакция
Остава обаче въпросът защо концентрацията е толкова ефективна. От дава следното обяснение: При нормални обстоятелства човек реагира непосредствено на дадено дразнение. Който се намира в задръстване например, се ядосва. Вниманието обаче се промъква като един вид буфер между дразнението и реакцията. Създава се времеви интервал, който помага за разхлабване на отработения вече модел за реакция и за неговата промяна впоследствие. „Така вече не сме подвластни подобно на роботите на определени събития, а като разумни същества можем да реагираме премерено на дадена ситуация."
Подобно присъствие в настоящето не е типично за нашите култури. „Ежедневието ни често е тичане напред-назад между машинално извършване на определени задачи и пасивно разсейване, например пред телевизора", казва От. „За да се откъснем от тази полуавтоматичност и да се впуснем в спонтанността в будно състояние, се изискват усилия."
Тези усилия обаче си заслужават. „Духовността може да бъде възприемана като ресурс за регенерация и постигане на уравновесеност". Обратно на това в духовната абстиненция той вижда риск за здравето. В Германия между 10 и 15% от населението се възприемат като „духовни личности" или „духовни търсачи на смисъла на живота", показват резултатите от анкета, проведена през 2006.
От обаче в достатъчна степен е и учен, за да знае, че медитацията не е патентована рецепта за щастлив живот. Духовността има дискретно влияние и по-скоро служи като фон: „Най-вече на онези хора, които ежедневно са изложени на конкуренцията между своите и чуждите постижения, медитацията може да помогне да гледат на живота с повече доброжелателност, любов и хумор."
Източник ~ www.stern.de
Снимки ~ shivatreeyoga.com, reddit.com, huffingtonpost.com, yogajournal.com
