Кажи ми какво ядеш, за да ти кажа какъв си!

За символиката на храна­та - споделено от книгата „Болестта като път”

Хората, които активно мислят и се занимават с интелектуален труд, жадуват за солена храна и пикантни ястия.

Luncheon of the Boating Party (1881) by Pierre-Auguste Renoir

По хранителните продукти и ястия, които човек предпочита или отказва, могат да се разберат много неща (кажи ми какво ядеш, за да ти кажа какъв си!). Добро упражнение е очите и съзнанието така да се изострят, че и във всекидневните, и в най-обичайните прояви да се разпознават взаимозависимостите, скрити зад конкретните форми, кои­то никога не са случайни.

Когато някой има апетит за нещо специално, това изразява точно определен афинитет и е показателно за самия човек. А когато нещо „не му е по вкуса", тази антипатия подлежи точно толкова на интерпретация, колкото и взема­нето на решение при психологически тест. Гладът е символ на „искам да имам, искам да поема", и из­разява определен ламтеж. Яденето е задоволяване на искането чрез интеграция, чрез поемане и засищане.

Изпитва ли някой жажда и глад за любов, без те да бъдат адекватно утолени, в тялото му се поя­вява глад за сладкиши. Ненаситният глад за сладкиши и постоянното желание да се хруска нещо вина­ги изразяват незадоволена любов. Думи като сладко и хрускам използваме и когато говорим за сладко момиче, което на човек му иде да изхруска. Любов и сладкиш са тясно свързани. Лакомията за сладкиши у децата е ясно указание, че те не се чувстват дос­татъчно обичани. Родителите прибързано протес­тират срещу такава възможност с оправданието, че те „наистина биха направили всичко за децата си". „Правя всичко" и „обичам" обаче не са непремен­но равнозначни. Който непрекъснато хруска сладки неща, копнее за любов и утвърждаване. На това правило човек спокойно може повече да вярва, отколкото на собствената си преценка за своята спо­собност да обича. Някои родители отрупват деца­та си със сладкиши като сами се издават, че не са готови да дарят любов на детето си, затова му предлагат компенсация на друго равнище.

Хората, които активно мислят и се занимават с интелектуален труд, жадуват за солена храна и пикантни ястия. Строго консервативно настроените хора предпочитат консервирана храна, особено пушена, обичат силен чай без захар (изобщо храна, съдържаща танин). Хора, които предпочитат ядене с доста подправки, дори люто, търсят нови дразни­тели и нови впечатления, те обичат предизвикателствата, дори ако понякога са трудно поносими и трудно смилаеми.

Съвсем различно е при хората, които ядат диетична храна – пазейки се от сол и всякакви подправки, те се пазят преди всичко от нови въздействия. Избягват страхливо всички предизви­кателства, страхуват се от всяка конфронтация. Този страх може да доведе до консумацията на кашеста храна при стомашноболния, чиято личност ще разгледаме по-подробно след малко. Кашестата храна е бебешка храна. Явно стомашноболният е деградирал до недиференцираното състояние, присъ­що на детството, когато на човек не му се налага нито да различава, нито да анализира и може дори да се откаже от (ах, толкова агресивното) отхапване и раздробяване на храната. Той просто избягва твърда храна.

Подчертаният страх от рибени кости символи­зира страх от агресии. Страхът от костилки изда­ва страх от проблеми - на човек не му се ще да се сблъска с ядрото на нещата. Но и тук има една противоположна група: макробиотици. Тези хора търсят проблемите. Те искат на всяка цена да опоз­наят ядрото на нещата и затова налитат на твър­да храна. Стигат дори до там, да избягват най-безпроблемните области на живота. При сладки десер­ти те искат още нещо, което могат здраво да за­хапят. По този начин макробиотиците проявяват известен страх от любов и нежност, съответно затруднени са и да приемат любовта. Някои хора успяват да доведат ненавистта си към конфликтите до такава крайност, че в последна сметка ги хранят интравенозно в интензивно отделение - не­съмнено най-сигурната форма безконфликтно веге­тиране без собственото им участие.

От „Болестта като път”, Торвалд Детлефсен, Д-р Рюдигер Далке
Картини: Wikipedia; заглавна ~ In a Roman Osteria by Carl Bloch - Statens Museum for Kunst