Който няма възвишен и чист характер, не може да се нарече истински здрав ♥ Петър ДИМКОВ

♥ Здравият човек 

„Всеки здрав човек е всъщност болен, без сам да знае това. В този момент не сте и помислили, казва д-р Поше, че тия думи са почти верни. От 100 лица, които се мислят за здрави, 97 са болни, без да знаят това.“

Защо? Защото здравето е онова физиологическо и психическо състояние на индивида, при което и тялото, и душата се намират в пълно равновесие, т.е. когато всички физиологически и психически процеси са нормални и осигуряват на индивида дълъг и радостен живот.

Това душевно и физическо равновесие не е случайност. То е подчинено и резултат на редица биологически и психически закони, съвкупността на които съставя законите на здравето. От тази гледна точка на съвършено здраве се радва само онзи човек, който полага за здравето си грижи физически, интелектуални, морални и индивидуални, т.е. има „здрав дух в здраво тяло“. И действително, тялото и духът са така свързани помежду си, че ако едното страда, неминуемо страда и другото. 

Да сравним за момент човешкото тяло с една роза. Съотношението на красотата на това растение към неговото благоуханието е това, което е човешкото тяло по отношение на духа. Никой на света не мисли, че едно книжно цвете може да замести естествената роза поради простия факт, че хартията не изпуска благоуханието на розата. По същия начин ние почитаме инстинктивно човека, който е с благороден характер и чисто сърце и го предпочитаме пред онзи, който се хвали само с физическата си сила.

Разбира се, тялото и душата са еднакво съществени, но душата е далеч по-значима от тялото. И затова, който няма възвишен и чист характер, не може да се нарече истински здрав. Едно тяло, което приютява болен дух, не може да не бъде болно.

От тук следва, че чистият характер е основа за здравето в истинския смисъл на думата; можем да кажем още, че лошите мисли и страсти са друга форма на болестите.

Съвършено здрав човек е само този, който има добре развито тяло, зъби, очи и уши — в отлично състояние, нос - чист от заразни материи, здрава кожа, която позволява обилно потене и без лош мирис, уста без лош дъх, мишци, способни за работа; най-после човек, който не е твърде дебел, нито твърде сух и който е в състояние да владее чувствата и мислите си, такъв човек, който няма никакво основание да се страхува от смъртта. Страхът от смъртта показва колко сме далеч от едно истинско здраве. Ние сме длъжни да се стремим към постигането на съвършено здраве, а такава степен на здраве се постига много трудно, но още по-трудно е да се запази, след като е придобита.

Главната причина, поради която не сме истински здрави е, че преди нас не са били здрави нашите далечни деди и родители, които са живели и живеят един неприродосъобразен живот. Причината е лошата или недостатъчната храна, лошата хигиена, физическата и умствената преумора или пък липсата на всякакъв труд, неестествените и неморални полови и други удоволствия и т.н. Всичко това показва едно криво разбиране на живота, прояви на груб материализъм и егоизъм.

Един бележит писател е казал, че ако родителите са наистина съвършено здрави, техните деца биха расли във всяко отношение по-съвършени.

Здраве и щастие, успех и задоволство ни чакат само по пътя на положителния и смислен живот. Нека да го обгърнем! Нека да се откъснем от мрежата на духовната безпътица и да се издигнем над всичко всекидневно и дребнаво. Нека винаги да търсим вечната хармония и хармонично да развиваме духовните, умствените и физическите дарби в нашия живот. Само в това е смисълът, щастието и целта на един природосъобразен, цялостен и възвишен живот.

От: „Хигиена и лекуване на душата“, Петър Димков, изд. Астрала
Снимка: petardimkov.com