„Оздравяват само тези, които не са вкопчени в своето здраве, не са вкопчени дори в своя живот, а са готови да го преодолеят и напуснат като се себепроменят.“
Хранене и начин на живот. Соматопсихология и психосоматика
Тайната на човека, колкото и здрав да е той, не се заключава и изчерпва само и единствено с неговото здраво като на маймуна тяло. В недрата на своята душа човешкото същество носи и една друга, много по-дълбока потребност. В предходните страници на тази книга ние загатнахме за нея. Сега, в заключение, ще й обърнем отново внимание. Просто защото без нея, всичко казано дотук би останало напразно. Човекът е статус, той е състояние и това състояние може да бъде хармонично, което изразено с други думи, означава той да бъде здрав. Това е така, но то е само половината от истината. Неговото състояние никога не е и не може да бъде статично и застинало в това равновесие. Просто защото такова е и най-дълбокото естество на живота, и човекът - като един негов израз - преповтаря същото това естество.
Другата половина от истината е, че състоянието на здраве е винаги състояние на динамично равновесие, т. е. на движение, на поток, на живот, който преминава през него на всички нива. Подвижни са атомите и елементарните частици, които ни изграждат, подвижна е и обмяната ни, както и всички клетки и тъкани в нас. Подвижна е и нашата мисъл, нашите емоции и желания в живота ни. Този, който по един или друг начин е спрял този поток на живота, той е обречен да умре. Дори и да прави най-доброто за своето здраве и дори да се храни с най-екологичната храна. Той е нарушил основния закон на живота - потокът, движението, енергията, промяната, растежът, творчеството. Всички тези думи са синоними и изразяват едно и също.
„Не само с храна ще живее човек...“. Той ще живее преди всичко с енергия, с промяна, с движение, с развитие,т. е. със себеумиране и себесътворяване. Тези, които се самозатварят в желанието си да се съхранят и запазят, те са обречени да умрат. В този смисъл „който иска да спаси душата си, ще я изгуби“, а който не се страхува да я изгуби - ще се спаси. Бихме добавили, че този, който иска да живее, за да бъде здрав, не може да остане в живота и отпада от него. Човекът освен настоящо състояние е и преодоляване на това състояние и отиването му отвъд. Само така животът продължава. Човекът е призван да умре като се промени, като преодолее човешкото в себе си, като надмогне своя статус - тук и сега и по този начин израсне и излети извън границите на себе си, подобно на пеперуда от своята какавида. Така той ще преодолее нови пространства и ще стане жител на вечността. В този смисъл смъртта е естествен процес и е част от живота. Само желанието за безсмъртие е противоестествено и е негово отрицание. Вечността е възможна само чрез живота, т. е. чрез промяната и динамиката, с други думи само чрез смъртта. Човекът като статус умира и изгражда нов. Този, който мечтае за вечна младост и безсмъртие, е още младенец и не е разбрал живота. Последният тепърва ще трябва да го учи. Желанието за безсмъртие е фиксация в статуса, в неразвитието и е белег на личностен упадък и регрес. В живота се влиза само през вратата на смъртта, а за да умрем истински, трябва да остареем и да станем мъдри. Предходният човек в нас умира и се ражда нов, т. е. ние израстваме. Само чрез преживяването на старостта, мъдростта и смъртта можем да живеем истински! Отново разбираме, че всичко е едно цяло. С това кръгът се затваря и ние ставаме пълноценни. Здравият и израснал човек преживява остаряването, умирането и смъртта като естествени и необходими етапи от живота. Чужди, драматични и страшни могат да бъдат само за неразвития, изкуствен и откъснат от природата човек, забравил за ритъма на нейния и на своя живот.
Нашите мисли, чувства и желания, нашият мироглед, нашият смисъл в живота, неговата кауза и цел влияят върху нашето здраве. Те са своеобразна негова храна. И колкото те са по-зрели и мащабни, в каквато степен те включват като мисъл, като грижа и отговорност всички и всичко в този свят, толкова те ще бъдат и по-здравословни. Тази зависимост между нашата душа и тяло, най-общо съвременната наука означава с понятието психосоматика.
Отново ще повторим нашето наблюдение от практиката: Оздравяват само тези, които не са вкопчени в своето здраве, не са вкопчени дори в своя живот, а са готови да го преодолеят и напуснат като се себепроменят. Ние наблюдаваме, че тези, които оздравяват, винаги по някакъв особен начин, като с невидими нишки, са свързани с един по-широк и мащабен контекст на живота. Те разполагат с някаква жизнена мисия и цел, с някаква кауза, която надскача тяхното собствено „Аз“ и ги препраща отвъд, в пространствата на другите, така че те започват да живеят с дименсията на едно много по-голямо общностно тяло. Те са съпричастни със своето сърце към всички и към всичко. Те усещат и знаят, че има нишка, която ги свързва с всичко в света. Затова те се чувстват съпричастни и отговорни за всичко, което се случва в него. С други думи, ние сме толкова по-здрави, колкото сме по-зрели и по-цялостни. Това е необходимо условие да бъдем хармонични и да пребиваваме в своя вътрешен мир като преживелищен израз на човешкото здраве.
Единствената установена обща черта в живота на всички дълголетници е именно този вътрешен мир! Старостта, остаряването и смъртта не трябва да бъдат повече отричани и е безсмислено и глупаво да бягаме от тях. Напротив - крайно време е те да бъдат демаскирани и осъзнати като един връх на развитие в човешкия живот. В този смисъл те трябва да бъдат приети, желани и пълноценно изживявани. Както казахме вече, този, който бяга от старостта, той бяга и от мъдростта и остава в безвремието на несъзнателното, инфантилното и недоразвитото. Нашето бягство от старостта, така разпространено в днешно време, има своя резон и е продиктувано от преживяването на „лошата старост“, характерна със старческото слабоумие, болестите и цялостната деградация на личността. „Добрата старост“, която природата е подготвила за нас, няма нищо общо с това. Достатъчно е да се обърнем към биографиите на творческите натури, преживели тъкмо в старостта своя златен жизнен период и духовен апогей. Десетки са известните примери, но е достатъчно тук да споменем личности като Пол Брег, който и на деветдесет години кара сърф и пише книги по Натурална хигиена; Верди, който на осемдесет твори нова опера; Гьоте, който в напреднала възраст завършва своя „Фауст" и дори си има млада приятелка... Тук не можем да отминем и примера на Лидия Ковачева, която до последно в своите осемдесет и осем години усилено от сутрин до вечер приемаше болни, а в останалото време работеше върху преводи и нови текстове. Всички тези хора са познали творчеството като най-дълбок атрибут и мотиватор в човешката душа. Казано с друг език, те са преживели Бога като извор, като потенциал, като най-дълбока същност и ядро на собствената си душа.
Силата на Натуралната хигиена и природното хранене е именно в това - да ни посочат този път и с тяхна помощ да пресътворим и преродим старостта, умирането и смъртта, както и целия си живот от етапи на деградация в нормално и щастливо изживяно човешко битие.
Днес знаем, че в бездната на човешката душа има два основни най-дълбоки мотиватора за човешко поведение, два основни източника на нашите идеи, чувства и желания. Единият е страхът, а другият - любовта. Страхът свива, опитва се да задържи, да предпазва, да запазва статуквото на човека. Любовта обратно - разгръща, разширява его-границите наличността и тя пътува все по-напред, ставайки все по-голяма и завладявайки все по-нови пространства. Тези, които се страхуват за себе си и за своето здраве, които се свиват и се опитват да го съхранят, те не могат да оздравеят, защото не могат да бъдат хора; те не отговарят на изискването за човешки същества. Това е и основната уловка и изкушение в здравословното хранене и здравословния начин на живот, която може да ги провали. Ако се вгледаме обаче още по-дълбоко в недрата на човешката душа, ще разберем, че страхът всъщност е отсъствие на любов. В този смисъл страхът е израз на непознаването, на неусещането на любовта. В последна сметка има само една причина на живота и това е Любовта. Нашето здраве може да бъде само и единствено израз на нейния живот. Отново всичко е едно и цяло.
Избрано от: „Човешкото хранене“, Д-р Георги Гайдурков, изд. Санитас КЦЛП, 2013 г.
Снимка: georgigaydurkov.wordpress.com