„Здравето трябва да се заработи като всяко средство, нужно за съществуването ни. Страхът според много учени е факторът, който стои в основата на всяко заболяване.“
Иван Павлович Неумывакин (1928 ~ 2018)
Ендоекология на здравето
Да се предотврати болестта е значително по-лесно, отколкото да се излекува, затова включете съзнанието си и осъзнайте необходимостта да се грижите за тялото си, а не само да го използвате, както и душата. В противен случай ви чакат участъковият лекар, болницата и букетът от недъзи, които превръщат живота в ад. Всичко зависи от вас, от това кой път ще изберете.
Кое ще победи, доброто или злото, зависи единствено от самите хора, всеки от които пожелава на другия щастие и здраве. А как вие конкретно реализирате това в живота?
Ограниченията в храненето, максималното общуване с природата правят чудеса. Да вземем например гладуването, или по-точно ендогенното (вътрешно) хранене, при което организмът започва да си търси храна и избира болните, залежали клетки и новообразуванията, тоест извършва един вид основно почистване. Не можем да не споменем още веднъж тружениците, които с помощта на гладуването лекуват практически всички заболявания, в това число онкологични, левкози, болестта на Бехтерев, псориазис и пр., такива като Ю. Николаев, Г. Шаталова, В. Войтович, А. Суворин, А. Уманска и др.
Природата е мъдра и може много неща, но не бива да й се пречи. Разбира се, нужни са самодисциплина, включване на саморегулиращата система, постепенно увеличаване на натоварването и постоянство в работата по физическото и духовното оздравяване. Надяваме се, че нашите съвети ще ви помогнат да поемете по пътя на здравето.
Запомнете: няма неизлечими болести, има мързеливи хора, паразитиращи върху самосъжалението, а лекарите ги насърчават в това. Здравето трябва да се заработи като всяко средство, нужно за съществуването ни. Нашият живот и животът на съмишлениците ни го доказват.
Свободата като осъзната необходимост от избор, в чиято основа трябва да бъдат чистите помисли, позволява на човека да извърви трънливия житейски път по-достойно. По този път може да се случи какво ли не, но в живота няма по-страшен враг от страха.
Страхът според много учени е факторът, който стои в основата на всяко заболяване. Нереализираните в момента на страх отделени химични вещества (адреналин, кортизон и др.) постепенно се натрупват, достигат критична маса и предизвикват изменения в имунната и хормоналната система, което води до понижаване на способността на организма за саморегулация и самовъзстановяване. Същевременно умението да се сдържате и впоследствие „да изпуснете парата”, както казва народът, с помощта на физически упражнения, контрастен душ, сауна и пр. е онова лекарство, което ще ви помогне да преборите страха.
Страх има тогава, когато човек няма възможност да отговори адекватно на създалата се ситуация – да каже на началника си какво мисли за него, обида срещу тъщата или свекървата, опасение да не изгуби работата си и т. н. Например М. Лежепеков смята, че ракът 100 % е резултат от обида и страх, чрез чието преодоляване човек може да се избави от болестта. Ако се боите от нещо, то задължително ще се случи, тъй като по този начин вие привличате нещастието към себе си.
Ако ситуацията не зависи от вас, няма защо да се боите от нея, да изпитвате страх, който води най-напред до физиологични, а после и до патологични изменения в организма. Да победиш в себе си страха, да простиш на човека означава да му позволиш да бъде такъв, какъвто е. Страхът се появява и се задържа за миг, после защитните сили се стараят да го нивелират, но вие започвате да се фиксирате върху ситуацията, да се вторачвате в него и така засилвате отрицателното влияние. Обидата разяжда като ръжда душата и тялото. Ненапразно Исус Христос казва: „Аз ви дадох живот вечен, но... не осъждайте и няма да бъдете съдени”, говорейки за прошката, която ви е нужна преди всичко на вас самите. С мислите си ние творим себе си – отначало е мисълта, после думите пораждат съответните чувства, които се реализират в събития и действия, а тъкмо те са в основата на живота ни. Оказва се, че както мислим, така и живеем – всеки успех или несполука са вашата програма.
Умът на болния човек, неговите негативни, тъжни и зли мисли формират злоба и обида, които тласкат болестта още по-дълбоко навътре. Здравият и позитивен ум ражда спокойни и добри мисли, формира душевна нагласа за действие по поправянето на появилия се недъг, към търсене на причините и средствата за преодоляването му. Искате ли да се радвате на живота, говорете само добро за всичко – за себе си, за хората, и колкото по-възвишена е мисълта, толкова по-силна е енергията й.
За да постигнете нещо, по-често и по-детайлно си представяйте, че вече е станало, и мислете и действайте в съответствие с това. Ако промените съзнанието си и се освободите от страха, осъждането и обидата, ще станете съвършено друг човек, ще познаете чувството на радост и любов, най-вече към самите себе си и заобикалящия ви свят, и най-важното, ще се избавите от болестите, ще промените мирогледа си и ще направите живота си далеч по-свободен и независим.
Страхът е блокиране, изключване на защитните имунни сили на организма, които правят болестта ви неизлечима. Страхът е социално, психологическо, екологично и пр. напрежение, създавано от обществения строй както вътре в страната, така и навън, и пораждащо незащитеност и невъзможност да се реализирате като личност.
Страхът е ревност, омраза, злоба, разяждащи като ръжда душата благодарение на тъмните енергийни струпвания, които правят живота непоносим.
Страхът е тревожно, негативно очакване на някакво събитие, което привлича ситуацията и я реализира с отрицателен знак (ако се боим да не се разболеем, ще се разболеем, ако се боим да не загубим нещо, ще го загубим и т. н.).
Страхът е излишна опека, грижа за децата, която възпитава у тях повърхностни възгледи за живота и впоследствие ги превръща в безволеви, егоистични същества, за които потребителската същност стои по-високо от духовната.
Страхът е ровене в миналото, което не може да се върне, вадене на чужди кирливи ризи, когато собствените ти не блестят от чистота.
Страхът е пътят на най-малкото съпротивление, пораждащ робска зависимост, когато човешките ценности – достойнство, уважение и т. н. – се заменят със съмнителни сурогати (алкохол, наркотици и пр.), развращаващи душата и тялото.
Здравето ви е във вашите ръце! По-точно, във вашето съзнание, движения, общуване с Природата, хармония на психично и физическо. За това е нужно съвсем малко – да впрегнете волята си и да започнете да живеете по законите на доброто, справедливостта, любовта. С тях в тялото, душата и дома ви ще влязат мирът и сговорът.
Живейте с настоящето, защото миналото вече го няма. У всеки един от нас са заложени от природата огромни възможности, с които чрез самореализация на духовно-енергийно равнище можем да достигнем до по-високо физическо ниво и да получим огромно удовлетворение от постигнатото, да внесем в натрупаното от човечеството своята лепта, която прави човека човек.
От: „Ендоекология на здравето“, Иван Неумивакин, Людмила Неумивакина, ИК „Жануа'98“
Снимка: Иван Павлович Неумывакин (1928-2018)
