„В нашия национален танц - хорото, играещите са хванати за ръце - създава се една жива биологична верига. Енергиите преливат от един на друг. По-слабите, хванали се на хорото, приемат енергиите от по-силните.“
(„Селско хоро от Самоковска околия“, 1892, Никола Иванов Образописов)
Народните танци
В миналото, когато българинът беше по-здрав, по-издръжлив и с висок и устойчив дух, имаше и добре формиран бит с установени традиции. Работеше се шест дни о т седмицата, и то със сериозно физическо натоварване поради примитивния начин на живот, но седмият - неделята - беше за почивка. Тогава с гайдите и селските музиканти старо и младо се стичаше на селския мегдан. Деловото настроение изчезваше и всеки искаше да се хване на хорото и да се повесели. Невинаги почивката изисква покой, тишина и уединение. Често за премахване на напрежението, монотонността на работата, статичността, психичното натоварване са необходими весели занимания, музика, песни, динамиката на танца, шумът от контакта с хора, емоциите. Народните танци са опитността на вековете. Те са винаги динамични, съчетават в себе си приятно раздвижване, излизане от статичността, освобождаване от вътрешната затвореност. Те са външна изява на хармонични движения в синхрон с другите, а и същевременно включват на лична творческа изява. Задоволяват и нещо заложено в душата на човека, със специфичното само за танца, дори нещо лично. Особено значение има и познатата любима музика, под звуците на която се играе. Това буди много радост, приятни емоции и дълбоко удовлетворение. Те са и мигове, когато се дава простор на потиснати емоции, които се разтоварват с провикванията, смеха и песните. Танцът с хармоничните си движения и емоционалния си заряд с много радост оказва и своето лечебно и профилактично действие, вече потвърдено с направените проучвания и изследователска работа.
Но нека помислим и за нашия национален танц - хорото. Играещите са хванати за ръце - създава се една жива биологична верига. Енергиите преливат от един на друг. Хорото се развихря, радостта расте, зарядът от сили - също. По-слабите, хванали се на хорото, приемат енергиите от по-силните. При това на хорото са се хващали хора на различни възрасти. И млади, и стари се веселят заедно. А и празничните веселби на селския мегдан имат преимуществото, че са на открито - под самото небе, на чист въздух. Със свършването на хорото биотоковете са с повишен силов заряд.
В наши дни под влияние на новата цивилизация животът пое в друга посока. Тези празнични весели дни в селата изчезнаха - мегданите опустяха. Младежта се насочи към дискотеките с наситен въздух от цигарен дим и обилно ползване на алкохолни напитки. Ясно е, че с пребиваването в тях за принос към здравето не може да се мисли. Тук танцът като желание за истинско раздвижване и веселие липсва. Една от важните задачи на родителите и училището за в бъдеще е да научат децата да играят под звуците на музика. Танцът пoд музика трябва да присъства на всеки домашен или национален празник. Детето трябва да танцува с жар, със свободни движения, с радост. Когато има веселба, празник и хората танцуват по естествен начин, с обработен вече навик на каквато и възраст да са - движението е радост. В цивилизования свят народните танци изчезнаха, а с тях изчезна и приобщаващото им действие. Хората се затвориха в себе си, отчуждиха се и чакат да ги „поразвесели“ радиото или телевизията.
От: „Дълголетието“, Лидия Ковачева, изд. „Кибеа“, 2016 г.
Картина: „Селско хоро от Самоковска околия“, 1892, Никола Иванов Образописов, bg.wikipedia.org
