Веднъж го попитах: Татенце, по какво може да се познае един човек дали е духовен? Той ми отговори По чувството за благодарност. ~ Лили ДИМКОВА за Петър ДИМКОВ 

(Портрет на Петър Димков от Лили Димкова)

Татко, мама и двамата ми братя имаха здрави и силни организми. Но моят от рождение беше крехък, нежен. Татко и мама полагаха цял живот грижи за здравето ми. Когато имах здравословен или друг проблем, татко ми беше дал формула, с която да си помагам: Аз живея в Бога и Бог живее в мене, в Бог няма болести, страдания, скърби, бедност, щом аз живея в Бога и Бог живее в мене, и в мене няма болести, страдания, скърби, бедност. Казва се с пълна вяра и упование.

За засилване на жизнените сили ме бе научил всеки ден да разтривам костите зад ушите. Разтриването става силно, под ред с всички пръсти палец, показалец и т.н. След като се изредят всички пръсти, разтриването продължава с показалеца и средния пръст заедно. След което с трите пръста (показалец, среден и безименен) леко се поглажда ухото отгоре надолу, казвайки: Аз съм здрав, бодър, богат. През това време другата ръка е сложена с длан върху кръста. Прави се три пъти с едната ръка и три пъти с другата. Завършва с леко подръпване на долната месеста част на ухото, с палеца и показалеца.

При трудности в живота, се казва силна мантра за защита, която е следната: „Най-свят, най-свят, най-свят е Господ Бог на небесните сили.” Повтаря се три пъти.

Още от малка татко ме водеше на изложби, на театрални постановки, на концерти и казваше „Възторгът е хубаво нещо, действа здравословно и е необходим за поддържане на душевното равновесие. Възторгът към хубавото, към изкуството, към художеството, към музиката, към поезията. Въображението трябва непрекъснато да бъде поддържано и развивано.”

Татко препоръчваше да се дружи с хора великодушни, добри, услужливи, весело настроени, доверчиви, с такива, чийто силни и положителни чувства не са остарели и не са отслабнали от времето. Уважавайте се, имайте вяра в себе си, това е най-доброто средство да внушите уважение и доверие и на другите.” Татко имаше чудесно чувство за хумор. Казваше „Смейте се по-често. Смехът, не присмехът, който е порок, е кислородът на душата, затова той създава здрава кръв в тялото.”

Той дълбоко уважаваше труда. Престане ли да работи, човек ще умре морално, физически и умствено. Той съветваше: „Работете физически и умствено, но избягвайте винаги преумората.” Той винаги работеше от сутрин до вечер. Казваше, че трудът е живот и вода, която ако застои, се вмирисва. Не оставаше без работа. Или четеше, или преглеждаше болни, или пишеше. Когато отивахме на почивка, той винаги носеше със себе си пишещата машина и там работеше всеки ден. За него нямаше събота, неделя или празник, винаги работеше. Любознателността му беше огромна. Той четеше много, беше енциклопедична личност. Четеше и изучаваше задълбочено свещените книги на народите и намираше във всички тях единствената божествена истина. Интересуваше се от всички духовни учения и с уважение се отнасяше към всички истини, дадени от духовните учители. Изпитваше почит и благоговение към всички пратеници на Бялата ложа, Всемирното бяло братство, дошли да донесат на човечеството знание за божествената истина - Хермес, Заратустра, Буда и древните свещени индийски книги, Моисей (Старият завет), Мохамед (Корана) и най-великият пратеник на Бога, не от земна еволюция, Иисус Христос (Новият завет и духовната християнска литература).

За йога казваше: „Това е път към святост, но бе духовен учител не трябва да се прилага.” При него идваха болни пациенти, които бяха прилагали йога и си бяха нанесли много поражения: болен черен дроб, болно сърце и други. Затова той казваше, че трябва да се прилага много внимателно и с истински духовен ръководител-учител. Но смяташе, че йога не е пътя на западния човек.

Татко често ни е разказвал, че майка му, нашата баба, много обичала да пее и че песента е била неделима част от нея. Пеела е много хубаво и постоянно. За него песента също беше част от здравето. Без песен не можеш да бъдеш здрав. Казваше ми, че когато е бил малък и след това в младостта си: всички пееха и затова бяха здрави. Да слушаш музика е прекрасно, но ако не пееш не можеш да бъдеш истински здрав. Нямаше пациент, който той да не прегледа и да не му даде наставления, да не му каже: „А сега лекувай се и пей „Цвете мило, цвете красно”, хубава българска песен.

Възгледът за прераждането се приемаше като неоспорима истина в нашет осемейство. Татко имаше принцип никога дане говори какъв е бил в миналите си животи. И никога не го наруши. Когато бях около четиринадесетгодишна татко ми даде да прочета романа „Безсмъртна любов” от Дук де Помар. Един много ценен роман, който проследява развитието на душите и как постепенно от живот в живот, попадайки в различни ситуации, душите развиват и облагородяват низшите чувства на омраза и отмъщение и как тези чувства се превръщат в безсмъртна любов. След това ми даде и романа „Занони” от Булвер-Литон - класически духовен роман, силно повлиян от обстановката в Европа преди и по време на Френската революция. Много светски и спиритуални теми, както се вижда от него, продължават да са особено актуални и до ден-днешен. И оттогава жадно започнах да чета окултна литература. А имаше вкъщи, имаше много, много книги, събрани от татко. Спомням си за една малка книжка на Кришнамурти „При нозете на Учителя”, която ми направи невероятно силно впечатление и резюмираните истини в нея останаха за цял живот в мен. Какво ли не четях, всичко, което татко беше събрал - Хермес, Мориа, теософска литература, Ани Безан, Лет Битер, Елена Блаватска, какво ли, какво ли не. Всичко това ми даваше толкова много знания, до толкова много истини се докоснах. Също така започнах да намирам преведени и написани на пишеща машина трудове на Рудолф Щайнер. Татко също с интерес ги четеше. Толкова много е дал този голям, голям Учител. Четях и йогийска литература и успоредно с това Учителя Беинса Дуно. Постепенно, постепенно усетих, че душата ми най-хармонична се усеща с думите, словото на Учителя Беинса Дуно, моя Учител.

Любознателността на татко беше невероятна, четеше, четеше, търсеше. Много обичаше народните поговорки. Казваше, че в тях е събрана вековната мъдрост на човечеството. Също така ценеше легендите и скритите дълбоко в тях истини. Обичаше руските класици - Толстой, Достоевски, Чехов, Тургенев; ценеше Виктор Юго, Шекспир, тяхната огромна мъдрост и човечност. Винаги, когато имаше възможност, ходеше по книжарниците, за да види какво ново е излязло. Толкова много интересни и ценни книги ми носеше и винаги все нещо, което ще ми е необходимо, ще ми е интересно, ще е важно за мен.

Избрано от: „Петър Димков: Моят баща“, Лили Димкова, съвместно издание на изд.Хрикер и изд.Виделина
Източник: lilidimkova.com
Портрет на Петър Димков от Лили Димкова, lilidimkova.com