„Очите са най-важният от органите на чувствата. СВЕТЛИНАТА е могъщо ефективно средство за преобразуване на човека и Природата. СВЕТЛИНАТА носи божествено съзнание на човека, изцелява тялото и Душата.“

(1928 ~ 2018)

Медицината от бъдещето - днес

„Сизифов е трудът на лекаря, той тялото лекува, а болките са отражение на чувства, мисли и Душа.“ ~ В. А. 3ВЕРЕВ

Духовното и екологичното неблагополучие, напрегнатият ритъм на съвременния живот, прекомерните психични, емоционални и физически натоварвания (стрес) предизвикват у хората негативни мисли и емоции, които блокират циркулацията на енергията и кръвта в организма, вследствие на което се развиват многообразни болести: инсулт, инфаркт, астма, глаукома, гастрит, артрит, хипертония, бронхит, колит, миопия (късогледство) и хиляди други. Може ли днешната медицина, която лекува симптомите на болестите с помощта на таблетки, скалпел и високи технологии да отстранява причините за заболяванията на сложно устроения човек? Лечебните методи на съвременната медицина, въздействайки на физическото тяло, отстраняват само симптомите на болестите и постигат само временно облекчение. По тази причина заболяванията на хората се множат, прогресират и често преминават в хронична форма. На съвременната медицина е нужен цялостен мироглед, истинско разбиране за същността на болестите и нови авангардни технологии за възстановяване на здравето.

След двайсетгодишна практика и изследвания на проблемите на здравето и възстановяването на зрението бившият главен офталмолог на Военнокосмическите сили на Руската федерация В. А. Зверев достигна до следните изводи: СВЕТЛИНАТА е могъщо ефективно средство за преобразуване на човека и Природата. СВЕТЛИНАТА носи божествено съзнание на човека, изцелява тялото и Душата. Енергиите с малка мощност на видимата светлина, като въздействат чрез очите и биологично-активните точки и зони, служат за активиране на вътрешната среда на организма. Те възстановяват биополетата и клетъчните структури на тъканите и органите на човека и регулират неговото психично и физиологично състояние. Очите са най-важният от органите на чувствата; с тяхна помощ получаваме повече от 80% от информацията за околния свят. Очите са непосредствено свързани с главния мозък, а също и с други органи и системи в тялото чрез кръвоносни съдове, нерви... и висцералните (с вътрешните органи) ирисни връзки. По очите може да се диагностицира състоянието на човека. Този подход се нарича ирисова диагностика.

Страх, стрес и „емоционални наркотици“

В началото на лечение на всяко заболяване по методиката на Зверев е преди всичко отстраняването на стреса и неговите прояви. И това е абсолютно правилно. Много заболявания са свързани със стресови ситуации, надхвърлящи възможностите на организма, когато активността на имунната система спада. Канадският учен Ханс Селие е въвел понятието стрес и го е дефинирал като съвкупност от защитни реакции за приспособяване на организма в отговор на всякакви изменения. Забелязано е, че след големи физически или стресови натоварвания в кръвта и слюнката изчезват елементите на имунната защита - имуноглобулините, и организмът остана обезоръжен. В момент на стрес, когато се променя киселинно-основната реакция и се извършва рязко подаване на хормони в кръвта, се увеличава количеството на особени рецептори, които прихващат имуноглобулините. Тези молекули се разпадат под въздействието на ензими и усилено се изхвърлят от организма. Едва след 2-3 седмици в кръвта се възстановява предишното ниво на белтъчините на имунната система и именно през този период човек може да се разболее. Колкото по-силна е стресовата реакция, толкова по-видими са промените. Оказва се, че всичко умерено е приемливо. Получава се, че стресовата реакция води до мобилизиране на енергийните ресурси за осигуряване на условия за нормална жизнена дейност на организма в стресова ситуация; от друга страна, се превръща във фактор за тяхното нарушаване. В случая, ако реакцията не се реализира веднага (в миналото нашите предци в такива случаи или са бягали, или са се били), това води до срив на психоемоционалните реакции, а впоследствие и до функционални и органични разстройства. Адаптационните механизми сработват по-добре, ако системно ги тренираме с постоянни, не много силни натоварвания: физически упражнения, бягане в тръс и други подобни. При силен стрес такъв организъм ще може да реагира нормално, без сериозни последствия. В други случаи, ако стресовите натоварвания са силни и постоянни (конфликти, професионален спорт и други), човек се разболява. За съжаление малцина лекари се замислят над това, че причинител на болестта е спазъмът на кръвоносните съдове, особено на капилярите. Сърцето не е помпа за преливане на кръвта, както много хора, дори лекари, си мислят че е, а е по-скоро ресивер - разпределителен съд и кран, с чиято помощ се нагнетява кръвта само в артериите. Второто сърце са вените, които осигуряват обратния ток на кръвта към сърцето. За разлика от помпата в една техническа система, в човешкия организъм артериите са съединени с вените в двата края: единият - към сърцето, другият - към капилярите. Получава се така, че всъщност капилярите работят като помпа, а не сърцето. При понижаване на двигателната активност те слабо подпомагат сърцето и то се износва преждевременно.

Най-често стресът се дължи на страха. Нереализираните в момент на страх отделени химични вещества (адреналин, кортизон и други) след натрупване достигат критична маса и предизвикват изменения в имунната и хормоналната система, което намалява възможностите на организма за саморегулация и самовъзстановяване. С мислите си ние сами се изграждаме: отначало мисълта, после думите пораждат чувствата, които се реализират в събития, действия - основа на живота ни. Оказва се, че както мислим, така и живеем: всеки успех или неуспех са вашата програма.

Ето какво интересно нещо е забелязал психологът М. Лежепьоков - емоционални наркотици. Това е потребността на хората да живеят с минали обиди и преживявания. Те или не могат да ги забравят, или ги забравят, като ги скриват в подсъзнанието си толкова дълбоко, че не ги помнят. Но човешкият организъм е така устроен, че веднъж изпитаният страх (всички останали емоции са производни на страха) се превръща в химична реакция и организмът привиква към нея. Това принуждава човека да търси подобни преживявания отново и отново, както наркоманът търси дозата си. Оказва се, че „човекът е наркоман на страха“. „Американските учени са забелязали този процес, както се казва, със собствените си очи: клетките получават такова огромно количество невропептиди, отделяни по химичен път в резултат на прекомерни емоции, че се делят на дъщерни клетки, които искат да употребяват само дадените пептиди в качеството на „храна “ и нищо друго. Затова хората са обречени да боледуват, обиждайки се все повече и плашейки се все по-често“ - пише М. Лежепьоков.

Когато прожектирате отново и отново емоциите си, вие променяте отношението си към това, което вече се е случило и влияе на живота ви. Като променяте информацията за миналото, вие променяте своето настояще и като последствие, вашето бъдеще. Значи трябва да се ориентирате в системата на удовлетворяване на желанията, която работи в нас, и кои желания се изпълняват в действителност.

Тук не е излишно да припомним народната мъдрост на предците ни: „Господи, дай ми разум и душевен покой да приема това, което не мога да променя, сила и мъжество да променя това, което мога, и мъдрост да различа едното от другото.“

Избрано от: „Зрението основа на живота“, Иван Неумивакин, изд. Жануа 98
Снимка: Иван Павлович Неумивакин (1928 ~ 2018)