Болестта не идва като враг, а като помощник ♥ Кацудзо НИШИ

(The Sick Girl, 1892, by Felix Vallotton)

Какво е здраве и какво е болест 

В търсенето на здраве по своите пътища първото, за което се замислих, беше въпроса: защо медицината само се бори с болестите и напълно не се грижи за това как да приведе организма в здраво състояние, да възстанови и поддържа здравето? Та нали между тези понятия – да възстанови здравето и да лекува болестта има много голяма разлика! Лекарите изхождат от болестта, а не от здравето; болестта става за тях точка на опора в процеса на изцелението, а не на здравето! Признаците на здраве не се изучават в медицинските институти; от студентите медици не изискват те да изучават здравите. Професорите по медицина никога не четат лекции за това какво е здраве – те постоянно говорят за болести. Получава се така, че медицината просто не знае какво е здраве! Как може да се излекува човека, тоест да се приведе към здраве не знаейки какво е здраве? 

Медицината не се замисля за това какво представлява здравето. Затова често лекува едно и уврежда друго. Медицината се опитва да се справи с болести – една, друга, трета, без при това да привежда към състояние на здраве организма като цяло. За съжаление, даже в Япония традиционната източна медицина се забравя – все по-напористо я изтласква западната медицина, тоест медицината, която подхожда към човека много механистично, разглежда го като набор от отделни органи, а не като единно, цялостно, слято с природата същество. 

На Изток медицината никога не е била нещо отделно, обособен отрасъл от знанията, който се занимава само с организма отделно от всички останали съставляващи сложното „устройство”, което представлява човека. Нима може да се изцели организма без да се измени начина на живот на човека, без да се преустрои възприятието за света на по-хармонична основа, без да се заменят мрачните, черни мисли с по-добри и светли? Това е невъзможно, невъзможно е по принцип. И на Изток винаги са знаели това. Затова традиционната източна медицина е неотделима от източната философия проповядваща особен начин на живот – начин на живот в спокойствие, хармония, единство с Природата. На основата на тази философия е построено и китайското изкуство за хармонизация на пространството – фън шуй, безграничните възможности на който все още не са известни на западната цивилизация, на това са основани и японската система за хранене – макробиотиката, а и всевъзможните бойни изкуства, дошли до наши дни от дълбока древност... 

Но Западът с неговата прагматична настройка, с неговия подход към човека като към бездушен механизъм, засега не иска да знае това, не иска да мисли за това. Западните лекари мислят, че човека можеш да го третираш като машина: някъде да смажеш, някъде да завинтиш гайка, някъде да натегнеш пружинка – и всичко ще бъде наред. Но няма да има ред в неуреден механизъм, докато не засвети в него истински човешката душа – прекрасна, хармонична, единна с природата... 

Западът съвсем не иска да отчита тази толкова неуловима, толкова фина и ефемерна субстанция – човешката душа. Но ще минат още 50 години и Западът ще бъде принуден да си спомни за душата. Западът ще бъде принуден да търси истината в източната философия и източната медицина, защото западната медицина в този вид, в който тя съществува днес, неизбежно ще отиде в задънена улица. Ще престанат да помагат лекарствата, никаква полза няма да има от най-изтънчени търсения на технологичната мисъл – всевъзможни технически приспособления и апарати, които разбира се ще създаде в изобилие любопитния западен ум... Нищо от това няма да помогне истински да се изцели бедния човек, ако не се обърне към могъщите сили на Природата, ако не ги призове да поработят за негово благо, ако не им отвори своята душа... 

И Западът рано или късно ще е принуден да признае: човешкият организъм не е просто механичен набор от органи и системи. Това е единна цялостна система, в която е взаимосвързано всичко: и тялото и мислите и душата и начина на живот. Ако ви боли едно нещо – това е показател за липса на здраве на целия организъм като цяло. Това е показател за неправилен начин на живот, за начин на мислене, това е показател за откъснатостта от Природата и нейните закони! Но организмът е саморегулираща се система. Мъдрата природа го е дарила със способността самостоятелно да се възстановява, обновява, усъвършенства и поправя всички възникнали в него нередности. Това свойство е дадено на човека от рождение, дарено му е от самата Природа. Ако свойството за самовъзстановяване работи добре – значи организмът се намира в нормално, здраво, правилно от гледна точка на природата състояние. Та нали здравето е естествено свойство на всеки организъм, дадено от природата по рождение. Ето защо при изцеление трябва да се тръгне не от болестите, а от здравето – от това, което е естествено, а не от това, което е патологично и противоречи на Законите на Природата. Вместо да се търси средства за борба с всяка болест по отделно, трябва да се търсят средства за възвръщане на целия организъм към естествено състояние – състоянието на здраве. Защото не съществуват отделни болести – винаги е болен организма като цяло. 

Какво е хармония и съвършенство на Природата? Това е преди всичко хармония и нормален баланс на съзидателните и разрушителните сили. В природата постоянно протичат процеси на съзидание – процеси на обновяване и процеси на разрушение. Природата запазва себе си в цялостност и хармония благодарение на това, че един от тези два процеса не преобладава над другия. Колкото се съзидава, толкова се и разрушава – това е закон. Колкото ново идва, толкова старо си отива – и обратно. Ражда се утрото – умира нощта. Ражда се залеза – умира деня. Ражда се един живот – умира друг. Колкото ново идва в света, толкова старо си отива. Животът е непрекъснато умиране и непрекъснато възраждане. 

Човешкият организъм е частица от Вселената, неотменима част от Природата. И в него, както и в цялата Природа, действа същия закон: колкото се създава, толкова се разрушава, колкото идва, толкова си отива, колкото умира, толкова се възражда. Това е законът за живота на здравия организъм. Когато този закон се съблюдава, няма и не може да има болести. 

Рано се замислих за това какво е това болест и откъде идва тя. От някакви външни причини ли? От мръсни ръце, инфекции, контакти с болни хора, неблагоприятни условия на външната среда? Но изследванията показват, че възбудители на инфекциите в едно или друго количество обитават в организма на абсолютно всички хора - защо едни заболяват, а други – не? Значи при някого инфекцията расте и се размножава и създава болест, а в някого мирно съществува с тези микроорганизми носещи инфекция и не им дава власт над себе си. Болестите предават ли се по наследство? Но нали и наследствената болест някога в някого се е появила за пръв път. Откъде? 

Стигнах до извода, че болестите не са резултат от попадане в организма на инфекция или от получени от родителите лоши предразположения. Болестите са само резултат от нарушаването от човека на Законите на Природата. Само когато се нарушават Законите на Природата, тогава започват в заплашителни мащаби да се размножават вредоносните микроорганизми, тогава започват да влизат в сила лошите, получени по наследство предразположения. Болестта не е нещо друго, а нарушаване на Законите на Природата. А тези Закони биват нарушавани, когато човека започне да води неправилен начин на живот. Неправилният начин на живот нарушава баланса между съзидателните и разрушителни сили. В организма постъпва повече, отколкото се извежда, разрушават се повече клетки, отколкото се сътворяват, отиват повече сили, отколкото се възстановяват. И ето че идва болестта. По-точно би било да се каже, че организмът сам създава болест. И тя възниква като опит на организма да възвърне изгубената хармония, да възстанови нарушения баланс от съзидателни и разрушителни сили. Организмът създава болест, защото по такъв начин търси средство за спасение! Та нали организмът като много мъдра природна система не може да действа в своя вреда! Болестта е не нещо друго, а проява на работата на Изцеляващите сили заложени във всеки организъм. 

Болестта не възниква отникъде. Но болестта изобщо не е наказание от небесата за грехове, както мислят мнозина. Точно обратното. Колкото и да е трудно за вярване да е това, но болестта не идва като враг, а като помощник. Болестта иска да ни помогне да възстановим изгубеното равновесие в организма. Болестта е единственото средство, с което организмът се опитва да отстрани възникналите в него неуредици. 

Болестта е само средство, с помощта на което Изцеляващите Сили на организма се опитват да възстановят нарушената хармония. Но това е своеобразен сигнал за помощ – знак, че станала авария и трябва да се извикат на помощ спасители. Самата болест е и сигнал за авария и начало на работата на системата за спасение. В такъв случай трябва ли да лекуваме самата болест, както правят това лекарите, ако болестта като такава е не патология, а сигнал за бедствие и опит за самопомощ от страна на организма? Медицината се опитва да лекува болестите без да се досеща, че отстранява само симптомите, само външните проявления на неблагополучния организъм, без да отстранява причините. Защо да отстраняваме симптомите, ако тези симптоми са само сигнал за бедствие, само показател за неблагополучие на организма? Ако болестта сигнализира за общо неблагополучие в организма, значи няма нужда да се търси отделно средство за изцеление на всяка болест, с което се занимава медицината. Трябва да се върне здравето на организма като цяло, а не да се унищожават болестите една по една. Ако не се приведе целия организъм в норма на мястото на една унищожена болест израстват десет нови.

От: „Оздравяване на съдовете и кръвта“, Кацудзо Ниши, изд. „Паритет“, 2010 г.
Картина: The Sick Girl, 1892, by Felix Vallotton; chinaoilpaintinggallery