„Жената поема в сърцето си много повече, отколкото отдава, и притиска към гърдите си поетото не за да го доближи, а за да го прикрие. Всичко агресивно и разрушително, което е преглътнато или неизживяно, сега започва война на телесно ниво.“
(Seated Nude with a Bouquet, c.1914, Pierre Auguste Renoir)
Рак на гърдата
Ракът на гърдата е не само най-често срещаната форма на рак при жените, но и най-обезпокояващата. Ако на най-красивото и меко място доловимо нараства нещо твърдо и злокачествено, възниква паника. Локализирането и специалното значение на това място допълват нивото на случката. Ако меката тъкан на гръдните жлези се втвърди злокачествено в мястото на естествената закрила и наслада, засегнатите теми за майчинството, насладата и отношението изграждат основата на драмата. „Онова” е засегнало пострадалата на най-чувствителното място, близо до сърцето, и тя го крие в себе си, като не издава никому своята обида и яд. Така самото тяло трябва да покаже какво става в действителност. А в майчините гърди бушува самият ад и сърцето се е превърнало буквално в свърталище на убийци.
Освен своята чувствителност гърдите имат сексуалнопредизвикателен характер и поради формата си, с което вече е засегната и компонентата на офанзивната еротика. При рака периодът на срив в имунната система и съответното избухване на болестта много често е отбелязан с дълбока тъга, която засегнатата не признава напълно. Тя поема в сърцето си много повече, отколкото отдава, и притиска към гърдите си поетото не за да го доближи, а за да го прикрие. Колкото и да е натъжена или сърдита от нанесения позор и обидата, тя не ги обявява шумно, а е склонна да ти задържи в гърдите си, където те се въплъщават и могат да се превърнат в рак.
Зад безкористната сдържаност, понякога демонстрирана или схващана като разбиране или усет, много повече се крие страхът да започнеш битката, да обвиняваш и да отстояваш собствените интереси. Понякога на подобен изблик пречи и гордостта. Егоизмът е твърде далечен от жертвоготовното майчинство и затова е съзнателно потискан. Но той намира своя израз в тялото, при това точно на онова място, обитавано от истинското мекосърдечие и майчинското разбиране за всички неща.
Нищо не би могло да се каже против тези висши идеали, само че засегнатата очевидно не е в състояние да изживява такива цели безрезервно. Непризнаваната резервираност се въплъщава и издава събуждането на задрямалата в гърдите адска енергия. Всичко агресивно и разрушително, което е преглътнато или неизживяно, сега започва война на телесно ниво.
Меката хранителна тъкан па гърдите, чиято задача е отдаването и изхранването, сега става толкова егоистична, колкото засегнатата никога не е предполагала и осъзнавала. По този начин тялото й отнема нещо, което тя отказва да отдаде не защото го няма, а защото не признава съществуването му пред самата себе си. Що се отнася до гърдите като орган на отношение и докосване, с настъпване на заболяването тяхната офанзивност потъва в сянка. Много често ракът показва под формата на кожни вивания че засегнатата е предала инициативата и се е ориентирала към оттегляне. Но оттеглянето не се препоръчва към телесната, а към душевната област - и тогава в смисъл на връщане към религията. Като представителен орган гърдите имат задачата да бъдат офанзивни - както например и носът. За важността им говори обстоятелството, че и двата органа най-много биват подлагани на хирургическа обработка - очевидно за по-доброто представяне на външно насочените качества. Несъзнателно преживяваният офанзивно-агресивен елемент е изразява както в самото раково заболяване, така и в обичайте лечения. Ако възелът - сам по себе си винаги символ на неразрешени проблеми - бъде отстранен с хирургически нож, излъчващата до смърт агресивност остава незабележима. Но богатите на енергия лъчи също излъчват агресивност, защото задно с раковите клетки убиват и множество здрави. Същото се отнася и за цитостатиците, чиято адска агресивност чрез отравяне и блокиране стои в символично отношение най-близо до рака. Тези отблъскващи методи включват в играта нещо, което у раковия пациент липсва. Ако той успее да го интегрира в съзнанието си, би могъл да измъкне принципа от сянката на телесното съществуване и да се освободи от заплахата.
В митологията съществува един мотив, който е близък до тези случки. Пентесилея, царицата на амазонките, отрязва дясната си гръд, за да може по-добре да опъва лъка в битката, т. е. повече да изяви мъжкото у себе си в един доминиран от мъжете свят. Амазонките я последвали и също отрязали гърдите си, за да могат по-добре да се оборудват и въоръжат в борбата за живот и поне от дясната си страна да изглеждат като мъжете. Те доброволно се отказали от елемента на своята женственост, защото ги затруднявал и им пречел да се опълчат срещу трудния живот. Освен това ракът на гърдата символизира, че и меката женствена същност може да стане препятствие при насилие, осъществено от страна на живота. Заболяването показва, че мекотата може да се трансформира в твърдост и че засегнатата може изцяло да се откаже от една част на своята женственост. Онова, което не се случва в преносен смисъл, все някога се превръща в задача на хирурга, който изрязва отклонилото се от житейския път. Който не е готов на необходимите в живота разрези, в последна сметка трябва да ги предприеме на друго ниво.
Необходимо е временно изоставяне на определени жизнени области с цел подпомагане правото на съществуване на други, впрочем отдавна забравени; в този смисъл задачата изисква напускане на майчиното царство и тъмната страна на Луната. Това може да означава много неща: отхвърляне на зависимостта; отказ от сигурното, но свързано с враждебни на условията за развитие изхранване; отхвърляне ролята на „добрата жена”, на толерантната и вечно оставяна на заден план „любима”; на „милата дъщеря” или „разбиращата майка”, на която всичко се харесва; доброволно погребване на „домашния щурец” в преносен смисъл; изоставяне ролята на „принцесата върху граховото зърно”; скъсване с привилегиите на „момичето от по-добро семейство”; не преклонение пред майчиния олтар, а поемане по собствения път.
Ракът е принципен белег, че някой не следва - или вече не следва - своето собствено развитие и че раждането на душата не се осъществява. Той показва и мястото, където раждането е заседнало. Чрез гърдите е засегната най-чувствителната област на майчинството и по този начин цялата проблематика на майчината грижа, храненето и изхранването, кърменето и откърмването. Поради това не е чудно, че при всички пациентки с рак на гърдата почти без изключение са налице особени майчински отношения - от никакви през отречени, до „невероятно дълбоки и добри”. В този смисъл можем да си спомним за секретиращите мамили - един предупредителен симптом за рака на гърдата, който се проявява при около 10% от пациентките. Тогава гръдната жлеза започва да отделя мляко и намеква, че темата за храненето и кърменето е изтласкана в сянка.
Като символ на мекота и гальовност гърдите засягат и други теми - за издръжливостта, ранимостта и мъката, за обидата и чувствителността. Освен това те включват в опасната игра и темите „оттегляне”, „излизане от себе си”, примамването, съблазънта, прикриването и предизвикателството.
Целта на всичко това не е да се извърши „най-правилното”, „доброто” или „очакваното”, а да се предизвика и наложи самостоятелното и индивидуалното. Всеки път на развитие е своеобразен дори когато единството като обща цел е идентично за всички останали пътища. В последна сметка трябва да се осъществи именно това единство - и тогава, но наистина едва тогава в играта се включва и любовта като разрешение и лекуване на раковата тематика. Тази любов очевидно няма нищо общо с това да си обичлив. Преди да се стигне дотам и преди жената да се е съединила с всичко и с всички си струва да изясним, че тя не е съгласна именно с всичко това, а има намерение да тръгне по собствен път. Поради това тя трябва временно да изостави мекотата, отстъпчивостта, способността си към пригаждане и всички останали атрибути на женската благопристойност. Със сигурност е по-лечително, ако тя доброволно се откаже за известно време от тях, вместо да се отказва от гърдите си като типичен женски символ.
Ако в настъпилата битка гърдите са изгубени, едва тогава става ясно колко важни са били за жената. Не е изгубен просто един орган. Те са символ и елемент на самочувствието. Ако след ампутацията пациентката не се чувства вече истинска жена, очевидно преди тя се е чувствала такава предимно чрез тялото си. В бъдеще ще бъде принудена да не се самодефинира единствено чрез своята телесна женственост. Трябва да се отворят и други жизнени съдържания.
Жените, които са пожертвали едната или дори двете си гърди и са преживели много години след ампутацията, впечатляващо разказват за предимно съдържателните промени, настъпили в техния живот. На заден план се промъква духът на митовете за амазонките. По този начин загубата може да се превърне в шанс за откриване на нова индивидуална идентичност. Животът трябва да се изпълни с ново съдържание, което да има повече общо със засегнатата, а не толкова с околните.
Тук трябва да се изясни защо ракът на гърдата се е превърнал в най-често срещаното раково заболяване сред жените. Докато през 1961 година във федералната република от рак на гърдата са починали по-малко от тридесет жени на 100 000, през 1985 година случаите бяха над четиридесет. Тези цифри стават още по-застрашителни, ако се замислим, че през същия период системата на ранното откриване показа определени успехи и проведените в началния стадий операции осигуряваха за над 90% от жените възможността да преживеят следващите пет години без рецидиви. Увеличеният брой на заболелите очевидно е свързан с често срещаната сред днешните жени проблематика на модерните общества. Самата гръдна жлеза изобщо не представлява особено предпочитан от заболяването орган. Както вече споменахме, съществуват култури, кои изобщо не познават раковите натрупвания - съответно и рака на гърдата.
В търсенето на специфичната ситуация не е трудно да се открие занемаряването на собствения женски път, при което той може да няма нищо общо с обичайния идеал за женствеността и да изисква далеч повече твърдост и сила, отколкото е прието. В тази връзка добре се вмества и фактът, че броят на засегнатите от рак на гърдата монахини е над средното статистическо ниво. Не е много ясно доколко призванието за встъпване в ордена противоречи на женския път. Вероятно биват засегнати онези монахини, които не спазват истинското си призвание и не са го последвали, а са се отклонили към манастирската обител. А вероятно и онези, които иначе а поели призванието си, но по-късно са изгубили контакт с манастира и въпреки всичко са останали там. Така че погрешно избраният като бягство манастирски живот може да насърчи рака, но може да се окаже и препятствие за болестта, ако поведе жената по правилен за нея път.
Епидемиологичните изследвания, които съдържат данни за разпределението на заболяването сред населението, разбулват и други интересни взаимозависимости. Докато заболяването сред монахините надхвърля средната стойност, най-малко са засегнати жените, родили повече от две деца на млади години. Ако при ражданията те са били над 25 години, рискът отново се увеличава. Жените, които раждат деца едва след своята тридесета година, рискуват дори повече от бездетните.
…Почти е невъзможно да се открие специфичен личностен профил, който да изглежда предопределен за заболяването от рак на гърдата. Проблемите са толкова индивидуални, колкото и пътищата. Но темата за напуснатия, неоткрития и при всички случаи неизвървян собствен път практически винаги ще прозира в една или друга форма. По отношение на майчинството нарастващият възел може да покаже, че нещо израства като заместител на майчината любов - някакъв студен и опасен заместител. Засегнатата може да бъде същевременно и майка. Ако майчинството не е залегнало в сърцето, а играе пред света майката от илюстрованите книжки, това не е нейният път и той се превръща в опасност.
Със своята безрезервна отдаденост майчината любов е едно отражение на небесната. Ако идва от сърцето, тя може да излекува всичко, но ако само имитира обществените норми, може да струва и живота. Същия проблем може да има и жената от илюстрованата книжка, доволна от себе си и своя партньор поради собствената си близост с женския идеал. Но ако той не съответства на нейния собствен идеал, то и образцовият живот е поставен под съмнение от рака. Дори офанзивната жена, която очевидно следва само онова, което й прави удоволствие, не е автоматично сигурна. Ако толкова успешно играе ролята на жената вамп, без в действителност да е такава, тя е също толкова застрашена, колкото и сивата мишка, която с удоволствие би била вамп, но не се решава на това. Към рисковата група естествено се причислява и модерната жена, която „се еманципира”, защото това е част от съвременността и мечтае за класическата роля на „майката”, отдавна бракувана от духа на времето. Възможни за обмисляне са всякакви сравнения с външните и предварително зададени от обществото шаблони, защото те почти не отговарят на собствения тип. Но който не съответства на собствения си тип, живее опасно. Опасността се състои във факта, че несъответствието на типа потъва в тялото и от това ниво се обръща срещу себе си.
Следователно най-добрата профилактика против рака е храбрият живот, респ. извървяването на собствения индивидуален път към своята неповторимост. Пътят е напълно индивидуален, но целта е надиндивидуална и съвършена.
Хасидисткият равин Сузия казал малко преди смъртта си: „Ако отида на небето, няма да ме попитат: защо не беше Мойсей? Ще ме попитат: защо не беше Сузия? Защо не стана това, което можеше да бъдеш единствено ти?”
...
Въпроси:
1. Каква роля играе в живота ми темата за майката? Очаквам ли да се грижа за някого? Задоволява ли ме, ако други се грижат за мен? Какво мисля за майка си и за себе си като майка?
2. Каква роля има за мен нахранването? Какви са мотивите ми да нахраня? С какво чувство и на каква цена бих се оставила да ме хранят? Мога ли да се изхранвам сама?
3. Каква е за мен ролята на самостоятелността, респ. на еманципацията?
4. Позволявам ли на гърдите си да бъдат офанзивни и демонстративни? Решавам ли се да ги използвам като сигнал?
5. Намерила ли съм своя път като жена? Напредвам ли по него?
6. Онова, което живях досега, беше ли моят живот? Дали идващото насреща ми е моят живот?
7. Къде трябва да ме заведе той? Коя е моята мечта? Каква е моята цел?
Из: „Болестта като език на душата“, Д-р Рюдигер Далке, изд. „Лик“, 1995 г.
Картина: Seated Nude with a Bouquet, c.1914, Pierre Auguste Renoir; chinaoilpaintinggallery
