„Коренните американски жители индианците казвали, че „когато човек спи, добива равновесие между ума и сърцето”.“ 

 

(Boy Resting, ca.1887, by Paul Cezanne)

Използваме ли правилно дадения ни от природата биологичен часовник 

Въртенето на Земята води до цикличната смяна на деня и нощта. Тази цикличност се повтаря и в човешкия организъм. Жизненоважните за тялото хормони и вещества започват да се изработват в точно определено време и в точно определено време тези процеси спират. Затова особено влияние върху физиологическото състояние на човешкото тяло оказва смяната на деня и нощта. 

Без съмнение сънят е жизнено важен за нашето съществуване. Без сън тялото на човек не може да се възстанови и зареди за следващия ден, енергийното ниво спада, намалява защитната функция на имунната система и това води до заболявания. Според Ли Ю от времето на династията Цин: „Тайната на доброто здраве е преди всичко в съня, защото той укрепва далака и стомаха, заздравява костите и мускулите”. Коренните американски жители индианците казвали, че „когато човек спи, добива равновесие между ума и сърцето”. 

По време на сън активността на тъканите се забавя и така се компенсира изразходваната до момента енергия. Единственият сетивен орган, който остава активен, когато човек спи, е ухото (може би много полезно заради алармата на сутрешния часовник, без която много хора днес не могат). 

Научно е доказано, че сънят спомага за органичното възстановяване, за ускоряване на оздравителния процес и за зарастването на рани. Процесът на възстановяване на тъканите се активизира максимално по време на дълбок сън. Той допринася и за пренастройване и укрепване механизма на нервната система. Сънят е нужен и за производство на хормона на растежа - открит от италианката Рита Леви Монталчини, носителка на Нобелова награда - който при децата спомага за израстването им, а при възрастните запазва тонуса и обема на органите, мускулите и костите. Затова малките деца се нуждаят от по-дълъг сън. При възрастните хора сънят означава възстановяване и обновяване на клетките. Болните също трябва да спят повече, за да може организма им да разполага с повече време за възстановяване. 

Сънят дава възможност да се възстановят мускулите и другите тъкани на тялото, да се регенерират мъртвите клетки. Тъй като по време на сън изразходването на енергия намалява, то тогава всъщност е етапа на натрупване на енергия. Докато спим епифизната жлеза спомага за изработването и отделянето на хормона мелатонин, необходим за нормалното функциониране на ендокринната система. Той е наричан хормон на младостта и щастието, защото, когато циркулира нощем в кръвта, обновява клетките. От него зависи колко дълго и колко добре ще спим. Изработването на този хормон намалява с повишаването на възрастта. Научно е доказано, че намаляването на мелатонин в кръвта при възрастните хора неизменно се съпътства с безсъние, а продължителното безсъние води до по-бързо остаряване. 

Естествена потребност на човек е да спи през нощта и да е буден през деня. Процесът се командва от нашия биологичен часовник, който при светлина ни привежда в будно състояние, а при тъмнина ни кара да си почиваме. Това е причината да сме по-сънливи при лошо, мрачно време и през зимата. В традиционната китайска медицина съществува понятието „денонощна биология” или както на Запад е прието да се казва „биологичен часовник”. Според хилядолетните наблюдения на китайските лечители всеки орган от нашето тяло има различно поведение в различните часове на денонощието. Движението на жизнената енергия и кръвта в организма е подчинено на ритъма на движение на небесните тела и пряко се влияе от тях. 

Даосите са създали методи за поддържане на енергийния баланс на отделните органи. След дългогодишни наблюдения върху циркулацията на енергията през човешкото тяло, те формулирали биоритмични цикли, които с голяма точност отчитали движението на енергията по 12-те меридиана на човешкото тяло. Всеки от тези меридиани има период от два часа, когато енергията се движи максимално. Използвайки това, даосите са уравновесявали енергийното ниво на всеки орган чрез физически упражнения, посредством които са концентрирали или разпръсквали енергия там, където било нужно. 

Откритието на източните народи отпреди хиляди години, че всеки орган от нашето тяло има различно поведение в различните часове на денонощието, днес не изненадва никого. Далеч преди човека да изобрети часовника, природата е създала природния часови механизъм и е снабдила с него всяко живо същество. Цикълът от едно денонощие е заложен във всеки жив организъм - от човека до най-дребното насекомо. Той определя и редуването на деня и нощта. Учени са установили молекулярната основа на биологичния часовник. Те били изумени от насекомите, които в определено време излизали от дадено място и с точност до секунди се връщали пак обратно. Животните следват мъдро своя природен часовник, докато хората си позволяват да го променят, с цената на неблагоприятни последствия. Молекулите в нашите клетки отчитат всеки миг, в който организма извършва едни или други програмирани процеси. 

Ако вечер преди да заспим концентрираме мисълта си върху часа определен за събуждане, ще отворим очите си минути преди часовника да е звъннал. Нашите клетки са умни, те помнят дадената им команда. Хронобиолозите са доказали, че в 4 часа сутрин тялото ни получава порция от хормона кортизон, за да може когато се събудим да бъдем по-работоспособни. В 6 часа сутрин се е повишило нивото на захарта и аминокиселините в кръвта ни и сме се сдобили с необходимата за работния ден енергия. В 8 часа трябва да избягваме да пушим, защото изпушените тогава цигари стесняват най-силно кръвоносните ни съдове. В 10 часа телесната ни температура е достигнала своя максимум, а с това и свързаната с нея памет. Това е най-доброто време за трениране на паметта, чрез решаване на ребуси, четене на вестници и други. В 12 часа рязко се е повишило киселинното съдържание на стомаха ни и е време за хранене. В 13 часа вече сме уморени и мислим за почивка. Трябва да се опитаме да преодолеем умората - доказано е, че по това време по пътищата стават най-много катастрофи, а при скиорите са регистрирани най-много травми по пистите. Едновременно, това е времето когато местните упойки действат по-добре и по-продължително - период от денонощието особено подходящ за хирургически операции и стоматологични процедури. В 17 часа се намираме в следващия връх на повишени жизнени сили и на използване на кислород. Тъкмо тогава растат и най-бързо косите и ноктите. В 20 часа състоянието на чернодробните мазнини се понижава, а венозната кръв се влива по-интензивно в сърцето и белите дробове. В 2 часа започва „парасимпатиковата” фаза - обмяната на веществата и кръвното налягане падат до минимум. В 3 часа сутринта човек е в абсолютен минимум - физически и психически, хормона мелатонин достига връхната си точка. 

Биологичните ритми са свойствени не само на отделни органи, но и на човека като цяло. Най-слаби цялостно сме между 2 и 5часа сутринта и между 12 и 14 следобяд, а най-активизирани се чувстваме от 8 до 12 и от 14 до 17 часа. 

Нарушенията на биологичния часовник - било при промяна на астрономическото време пролет и есен, или при „самолетната болест” след продължителни презокеански полети, особено с посока изток, било заради нощни дежурства и други, водят до нарушаване ритъма на сън и хранене, често с неблагоприятни последици. Много хора поради професията си, типа нервна система или дългогодишни навици са си изработили свой собствен биологичен часовник. Така в един и същи час на деня някой може да е много продуктивен, а друг напълно неработоспособен. От изключителна важност е да опознаем и осъзнаем собствения си, индивидуален биологичния часовник. И ако използваме заложения у нас от природата съвършен ритъм и го спазваме, ще бъдем по-здрави и по-жизнени, ще живеем по-дълго. Биологичният ни часовник не само че оказва влияние върху продължителността на човешкия живот, но също е и своеобразна защитна реакция на организма и тя работи винаги в негова полза. 

Часовникът на тялото ни ще бъде точен и безотказен, когато подчиним начина си на живот на известни правила и ритъм. Вече знаем, че хормонът мелатонин, който се отделя вечерно време, подготвя тялото за сън. Той забавя физическите действия на човека, прави го сънлив. Той е естествено успокоително средство. По време на сън ударите на сърцето и ритъмът вдишване-издишване се забавят, кръвното налягане спада. Когато настъпи утрото, производството на мелатонин се прекратява и човек се събужда. 

Спането е явление, доста по-сложно, отколкото обикновено си представяме. Тогава именно в мозъка се извършват изключително важни и сложни процеси по възстановяването на работоспособността и презареждането на капацитета му. Ако те се нарушат, могат да последват сериозни заболявания. 

Количеството необходим сън варира според човека - на едни са нужени пет часа, на други седем, осем и т.н. Преди няколко години японски учени потвърдиха откритието от предишни изследвания, че идеалната продължителност на нощния сън за възрастните хора е седем, а не осем часа, както беше прието дотогава. Разбира се, дори десет часа спане не биха били достатъчни, ако то е прекъсвано от кошмарни сънища, силна музика или светлина. Важен е не броя часове, през които спим, а доколко мозъкът успява да презареди своите „тонусни батерии“. 

Недоспиването при жените допълнително води до хормонални проблеми, преждевременно остаряване на тялото, окапване на косата и сбръчкване кожата на лицето. Не по-малко от осем часа сън е препоръчителен за хора, които се стремят да отслабнат. Недостигът на сън нарушава хормоналния баланс - така наречения „хормон на ситост“ се изработва в много по-малки количества, а хормонът за апетит в повече. 

От: „Как да постигнем Ян-Шън-Шу или Изкуството за щастлив, здрав и дълъг живот“, Дик Дерик, изд. „Хермес“, 2019 г.
Картина: Boy Resting, ca.1887, by Paul Cezanne; chinaoilpaintinggallery