„Няма нещастни случаи, няма случайности. Ако всичко започва от съзнанието, следователно това, което се е случило на физическо ниво, е резултат от процесите в ума.“

(Womans face in grayscale / Ophelia - Head Study, 1852 by John Everett Millais Millais)

Езикът на тялото 

Някъде вътре във вас е скрита способността да достигате до такова състояние на съзнанието, в което вие сте в идеално здраве и в съвършено равновесие на всички нива. Всъщност, това е най-естественото нещо за вас. Когато сте в такова състояние на съзнанието, вие реагирате на житейските обстоятелства с оптимална ефективност, поддържате връзка с вътрешния си глас - интуицията - и се вслушвате в него. И сте здрави.

Интуицията ви говори на много прост език: чувствате се или добре, или зле. Като че ли всички са съгласни, че когато човек слуша интуицията си, тя го води към успех. Следователно, тя винаги му казва да прави това, което предизвиква приятно вътрешно усещане, и да избягва неприятните неща.

Ако приемете идеята, че имате предназначение в живота, следва да се съгласите също така, че то трябва да е нещо, което ви изглежда правилно. Иначе няма да бъдете мотивирани да се заемете с него.

Вие сте тук, за да бъдете щастливи, така че правете това, което ви радва, и избягвайте всичко, от което се чувствате нещастни. Ако се ръководите от това правило на най-дълбоки нива, то ще бъде валидно на всички равнища. Следователно, вътрешният глас ви казва, че трябва да вършите това, което наистина желаете и което ви харесва, и да не се захващате с нещо, което не искате или към което изпитвате някаква съпротива. Съветва ви да слушате своята съвест.

Когато не се вслушвате във вътрешния си глас, вие се чувствате напрегнати и нещастни. Ако продължавате да правите това, което не ви харесва, ще усещате все по- голяма емоционална съпротива и събитията няма да се развиват така, както ви се иска. Когато нежеланието стане достатъчно силно, може би ще си кажете: „Трябваше да се вслушам във вътрешния си глас, който ми казваше да не постъпвам така.“ Това означава, че все пак сте го чули. Иначе нямаше да си казвате: „Трябваше да го послушам.“

Когато се заемете с това, което наистина е трябвало да направите, напрежението ще отслабне, вие ще се почувствате по-добре и ще се върнете към състоянието на хармония със себе си и с външните обстоятелства. И обратно, ако продължите да вървите в посоката, която не ви харесва, ще изпитвате все по-голямо и по-голяма съпротива и напрежение, докато то не се прояви на физическо ниво - тогава ще развиете определени симптоми или ще привличате такива събития, които ги предизвикват. По този начин те ще се проявят като болест, нещастен случай, падане, прищипване на нерв и т.н.

В нашата лечебна система е много важно да разгледаме симптома или следствието. От метафизична гледна точка казваме, че целта на първоначалното намерение е крайният резултат. Събитието се случва тъкмо заради него.

Няма нещастни случаи, няма случайности. Ако всичко започва от съзнанието, следователно това, което се е случило на физическо ниво, е резултат от процесите в ума. Ако в резултат от събитието се появил някакъв симптом, неговата цел е била да създаде точно този симптом, защото е било важно да приемете посланието от Висшия си Аз, че не сте го послушали на интуитивно или емоционално ниво.

Симптомите ви говорят на вашия език и ви казват какво си причинявате. Те ви внушават идеята, че вие изцяло и напълно създавате своята реалност. Ако опишете симптома в този контекст, метафоричното му значение става очевидно.

Така например, вместо да твърдите, че имате проблеми със зрението, по-добре кажете: „Опитвам се да не виждам нещо“ или „Избягвам да се вглеждам в нещо.“ Вместо да заявите, че сте зле със слуха, кажете: „Не искам да чувам нещо“ или „Не поисках да слушам“ - и т.н.

Следователно тялото ви казва: „Ето какво си причиняваш чрез начина на живот, който си избирал досега, чрез това, което става в съзнанието ти.“ В резултат вие можете да изберете да продължите по същия път или да промените нещата. Тук не говорим за правилно и погрешно, а по-скоро за причина и следствие. Не става въпрос за вина, а за поемане на отговорност. Един начин на живот създава симптом. Друг го премахва. Вие решавате как да живеете.

Когато разберете посланието, което тялото ви изпраща, и направите необходимите промени в съзнанието и в начина си на живот, за да се откажете от това, което ви изважда от равновесие и не е добро за вас, ще си върнете хармонията на всички нива. Симптомът, чиято единствена роля е да ви предаде посланието, няма друга причина да съществува, затова може да бъде отстранен - зависи от вашата чувствителност и система от убеждения, тоест от степента, в която си позволявате да повярвате, че това е възможно.

Всичко това трябва да бъде проучено в контекста на случилото се в живота ви в момента, когато се е появил симптомът, тъй като той е бил вашата реакция на обстоятелствата, които са го създали.

Най-важното е да осъзнаем, че всичко може да бъде излекувано. Въпросът не е дали това е възможно, а как да го направим.

Е, просто го направете.

Когато научите езика на тялото си, ще можете да чувате сигналите все по-рано и по-рано, докато не започнете да живеете в пълна хармония с вътрешната си същност, с Висшия си Аз. И тогава вероятно няма да имате никаква нужда от лечение, защото ще изчезне необходимостта да получавате посланията под формата на симптоми. Ще можете да функционирате все повече от своя център, да чувате вътрешния си глас и да правите това, което е добро за вас. И ще бъдете много по-здрави. И по-щастливи.

От: „Всичко може да бъде излекувано“, Мартин Брофман, зд. „Аратрон“, 2013 г. 
Картина: Womans face in grayscale / Ophelia - Head Study, 1852 by John Everett Millais Millais; unsplash