„Талантът на един художник е като единицата, а нулите – това е работата. Остави единицата без нули и от таланта няма да остане нищо.“
(Иван Мърквичка, Портрет на Владимир Димитров – Майстора, 1910 г.)
♥ Един дълъг ден в Шишковци
Майстора обичал есенно време да се вдигне рано, още преди изгрев. Да се запъти към лозята, там да се сниши под лозов храст и цели часове да лежи, вперил поглед в кехлибарените зърна на някой налят грозд. Така да издебне как първият слънчев лъч ще докосне зърната, как ще ги освети и оцвети, как ще се преливат краските, след като слънцето огрее целия храст и да попие всичко с тъмните си остри гледци. На другата утрин – отново. И така с дни – докато улови сред жуженето на пчелите една голяма златна чепка, докато гроздът блесне като съзвездие, пресътворен върху платното, за да ни храни и сега, след толкова години.
Майстора не може да не рисува, както лозата не може да не събира и да не заключва в зърна земния сок и слънчевата светлина. Не са него тишината и безгрижието на неделята, която разоръжава мускулите и ума. „Празнувах само когато бивах болен“ – признава художникът. Работех и на Великден.“ Привличат го постоянството и плебейския труд на делника, съзиждащ труд, в който е отдадено цялото сърце, защото както казват с усмивка земляците му – „половин сърце е половин работа“.
„Талантът на един художник е като единицата, а нулите – това е работата – обича да повтаря Майстора. – остави единицата без нули и от таланта няма да остане нищо. А – напротив – ако към тази единици непрекъснато добавяш нули, тогава и талантът ще бъде истински талант, ще расте… Ето защо и аз всеки ден се мъча да нарисувам по едно колеленце с боите, но не за таланта, а за собственото си успокоение. Другото идва само, ако изобщо го има…“
Работи, забравил за времето. Води го трудолюбието и вечно младото любопитство към света, което се възражда всяка сутрин. И вдъхновението – „този рядък гост, който не обича да посещава ленивите“ – често го спохожда в делниците на Шишковци.
На дело се осъществява всеизвестното правило на твореца – „Ако пропусна един ден без работа – аз забелязвам това. Ако не работя два дни – забелязват приятелите ми. Ако не работя три дни – забелязват го всички.“ Продължителен и сложен е трудът върху платното, преди да можеш да се отдръпнеш назад, да отпуснеш четката, сам да си смигнеш закачливо и да изречеш доволно – „Урала, Майсторе!“
Хиляди са дните на художника, отдадени на труд, на вдъхновен и сладък труд. „Животът е едно мигновение“ – казваше източният мъдрец Омар Хаям. Но животът е пълен с прекрасни мигновения – мигновения на разцъфтяващия клон, на натежаващия плод, мигновения на човешката усмивка и красота, мигновения на порива и благородство. Художникът иска да ги зърне, да ги запамети и задържи на платната си. От хиляди такива мигновения се раждат картините му. С хиляди дни е изпълнен животът му в Шишковци, всекидневният му подвиг.
Из: „Книга за Майстора“, Георги Струмски, изд. на Отечествения Фронт, 1985 г.
Изображение: Иван Мърквичка, Портрет на Владимир Димитров – Майстора, 1910 г.
