На жената втълпиха, че за да живее добре, е достатъчно да се преструва, че разсъждава ♥ Пиер ДАКО

„Сигурно е, че от Декарт насам принудиха жената да смес­ва интелект с интелигентност. Казаха й, че да чувстваш дълбоко живота - и другите - е напълно безполезно.“

Girl, Juan Gris (1887-1927)

Значението на афективността

Как изглеждат женствеността и мъжествеността на жената във френскоезичните страни? Наблюдавайки жените, осо­бено от северните райони, оставаме с впечатлението, че са отвикнали да се усмихват, да казват „благодаря“, отвикнали са от всякаква проява на близост. Струва ни се, че са си заб­ранили всякакъв спонтанен поглед, чувство, емоция. Сякаш желаят да запазят на всяка цена позата на краен индивидуа­лизъм, който афишират дори и в бакалницата, където на­дълго и нашироко се пазарят за цената на фасула. Умуват над най-дребните неща. Постоянно са настръхнали, нащрек. Утвърждават Аза си, препирайки се по най-дребния повод, като че ли така се стремят да докажат, че съществуват.

Ще помисли човек, че са изгубили вътрешната си спо­койна сила, единствено благоприятстваща истинската логи­ка. Не са в състояние да нагодят емоциите си към обстоя­телствата и се разкъсват между противоречиви поведения, които многословно се стараят да оправдаят.

Сигурно е, че от Декарт насам принудиха жената да смес­ва интелект с интелигентност. Втълпиха й, че за да живее добре, е достатъчно да се преструва, че разсъждава. Казаха й, че да чувстваш дълбоко живота — и другите — е напълно безполезно. Убедиха я, че всичко е в разсъждаването, а несъзнаваното е нещо дребно и незначително. (Сега вече знаем, че обратното е вярно. Животът на несъзнаваното е непрекъснат, неизменен, като буйна река, по която плуват не само кораби, но и отломки. Знаем също, че няма нищо по-на­късано от съзнателния живот, прекъсван от навиците, от комплексите, от тревогите, от рефлексите и от атавизмите.)

Животът на несъзнаваното и изразяването на емоциите й бяха представяни като подозрителни. Жената бе длъжна да издига в култ разума, в който култ се оплете. В резултат на това вътрешните й сили отслабнаха за сметка на празно­то умуване, което все повече се налагаше.

Бидейки неспособна да се усмихва, в това число и на се­бе си, единственият начин, който откри, за да се съхрани, бе иронията по отношение на партньора си. Защото тя е ужас­но лишена от чувство за хумор. Дори гласът й изгуби дълбоката си звучност. Преоблада­ват високите тонове. Превърнал се е във фалцет, лишен от емоция, от чувство, от душевно спокойствие.

Декарт изобрети нечовешки модели на поведение. При­нуди жената да откаже да направи крачката към другите. Получи се така, че тя се разкъсва между емоциите, тласка­щи я към другите, и фалшивата разсъдъчност, която я кара да стои настрана от тях. С други думи: страхува се да не из­пусне дори за миг фалшивата сигурност на лъжеразсъдливостта.

На стария католицизъм не му оставаше нищо друго, ос­вен да възприеме това културно явление. След като Декарт подсказа, че несъзнаваното, вътрешният живот, тоест изкон­но женското, са недостойни за човешкото същество, католи­цизмът побърза да набеди жената като виновница за всички беди. И тъй като жената бе отъждествявана изцяло със своята женственост, то и женствеността се превърна в ругателна дума. Тук отново смесиха половата принадлежност с вътрешната енергия. Кой би се осмелил по онова вре­ме да отвори дума за силата на женствеността или дори да разглежда мъжкото у жената като напълно нормално?

И понеже „женското“ се смяташе за непристойно, съща­та съдба сполетя силните емоции (априорно!), както и усе­щанията и чувствата. Истинската религиозност (обвърза­ността с другите и със света) беше поставена под възбрана. Така много французойки са оказаха притиснати от две страни. Женствеността им бе принудена да разпокъса об­ширните си владения; в резултат на това мъжкото у тях се прояви в мания за спорове, в капризничене, в саркастични изблици.

Тези жени не знаят какво да правят със своята поставена под възбрана афективност. Ето защо под маската си те кри­ят една носталгична душевност, в която чувството се е пре­върнало в неспокойна сантименталност.

Когато възпитанието разваля момичетата...

Всичко, което блокира, спира или отклонява вътрешната енергия, отчасти обезсилва женското начало у жената. А културно придобитите модели на поведение, както и ком­плексите, действително отклоняват енергията. Задържани­ята, от какъвто и характер да са, поглъщат големи ко­личества енергия. Тревожността пък буквално изяжда вът­решната енергия.

Не бива да се забравя, че мъжкото начало е само произ­водно от женското (или от вътрешната енергия). А на какво обикновено учим момичетата? Че енергията е по същество достояние на мъжа. Че само външно изяве­ната, видима енергия е от значение. Че единствената цел на жената е да бъде забелязана и обичана. Че сама по себе си женствеността е само примамка, а не сила. Че колкото е по-слаба и по-чаровна, толкова повече шансове има моми­чето да бъде обичано. Че мъжкото поведение е подозрител­но при момичето. Че множеството външни изяви на енергия са позволени на момчето, но са забранени на момичето.

Ето как приучват момичето да задържа енергията си, да я пази вътре в себе си, да я трупа, но не и да я показва. Дори само от гледна точка на хормоналното си устройство момичето е предразположено към вътрешен живот. Вместо да развива другата част от личността си (мъжкото у себе си), околните „нажежават“ до крайност природните й за­ложби. Все едно студентка със склонност към философията да бъде принудена да посвети живота си на тази наука с риск да се превърне в книжен плъх, понеже е лишена от възможността да опита силите си в някоя друга научна дис­циплина.

От: „Жената и нейната дълбинна психология“, Пиер Дако, ИК „Колибри“
Картина: Girl, Juan Gris (1887-1927); chinaoilpaintinggallery