„По-добре да бъдеш буен и смел, отколкото благоразумен. Владетелите, които твърде много разчитат на благоволението на съдбата, пропадат щом тя отвърне погледа си от тях.“ ~ „Владетелят“, 1513 г.
Nicolo Machiavelli (1469 ~ 1527)
Какъв дял има съдбата в човешките дела и как можем да се противопоставяме
Знам, че мнозина са вярвали и вярват, че нещата в света се направляват от съдбата и Бога по такъв начин, че хората със своето благоразумие са безсилни да ги изменят. И е по-добре да се оставят в ръцете на съдбата, вместо напразно да се мъчат да ги предотвратяват или изменят. В наше време това мнение се поддържа още повече, защото станаха и стават всеки ден големи промени, въпреки всяка човешка предвидливост. Дори и аз самият, когато съм размишлявал за тези промени, съм склонен да приема това мнение. Все пак, понеже нашата свободна воля не е мъртва, мисля, че съдбата има дял върху половината на делата ни и че другата половина, или приблизително толкова, управляваме ние. Аз бих оприличил съдбата на буйна река, която, като придойде, залива равнините, събаря дърветата и постройките и разрушава единия бряг, а върху другия натрупва нанос, без някой да може и да смее да се противопостави на бясната й мощ. Това, разбира се, съвсем не пречи на хората, когато реката си тече спокойно, да издигат защитни стени и насипи, та когато придойде, да не може да причини никакви пакости. Същото става и при съдбата – тя проявява своята мощ, когато не среща съпротива. Ако хвърлите поглед на Италия, която е огнището на тези промени, ще видите, че тя е като равнина без никакви насипи и защитни стени. Ако тя, подобно на Германия, Франция и Испания, разполагаше с нужните защитни сили, нямаше да бъде наводнена никак, или поне не толкова, от чужденците. Толкова за това, що се отнася изобщо до противопоставянето на съдбата.
Ако разгледаме по-подробно нещата, ще разберем, че има случаи, когато един владетел днес преуспява, а на другия ден се проваля, без да може нещастието му да се отдаде на промяна в характера и поведението му. Смятам, че това се дължи на причините, които вече подробно изложих: владетелите, които твърде много разчитат на благоволението на съдбата, пропадат щом тя отвърне погледа си от тях. Смятам, че владетелите, които се приспособяват към изискванията на времето, винаги преуспяват, а които не се приспособяват – не преуспяват. Хората достигат до почестите и богатствата по различни пътища: едни с благоразумие и такт, други като се поддават на импулсите си; едни със сила, други с хитрост; едни умеят да чакат, други са нетърпеливи; и всеки, като следва един или друг път, може да постигне целта си. При това от двама, които действат с благоразумие, единият постига целта си, а другият – не. Или и двамата постигат целта си, макар че единият действа с благоразумие, а другият се оставя на вдъхновението си. Това се дължи на обстоятелствата, с които се съгласуват, или на техните начини на действие. Поради това, както казах, двама, които действат различно, постигат целта си и от двама, които действат еднакво, единият постига целта си, а другият – не.
Схващанията за доброто се менят с времето. Това, което днес е добро, утре може да не бъде добро. Ако един владетел управлява с благоразумие и търпение и времето и нещата си текат така, че неговото управление задоволява нуждите и е добро, той преуспява. Ако обстоятелствата се променят, той се проваля, защото не може да промени начина си на действие. Не може да се намерят толкова умни хора, които да умеят да се приспособят към настъпилите промени, защото човек не може да измени на природата си, нито е възможно да убедим някого да се откаже от пътя, по който е преуспял. Когато времето наложи на някого, който е действал с благоразумие, да действа със сила, той не може да се промени и се проваля. Ако можеше да се приспособи към настъпилата промяна, той не би се провалил.
Папа Юлий II, който действаше под напора на буйния си нрав, винаги успяваше, защото времето отговаряше на начина на действията му. Да си спомним неговото първо нахлуване в Болоня, когато беше още жив Джовани Бентиволи. Венецианците, Испания и Франция бяха против това нахлуване, но тласкан от буйния си и свиреп нрав той поведе войските си в тоя поход. Тази постъпка предизвика нерешителност в Испания и венецианците, породена във венецианците от страх, а в Испания – от желанието й да завладее цялото Неаполско кралство. От друга страна, след Юлий тръгна френският крал, който, като видя, че папата настъпва, а той се нуждае от приятелството му, за да унищожи венецианците, сметна за невъзможно да му откаже помощта си, без с това да му нанесе явно оскърбление.
И тъй, Юлий, тласкан от буйния си нрав, постигна това, което никой папа, с цялото си човешко благоразумие, никога не би могъл да постигне. Ако беше изчакал да завърши окончателно дипломатическите преговори и другите си задължения и после да потегли, както би сторил на негово място друг папа, нямаше да успее, защото в това време Франция щеше да го залъгва с хиляди извинения, а другите да намерят хиляди начини за заплахи. Няма да се спирам на другите му дела, които са подобни на описаните, и които винаги са се увенчавали с успех. Поради краткия си живот той не успя да се сблъска с такива обстоятелства, които нямаше да отговорят на неговия начин на действие. Безспорно е, че ако бяха се стекли обстоятелства, които да изискват да се действа с благоразумие и такт, той щеше да се провали, защото нямаше да може да се отклони от пътя, по който го тласкаше неговата природа.
В заключение ще кажа, че ония владетели, които не успяват да се приспособя, успяват само тогава, когато начинът им на действие отговаря на изискванията на времето и, разбира се, когато не отговарят, се провалят. Въпреки това, аз мисля, че е по-добре да бъдеш буен и смел, отколкото благоразумен. Съдбата е като жената – ако искаш да ти бъде покорна трябва да я биеш и блъскаш. Тя се оставя да бъде победена по-лесно от онези, които действат хладнокръвно, отколкото от ония, които действат благоразумно. И после, като жената, съдбата е приятелка на младите, понеже те са по-малко разсъдливи и повече буйни и смели.
Из: „Владетелят“, Николо Макиавели, изд. Еспас-2007, 1991 г.
Изображение: Statue of Nicolo Machiavelli (1469 ~ 1527), Uffizi Gallery Florence, Italy