„Когато животът не върви по план, обикновено хората се чувстват разстроени. Активните хора започват да вършат нещо, без много да се замислят. Пораженците се отказват, без дори да се опитват.“

Как мисленето води до стрес 

„Има две грешки, които човек може да направи по пътя към истината: да не извърви целия път и изобщо да не тръгне.“ ~ БУДА

Когато животът не върви по план, обикновено хората се чувстват разстроени. Разочарование, провал, голямо нещастие, катастрофа, страшна диагноза, загуба или травма - всичко това залива хората със смес от негативни емоции и стрес. Като че ли проблемът е този, който предизвиква стреса. Изкушението е да се втурнем да го оправяме. Така се чувстваме по-добре, отколкото да потънем в отчаяние. Затова активните хора започват да вършат нещо, без много да се замислят. Въставайки срещу предизвикателството, те се опитват да поддържат чувството за власт и контрол. 

Търсенето на незабавно решение изглежда смело и умно. Техният девиз е: „По-добре е да направим нещо, отколкото да седим и да не правим нищо!“. Желанието за бързо постигане на резултати води до неистово търсене на вълшебни хапчета, за предпочитане с гаранции. Такава голяма решителност печели одобрението на всички. 

Пораженците се отказват, без дори да се опитват. Убедени, че всяко усилие ще бъде безсмислено, те потъват в скръб и безнадеждност. Стресиращите събития ги карат да се чувстват извън контрол, безпомощни и безсилни. Те реагират с объркване, срив и депресия, не знаят какво да правят. Според прогнозите депресията ще стане втората най-честа причина за инвалидност. Много неспецифични симптоми, като главоболие, умора или неясни коремни болки, са форми на скрита депресия. Такива песимисти не вярват, че нещо ще се промени. Макар да наричат себе си реалисти, те просто се оставят да бъдат убедени от своите неточни възприятия и стари привични мисли. Не допускат никакви нови възможности. 

И двата типа реакция не виждат истинския източник на проблема: несъзнателните мисли. Затова е малко вероятно да се достигне до ефективни и трайни решения. Без значение колко положително се съсредоточавате върху желаното от вас бъдеще, където и да отидете, след вас върви „облак“ от несъзнателни мисли. Тези привични мисли, убеждения, решения, емоции и поведение продължават да пътуват из старите магистрали в мозъка ви. Тъй като те повтарят завоите си до безкрай, накрая стават предвидими като затворения маршрут на писта за автомобилни състезания. 

Истинският герой избира друг път. Най-напред той е изправен пред криза и чува призив за действие. Трудната ситуация е покана да види нещата по различен начин. Героят отговаря на поканата, като проучва проблема от положителна гледна точка и вътрешно си задава най-подходящите въпроси: 

Какво е доброто във всичко това? 

Какво мога да науча от това? 

Как може това да помогне за моето израстване? 

Какво качество се развива? 

Какво все още не е съвършено? 

Ако пренебрегнем поканата да се справим с кризата ще продължават да пристигат нови покани. Ще възникват подобни проблеми, още повече симптоми или други последици от това, че не се изправяме пред проблема. И понеже най-вероятно ще изплуват същите въпроси, за да бъдат поставени те за разглеждане, защо да не се изправим пред тях по-рано, докато още не е станало късно? Съсредоточен твърдо върху желаното бъдеще, героят получава положителна енергия, за да проучи какво се крие в мисловния облак. 

Всяко изследователско пътешествие изисква решаване на много предизвикателства. Когато сте изправени пред трудни проблеми, би било добре да имате любяща подкрепа, модели за подражание и съветници, които да ви помогнат да промените това, което ви пречи по пътя. Помислете за хората, които ви подкрепят, и се погрижете те да разберат колко дълбоко оценявате тяхната помощ. Може би има и други, които биха могли да ви подкрепят, насочват и да се погрижат за вас. Помислете кое ще ви помогне да останете уравновесени и мотивирани да продължите, когато нещата се усложнят. Обърнете внимание какво сте готови да направите или желаете да прекратите. 

Свържете се с вашия Висш ум за допълнителна подкрепа. Благодарете за ръководството и закрилата Свише, които винаги сте имали. Вашият Висш ум вижда пътуването от различна гледна точка: един съвършен път, в който се крият отговорите. Имайте вяра, че ще се появят правилните находчиви решения. Вместо да се втурвате към действия, поспрете, успокойте се и размишлявайте, за да получите достъп до вътрешната си мъдрост. Както казва един гуру: „Недей просто да правиш нещо, седни там!“. 

Понеже старите идеи, убеждения и решения са вградени в познатите стени на зоната ви на комфорт, лесно можете да ги подминете и е трудно да ги откриете. Вашата версия на реалността ви прави слепи за други гледни точки. Нужно е търпение и старание, за да откриете това, което се съхранява в несъзнателния ум. Много хора, които са имали щастливи детство и се радват на успешен живот, се чувстват объркани и озадачени, когато започнат да търсят дълбоките причини. Всичките им спомени и събития изглеждат толкова спокойни, затова те приемат, че няма какво да търсят. 

По дефиниция никой не може да осъзнае неосъзнатото. Произходът на негативното мислене може да започне от нормални, незначителни, малки събития, които изглеждат като напълно невинни спомени. Въпреки това тези ранни погрешни схващания и неправилни изводи по-нататък водят до верига от негативни умозаключения, мисли и чувства. И тъй като това са просто грешки, възможно е този мисловен процес да бъде разгадан и да се намерят нови, по-добри решения. 

От: „Умът - лечител на тялото“, Ариел Есекс, превод Светлана Николоваизд. „Аратрон“, 2015 г.
Изображение: DALL-E