Писателите за писателите

George Sand

Писателка в целия свят има само една, достойна за това име... Това е Жорж Санд.
Колко мои възторзи, поклонения, взе навремето си този поет от мене и колко щастие ми даде!
ДОСТОЕВСКИ, 1876г.

***

Жорж Санд принадлежи към тези умове, които са силни, когато размишляват в кабинета си, и безпомощни в живота.

Тя е прекрасна майка, децата я обожават, обаче тя напразно възпитава дъщеря си Соланж като момче. В нравствено отношение Жорж Санд е така вътрешно чиста и непорочна, като двадесетгодишен юноша, нейните маниери на бохема – това е само нещо външно. Тя много пуши, може би повече, отколкото трябва, се увлича от ролята на владетелна княгиня и аз съм уверен, че тя много вярно се е описала в образа на княгинята от „Личен секретар".
БАЛЗАК, 1938 г.

***

Санд е чудото на съвременността, и аз й се възхищавам, дори й се прекланям, но не я обичам. Тя преценява обществото, както месарят мери говеждото месо, за да покаже отвратителните вътрешности, и вика: „По-нататък така не бива да бъде!...". О, това е смелост, доблест, велик труд, но той подобава на мъж, а не на жена.
Шандор ПЕТЬОФИ, 1847 г.

***

Да, Жорж Санд е прекрасна като Венера Милоска, тя даже я превъзхожда с някои особености – например тя е много по-млада.
Хайнрих ХАЙНЕ, 1854 г.

***

Вие сте богато надарена... величието на вашия ум може да се сравнява само с величието на вашето сърце.
1856г.

Вие сте обитателка на върховете, вашият ум е свил гнездо у самите звезди, вие сте свикнали на широки простори...
1856 г.

Жорж Санд – това е светозарно сърце, прекрасна душа, благороден и могъщ водител на прогреса, светилник на нашите дни. Тя е много по-силен и истински философ от хорицата, получили напоследък по-голяма или по-малка известност.
1858 г.

Като творец на шедьоври, вие сте първата жена, вас никой не ви е надминал.
Виктор ЮГО, 1875 г.

***

Колкото до знаменитата Санд, трудно е човек да си представи жена, която толкова малко да прилича на създадения от моето въображение образ. Струва ми се, че точно така би трябвало да изглежда една гувернантка, която ухажва краля след раждането на наследника - сериозна, кръглолика, смугла, черноока. У нея няма нищо от жената на словото, освен начина да налага своето превъзходство в спор, което явно трябва да се обясни с това, че живее във Франция и властвува над избраните умове...
Чарлз ДИКЕНС, 1856 г.

***

Падна ми се щастието лично да познавам Жорж Санд – моля, не приемайте този израз за обикновена фраза. Който е могъл да види отблизо това рядко същество, той действително е длъжен да се смята щастлив.
Иван ТУРГЕНЕВ, 1876 г.

***
При Жорж Санд ние не се натъкваме на писателя – ние възприемаме гения на жената, с неговата склонност към хармония, с усета да открива доброто и истината.
Хайнрих МАН, 1905 г.

***

Аз оплаквам мъртвата и приветствам безсмъртната.
Началните думи от погребалната реч на Виктор Юго за Жорж Санд, 1876 г.

Илюстрации ~ lifo.gr