Чудната история за една мила покана за рожден ден...
5-годината Рей Хансен кани писателя Ричард Бах на своя рожден ден, уверена, че той ще направи всичко възможно, за да я зарадва. Ще преодолее планините, бурите и хилядите мили, които ги разделят. „Няма място, което да е толкова далеч…” е вълнуващо духовно пътешествие, разказващо за даровете на приятелството и вечността.
Girl reading by Henri Lebasque (25 September 1865 ~ 7 August 1937)
Няма място, което да е толкова далеч ♥ Ричард БАХ
Рей! Благодаря Ти, че ме повика на своя Рожден ден. Твоят дом е на хиляди мили от мен, а аз отправям на пътешествие само в особени случаи… Рожденият ден на Рей – това е точно такъв случай, и аз с нетърпение очаквам срещата с Теб…
Аз се отправям на път, доверявайки се на сърцето на Колибрито, което ние с Теб срещнахме много отдавна. То, както винаги, беше много приветливо, но когато му казах, че малката Рей е пораснала, и че отивам при нея с подарък за Рождения й ден, то много се удиви. Дълго летяхме в тишина, и накрая промълви: „Аз разбрах съвсем малко от това, което ти ми каза, но най-малко от всичко ми е ясно, как така „отиваш” на Рожден ден?“
– Разбира се, отивам на Рожден ден, – отговорих аз. – Нима това е трудно за разбиране?– Колибрито помълча, а когато стигнахме до гнездото на Бухала, каза: „Може ли разстоянието да ни раздели с приятелите ни? Ако искаш да си с нея, нима вече не си?“
– Малката Рей порасна, и аз отивам с подарък при нея на Рождения й ден, – казах аз на Бухала. След разговора с Колибрито, ми беше странно да изговарям думата отивам, но я произнесох така, че Бухалът да ме разбере. Той също дълго летя мълчаливо. Това мълчание беше изпълнено с доброжелателност, но когато ме остави цял и читав в дома на Орела, промълви: „Разбрах съвсем малко от това, което ми каза, но най-малко от всичко разбрах, защо наричаш своя приятел „малък”?“
– Разбира се, тя е малка, – отговорих аз – защото още не е станала възрастна. Нима това е трудно за разбиране? — Бухалът ме с дълбокия поглед на кехлибарените си очи, усмихна се и каза: „Помисли…“
– Малката Рей порасна, и аз отивам с подарък при нея на Рождения й ден, – казах на Орела. След разговора с Колибрито и Бухала беше странно да казвам отивам и малка, но ги произнесох така, че Орелът да ме разбере. Ние се издигнахме с него над върховете и се реехме с планинския вятър. Накрая той промълви: „Разбрах съвсем малко от това, което ми каза, но най-малко от всичко разбрах думата „Рожден ден”.
– Разбира се, Рожден ден, – отговорих аз – Ще отпразнуваме мига, когато Рей се е появила на този свят, и допреди който нея още я е нямало. Нима това е трудно за разбиране? – Орелът, прибирайки криле се спусна надолу и меко се приземи в пустинните пясъци. „Времето, когато Рей я е нямало? Не ти ли се струва, че е точно обратното – животът на Рей е започнал, когато още е нямало време?“
– Малката Рей порасна, и аз отивам с подарък при нея на Рождения й ден, – казах на Сокола. След разговора с Колибрито, Бухала и Орела, беше странно да изговарям думите отивам, малка и рожден ден, но аз ги произнесох така, че соколът да ме разбере. Под нас, далече долу заплува пустинята. В края на пътя той промълви: „Знаеш ли, аз разбрах съвсем малко от това, което ми каза, но най-малко разбрах думата „порасна.“
– Разбира се, порасна, – отговорих аз – Рей е на път е да стане голямо момиче и с една година е по-далеч от детството. Нима това е трудно за разбиране?
– Това, което ти каза, въобще не ми звучи като порастване – Соколът се вдигна във въздуха и се скри от погледа ми.
Аз знаех, че Чайката е много мъдра птица. Докато летяхме, аз старателно обмислях и подбирах думи, за да може, като ги чуе, тя да разбере, че аз вече съм се научил на нещо.
– Чайко, – казах аз накрая, – Защо ме носиш на своите криле към Рей, като знаеш, че в действителност аз вече съм с нея?
Чайката ме носеше над морета, над хълмове, над улиците на градовете и скоро кацна безшумно на Твоя покрив. „Защото е важно – отговори тя, – ти да узнаеш тая истина. До тогава, докато сам не я разбереш, докато сам не постигнеш цялата дълбочина, ти ще можеш да я предадеш оскъдно, само с помощ отвън - на машини, хора, птици… Но помни – добави тя, – от това, че ти не постигаш истината, тя не престава да бъде истина.“ И Чайката отлетя.
– Сега дойде време да ти покажа Твоя подарък. Даровете от стъкло и метал с времето се износват и предават на забвение, но аз приготвих за теб нещичко по-добро.
Аз Ти подарявам пръстен. Носи го. Той искри с особена светлина, и никой не може да Ти го отнеме, нито да го унищожи. Ти единствена в света ще виждаш този пръстен, така, както аз го виждах, докато беше мой.
Този пръстен ще те дари с нова дарба. Слагайки го, ти ще можеш да се възползваш от крилата на всяка от птиците, реещи се в небето. Ти ще можеш да виждаш техните златни очи, да докосваш вятъра, които пронизва бархетните им пера… За теб ще се открие радостта от полета, извисявайки се, радостта от полета, реейки се над света и всички негови грижи. Ти можеш да оставаш в небето, колкото пожелаеш, да пропилееш нощта, да посрещнеш изгрева, и, когато почувстваш, че е настъпило времето – да се върнеш долу. Твоите въпроси ще получат отговори и всичките тревоги ще се разсеят.
Както и всичко, което не може да се докосва с ръце и да се вижда с очи, Твоят дар ще расте в зависимост от това как го използваш. Отначало ще можеш да правиш това само тогава, когато виждаш птици, с които да полетиш. Но после, когато дойде умението, Ти ще се научиш да летиш с птици, които не виждаш – и най-сетне ще забележиш, че не Ти е нужен нито пръстен, нито птица, за да летиш насаме със себе си по-високо от спокойствието на облаците. И когато този ден настъпи, Ти си длъжна да предадеш този дар на човека, който може да го използва, който може да осъзнае, че е важно само това, което е направено от истина и радост, а не от метал и стъкло.
Рей, в този Твой особен ден в годината празнувам заедно с Теб за последен път, узнавайки това, на което ме научиха нашите приятели — птиците. Аз не мога да идвам при теб, защото вече съм тук. Не си малка, защото Ти вече порасна, Ти, както и всички нас, прескачаш от живот към живот, радвайки се на това, че живееш.
Ти нямаш рожден ден, защото винаги си живяла; Ти никога не си се раждала и никога няма да умреш. Ти не си дете на тези хора, които наричаш баща и майка.
Ти си им спътница в това ярко пътешествие, пълно с приключения, целта на което е да опознаеш същността на вещите.
Всеки подарък от приятел — това е пожелание за щастие, в това число и този пръстен.
Лети свободно и радостно над вечността от тази страна на рождението, и ние ще можем да се срещнем с теб и сега, и винаги, когато пожелаем, сред един огромен празник, на който няма край.
„Няма място, което да е толкова далеч…”, Ричард Бах, (There’s No Such Place As Far Away, 1976)
Картина: Girl reading by Henri Lebasque (25 September 1865 ~ 7 August 1937) - pixels.com