В началото на Страстната седмица талантливият писател и преводач Венцеслав Константинов напусна земното, за да пребъде във Вечното. Неговите великолепни преводи поканиха българските читатели в световете на Гьоте, Рилке, Брехт, Кафка, Шилер, Хесе, Ремарк, Ерих Кестнер, Елиас Канети, Стефан Цвайг, Ибсен, Макс Фриш, Томас Ман. Благодарим му за неподражаемото майсторство, красивите стихове, есета и афоризми, които остават при нас.
Светъл да е пътят на душата му! 
(1940 ~ 2019)
Из „Тайният живот на дъжда”. Афоризми
~ Природа, живот, смърт
Ако обичаш дългите сенки, дочакай залеза.
Българската Смърт е жена - може да пофлиртуваш с нея, преди да те отведе под венчилото.
В планината хората се поздравяват, сепнати от властта на Природата.
Дървото остарява по-красиво от човека.
Една есен ще ти е последна - не забравяй да й се порадваш.
Живееш само веднъж, но ако не ти харесва, и това е много.
Животът има само това значение, което му придаваш.
Животът не е толкова сериозен, че да му се посветиш изцяло...
Залезът е най-красив, когато изгревът е бил забулен в облаци.
Има женски, меки върхове и мъжки, настръхнали чукари.
Има живот след живота, но има живот и преди живота.
Когато остарееш, усмивките ти стават въздишки.
Кое е за предпочитане: да умреш болен или да умреш здрав?
Който не е готов за Смъртта, не е готов и за Живота.
Между дъжда и сълзите няма общо, и все пак...
Най-важните неща в живота присъстват чрез своето отсъствие.
Най-хубавото на птиците е, че говорят на непознат език.
Не можеш да разбереш живота си, ако само го градиш.
Не се обеси, защото не намери достатъчно красиво дърво.
Създател, Рушител, Потребител, Наблюдател - каре аса в покера на живота.
Целта е да напуснеш този живот такъв, какъвто си.
Из: „Тайният живот на дъжда. Афоризми”, Венцеслав Константинов, изд.Сиела
Източник и снимка: darl.eu