„Животът е движение, а движението е живот. Често един болен човек потвърждава думите - където няма движение, няма и живот.“
За изцеляващата сила на простите упражнения и движението като извор на живот, споделено от проф. Кацудзо Ниши (1884-1959), създател на прочутата Система на здравето (Nishi Shiki, Nishi Health System).
(1884 ~ 1959)
Изцеляващите сили вътре в нас
Принципите на хармонията са заложени от Природата в самия организъм. Организмът сам „знае” какъв трябва да бъде, за да бъде съвършен. И във всеки човек има целебни сили запазващи тази хармония и стремящи се в случай на нейно нарушаване да възстановят равновесието. Организмът е замислен от Природата като система, която е способна сама себе си да приведе в ред, сама себе си да уреди и регулира. Щом в човека живее тази сила, той може винаги да разчита на успех в борбата за своето здраве. На изцеляващите сили на организма не трябва да се пречи – трябва да им се помогне. Вземането на лекарства не е помощ, а само пречка в самооздравителната работа на организма. Живото може да се излекува само с живо. Медикаментите са лишени от най-главното – от енергията на живота. Затова въвеждането на медикаменти в организма е въвеждане в него на мъртва, разрушаваща субстанция напълно чужда на живия организъм. Човекът, обърнал се към изцеляващите сили на природата, може да мине без помощта на лекарите, без помощта на медицината, изобщо без ничия помощ, освен помощта на своите сили. Защото във всеки – абсолютно във всеки, е заложена мощна оздравителна сила, достатъчна за това да се избави от всяка болест - даже от такава, която лекарите наричат неизлечима.
Като дете аз видях, че цялата природа наоколо е здрава. Струваше ми се, че само аз в света съм болен и нещастен. Но когато започнах да усещам своето единство с природата почувствах, че и в мен има частица от здравето на природата. В организма си усетих не само болната част, към която бях привикнал, но и здравата част на своето същество. И разбрах, че тъкмо тя ще ми помогне да оздравя своята болна половина. Тогава не разбирах, че по такъв начин напипах изцеляващата сила на природата вътре в себе си. След това започнах да изучавам целия опит на изцелението, натрупан от хората от най-древни времена до наши дни. Изпробвах върху себе си различни препоръки – та нали нямах какво да губя – аз бях обречен. Правех всичко това, за да възстановя нарушените закони на природата в своя организъм. Моята система за оздравяване не стана известна на хората изведнъж. Реших се да я обнародвам едва когато минаха много години след определения ми от лекарите срок, две и нещо десетилетия след тази дата, когато аз, по мнението на лекарите, трябваше да умра. Моята система ме спаси – значи, тя може да спаси и други хора.
Много рано разбрах, че болестите не възникват поотделно, като случайно нарушаване на работата на даден орган. Една болест неминуемо влече след себе си друга и всяка болест е следствие на предишно заболяване, което на свой ред предизвиква следващо… Всичко в организма на човека е взаимосвързано. Остана ни да изясним как именно всички органи, всички тъкани, всички клетки на организма са взаимосвързани една с друга. Къде е тази свързваща нишка, по която от орган на орган се предават или здраве или болест? Естествено главната свързваща сила на организма е кръвоносната система. Един от изводите до който стигнах, е: здравето на човека зависи от това как циркулира кръвта по съдовете, от това доколко безпрепятствено протича тя, каква е скоростта и силата на нейното движение и от това доколко съвършен е нейния състав.
Оздравяване с движение
Погледнете окръжаващата природа. Има ли в нея нещо неподвижно? Няма да намерите в нея нищо, което да е абсолютно неподвижно. Планините? Скалите? Даже те не са неподвижни. И те се създават от природата от нищото и постепенно разрушавайки се, се превръщат в нищо. И тук постоянно действат съзидателни и разрушителни сили – просто процесът е много продължителен във времето и за времето на един човешки живот рядко ни се отдава да наблюдаваме изменения на планините и скалите, движението присъстващо и в тях. Освен това по планините и реките текат реки и ручеи, там обитават животни, растат дървета, трева, цветя. Всичко това не е неподвижно. Защото в природата постоянно се извършва движение на енергии, движение на жизнени сили.
Животът е движение, а движението е живот. Често един болен човек потвърждава думите – където няма движение няма и живот. Вкаменен неподвижен гръбначен стълб. Напрегнати застинали мускули на шията и тила. Хладни безжизнени ръце и крака, в които почти не циркулира кръв. Този човек си мисли, че болестта му е дошла отнякъде и го е извадила от нормалния ход на живота. Всъщност е обратното. Човекът е нарушил един от главните закони на природата – законът за движението. Той сам е изтръгнал себе си от движещата се и вечно изменяща се природа. Обрекъл е себе си на неподвижност, а значи – на болест. Специалните упражнения, които са насочени към това да накарат капилярите да се съкращават, а значи – да накарат кръвта да циркулира нормално, е първата крачка към това да се изведе организма от пропастта на неподвижността, от бездната на болестта. Да започнеш да се движиш означава да започнеш да оздравяваш.
Силата на вибрациите
В човешкия организъм нищо не е в покой – постоянно се съкращават мускулите, вълнообразни движения извършват тънките черва, пулсират и се съкращават стените на кръвоносните съдове, бие сърцето, вибрират гласовите връзки. Протягайки напред ръка всеки човек ще може да се убеди, че няма възможност да удържи ръката си в пълна неподвижност колкото и да се старае да направи това. Ръката все едно извършва едва забележими колебателни движения. В живия и здрав организъм постоянно пулсира и вибрира всяка клетка. Когато тази вибрация се прекрати - настъпва смъртта.
Когато болестта възниква като реакция на прекратяване на движението и умъртвяване на тъканите в някоя област от човешкото тяло, тя ни призовава да върнем силата на живота в засегнатите части на организма. Болестта е проявление на изцеляващите сили на природата, които по този начин се опитват да възстановят нарушените закони в тялото. „Върни силата и енергията на това, което е станало неподвижно!“ – ето за какво ни говори болестта.
Именно способността на капилярите да се съкращават, да пребивават в движение и вибрации им позволява да осъществяват кръвоснабдяването на всички органи и тъкани. Това качество на капилярите кара кръвта да циркулира нормално, подхранва органите и тъканите, и ги очиства. А всичко това означава здраве. Само застоялата вода загнива – течащата вода е винаги чиста. Когато нашият организъм става подобен на извор с течаща, нормално циркулираща, а не застояла кръв, се ликвидират застоите, а заедно с тях и всякакви болести. А течливостта на кръвта зависи от състоянието на капилярите. Научавайки се да изпълнява прости упражнения, каращи капилярите да вибрират, да се съкращават, да оживяват и работят нормално, всеки човек ще може да си върне здравето без помощта на лекар, масажист, без хапчета и медицински процедури. Усилвайки естественото природно свойство на организма – вибрацията, ние помагаме на организма да се възстанови, очисти и оздравее.
Бягане на място
На мнозина е известна изцеляващата сила на тичането. Но за да бъдем здрави не ни е нужно да бягаме така, както го правят спортистите. За здраве не са нужни прекомерни натоварвания на мускулите и сърцето, и състояние на изнемогване и умора. На нас бягането ни е необходимо като начин да върнем живителната вибрация на тялото и да провокираме капилярите да се съкращават – трудно е да си представим по-полезна методика за оздравяване. Такова бягане, което не ни изморява излишно, идеално сгрява организма до всяка негова клетка, от което продуктите на разпада интензивно се топят и извеждат през порите. А значи не само стимулира кръвообращението, но очиства и кръвта! Бягането на място великолепно отработва дишането, но заедно с това не изисква и твърде интензивно и дълбоко дишане, поради което при бягане в тръст кръвта прекрасно се обогатява с кислород. За да е от полза бягането, трябва да се знаят някои правила:
– тялото трябва да бъде напълно отпуснато така, че ръцете да се клатят като клонки, краката да са свободно сгънати в коленете и да не се напрягат;
– стъпалата трябва леко да се отделят от земята – не е нужно да се вдигат високо;
– трябва да се постараете целият организъм да вибрира леко и приятно, и в никакъв случай да не се получават груби сътресения – без напрежение и умора.
С времето бягането на място ще става все по-лесно, но сдържайте себе си – не правете резки и силни движения, оставайте в отпуснато, спокойно състояние, като съвсем леко подскачате, едва отделяйки стъпала от земята.
От: „Оздравяване на съдовете и кръвта“, Кацудзо Ниши, изд. Паритет, 2010 г.
Снимка: Katsuzo Nishi (1884-1959), aikidosangenkai.org
