„Навсякъде нашите мили средновековни художници са виждали да сияе безкрайната добрина. И в своята очарователна наивност те са хвърляли един лъч на благоволение, дори върху лицата на своите демони...”

Тялото винаги изразява духа, който е скрит в него. И за този, който може да вижда, голотата е цяло съкровище. Във величествения ритъм на контурите един велик скулптор, един Фидий, открива дивната хармония, обгърнала цялата Природа с божествената мъдрост; едно обикновено тяло, тихо, спокойно, лъчезарно от сила и грация, напомня за всемогъщия разум, който управлява света.

Един хубав пейзаж не затрогва само приятните усещания, които ни доставя. а преди всичко с идеите, които поражда. Не линиите и цветовете, които наблюдаваме там, сами по себе си ни вълнуват, но дълбокото чувство, което те пробуждат. В силуетите на дърветата, в израза на хоризонта великите пейзажисти Рюисдаел, Кюин, Коро, Теодор Русо прокарват мисли, радостни или сериозни, смели или унили, тихи или мъчителни, които са в унисон с техния дух.

Ето защо художникът, препълнен с чувство, не може нищо да създаде, в което да не проличи самият той. В цялата природа той прозира едно съзнание, подобно на своето. Няма нито един жив организъм, нито един бездушен предмет, нито един облак на небето, нито един свеж лъх от ливадата, който да не му открива тайната на някаква велика сила, скрита във всяко нещо. Вижте шедьоврите на изкуството. Всичката им прелест иде от вложената мисъл, от значението, което авторите им са мислили, че откриват във Вселената.

Защо нашите готически катедрали са тъй хубави? Защото във всяко изображение на живота в човешките лица, които красят техните портали чак до клонките на растенията, които кичат капителите им, се виждат следите на свещената любов. Навсякъде нашите мили средновековни художници са виждали да сияе безкрайната добрина. И в своята очарователна наивност те са хвърляли един лъч на благоволение, дори върху лицата на своите демони, на които са придали любезна усмивка и родствен вид с ангелите.

Вижте която и да било картина от някой стар майстор, от Тициан, от Рембранд например.

Във всички платна на Тициан се забелязва гордата енергия, която без всяко съмнение, е преизпълвала самия него. Неговите разкошни голи жени се оставят да бъдат обожавани като уверени в своето могъщество богини. Пейзажите му, декорирани с величествени дървета, които се багрят с тържествения залез на слънцето, не са по малко горди от неговите лица. Върху цялата природа той възцарява аристократическото достойнство – това бе неизменният порив на неговия гений.

Друга една гордост осветява сбръчканата и изсушена маска на старите занаятчии, които рисуваше Рембранд. Той облагородяваше опушените килии с малките си прозорци от дъна на бутилки. осветяваше и украсяваше селските и монотонни пейзажи, величаеше  покривите на сламените къщи, когато резецът му с истинска наслада пилваше медта. Това е красивата доблест на скромните същества, светостта на простите неща, благочестиво любени, силата на смирението, която приема и изпълня достойно своята съдба.

И тъй трайна, тъй дълбока, е мисълта на великите художници която се проявява извън сюжета. Тя даже няма нужда от цяла фигура, за да се изрази. Вземете, който искате, фрагмент от някой шедьовър и там вие ще узнаете душата на автора. Сравнете ако искате, ръцете в два портрета, работени от Тициан и Рембранд. Тициановата ръка ще бъде властелинска, тази на Рембранд – скромна и мъжествена. В тези малки късове от живописта се крие целият идеал на тези майстори.

Избрано от: Огюст Роден „Изкуството“, Беседи събрани от Пол Гсел, изд. Български художник, 1968 г.
Снимка: Auguste Rodin fotografato da Nadar nel 1891, bg.wikipedia.org