„Между другото ще откриеш, че не си първият, който е бил объркан, уплашен и дори отвратен от хорското поведение. Ти ще се зарадваш и насърчиш, като разбереш, че съвсем не си единственият. Много, безброй много хора са се вълнували като тебе за морални и духовни проблеми. За щастие някои от тях са записали вълненията си. От тях можеш да се поучиш - ако поискаш. Тъй като един ден други ще се поучат от тебе, ако си имал нещо да им кажеш. Има нещо много красиво в такова заимстване..." – Дж. Д. Селинджър
Колкото повече от отредените ти години отминават, толкова повече времето придобива реални очертания. След като приключи равносметката за това, което е останало зад теб, то трябва да остане точно това – останало зад теб. Каквото е било – било е. Преживяванията ти са разрушили нещо, изградили са друго и днес – ето те теб! Най-хубавият дар, който можеш да носиш със себе си е вдъхновението – вдъхновение да извървиш остатъка от пътя с почтеност, ентусиазъм и разбиране. И вървейки по пътя, винаги можеш да общуваш с тези, които не са вече сред нас, да се учиш от великите хора, които вече са минали по пътя и щедро са ни дарили със своята мъдрост, за да ти е по-леко на теб днес:
ЕЙДРИАН РИЧ: Изграждайте достойни взаимоотношения!
Достойната връзка, тази, в която двама души имат право да използват думата „любов“ , е процес деликатен, често ужасяващ за двамата участници, процес на изясняване на истините, които могат да си кажат един на друг.
Това е важно да се направи, за да се унищожи човешката самозаблуда и изолация.
Това е важно да се направи, защото по този начин отдаваме почит на собствената си комплексност.
Това е важно да се направи, защото има толкова малко хора, на които можем да разчитаме, че ще извървят трудния път заедно с нас.
СЬОРЕН КИРКЕГОР: Съпротивлявайте се на безсмислената работа!
От всички абсурдни неща, най-смешно ми се струва да си зает – да си човек, който да е ентусиазиран относно храната и работата си.
Нещастният човек е този, който има своя идеал, съдържанието на живота си, пълнотата на съзнанието си, есенцията на съществото си, някъде извън себе си. Нещастният човек винаги отсъства от себе си, никога не присъства в себе си. Но човек може да отсъства, очевидно, и в миналото, и в бъдещето.
Нещастният отсъства ... Само човекът, който присъства в себе си е щастлив.
РАЙНЕР МАРИЯ РИЛКЕ: Изживей въпросите!
Моля те да имаш търпение с всичко нерешено в сърцето си и да се опиташ да обичаш въпросите, все едно са заключени помещения или книги, написани на различни чужди езици. Не търси отговорите, които не могат да ти бъдат дадени сега, защото не би бил в състояние да ги живееш. А най-важното е да се изживее всичко. Изживей въпросите си сега. Може би след това, един ден, далеч в бъдещето, без дори да забележиш, ще изживееш своя път към отговора.
СЮЗЪН ЗОНТАГ: Обръщай внимание на света!
Когато разказваш една история, ти казваш: това е важна история. Ти редуцираш едновременно всичко и нищо и го вкарваш в един линеен път, в една нишка. За да е морален този акт, трябва да заплатиш за вниманието, което желаеш да ти отделят.
При внасянето на моралните оценки, ние не просто казваме, че това е по-добре от другото. Въпросът е по-фундаментален, ние казваме, че това е по-важно от другото. Цената, която трябва да платим е игнорирането или обръщането на гръб на повечето от това, което се случва в света. Естеството на моралните оценки зависи от нашата способност да обръщаме внимание, а възможностите за това си имат своите граници.
Но може би началото на мъдростта и смирението е да се признае, и да се сведе глава при мисълта, опустошителната мисъл за едновременността на всичко и да се развие способността да се приема всичко.
БЪРТРАНД РЪСЕЛ: Направи място за плодотворната монотонност!
Ние сме по-малко отегчени, отколкото нашите предци са били, но много повече се страхуваме от скуката. Разбрали сме, или по-скоро сме започнали да вярваме, че скуката не е естествената съдба на човека, а нещо което може да се избегне чрез достатъчно интензивно и енергично преследване на разнообразни вълнения. Колкото повече се изкачваме по социалната стълбица, преследването на вълнуващи преживявания става все по-интензивно.
Не казвам, че скуката притежава някаква стойност сама по себе си. казвам само, че определени неща, които са хубави и ценни, могат да бъдат осъществени само при наличност на някаква степен на монотонност. Поколение, което не може да понася скуката, е поколение на малки хора; хора, откъснати от бавните процеси в природата; хора, при които всеки жизненоважен импулс изсъхва, както изсъхват откъснатите цветя във вазата.
УРСУЛА ЛЕ ГУИН: Откажете се да играете играта на съвършенство!
Има един куп начини да бъдеш съвършен, и никой от тях не включва наказание.
Когато бях в гимназията през 40-те, белите момичета си обработваха косите по различни химични и термични начини, за да накъдрят косите си, а черните момичета използваха различни химични и термични начини, за да изправят косите си. По онова време не можеше да правиш това вкъщи, така че момичетата, които не можеха да си позволят такива скъпи процедури във фризьорските салони, биваха низвергнати, защото не спазваха правилата. Правилата на красотата.
Красотата винаги има правила. Защото е игра. Аз отказах да я играя, когато осъзнах, че е контролирана от хора, които си играят с човешките съдби и не се интересуват кого могат да наранят. Мразя да виждам хора, толкова неудовлетворени от себе си, че се налага да гладуват, да деформират телата си и да се тровят. Понякога и аз играя тази игра, но само за себе си – като си купя ново червило или нова рокля. Съществува идеалът за красота, който включва младост и здраве, който никога не се променя и винаги е истински. Съществува и стандартът за красота, наложен от актрисите и рекламните модели, който непрекъснато променя правилата си, защото никога не е истински. Но съществува и идеал за красота, който трудно може да бъде дефиниран или разбран, защото се проявява не просто в тялото, а там, където тялото и духът се срещат, за да се допълнят взаимно.
Това е което великите художници рисуват. Това е причината уморените и остарели лица в портретите на Рембранд, да ни носят такава наслада.
ЕРИХ ФРОМ: Овладей изкуството да обичаш!
Схващането, че няма нищо по-лесно от това да обичаш, продължава да господства въпреки многобройните доказателства за обратното. Няма друга дейност, друго начинание, които да започват с такива колосални надежди и очаквания и да пропадат винаги, както любовта. При всички останали случаи хората ще искат да узнаят причините за несполуката и да разберат как да постъпват, за да не я допускат или да се откажат изобщо от подобни авантюри. Понеже в любовта това е невъзможно, като че ли единственият адекватен начин да се избегне неуспехът е да се изследват неговите причини и да се изясни смисълът на това чувство.
Първата стъпка в тази посока е да осъзнаем, че любовта също като живота е изкуство. Искаме ли да разберем как да обичаме, трябва да постъпим по същия начин, както при изучаването на всяко друго умение, да кажем музика, живопис, дърводелство или майсторството на медика и инженера.
Този процес би могъл да се раздели на два етапа: първият – овладяване на теорията, вторият – на практиката. Ако искаме да усвоим вещината на медика, първо трябва да изучим особеностите на човешкото тяло и на разните заболявания. Само с теоретичните знания обаче в никакъв случай не ще придобием компетентността на лекаря. Можем, да овладеем медицината след продължителна и разнообразна практика, докато накрая теоретичните ни знания и резултатите от практическата дейност се съчетаят в едно – нашата интуиция, главното при овладяването на всяко изкуство. Освен изучаването на теорията и практиката има и трети фактор – постигането на майсторство трябва да бъде наша първостепенна грижа, всичко друго в живота трябва да отстъпва на нея.
МАРК О'БРАЙЪН: Не изисквайте любов и внимание!
Животът е твърде кратък, за да го споделяте с личности, които сякаш изсмукват живеца от вас. Ако някой ви иска край себе си, ще направи място за вас. Не е нужно да се борите за кътче в сърцето му. Никога, никога не се натрапвайте или доказвайте на някого, който нееднократно е пропуснал да забележи качествата ви. И запомнете – не хората, които са до вас, когато сте на върха, са вашите приятели, а тези, които не ви изоставят дори когато сте на дъното.
АН ТРУИТ: Избери разбирането пред осъждането!
Освен ако не сме много, много внимателни, ние се обричаме един друг, като се придържаме към образи, основани на предубеждения, които са базирани на безразличие към това, което е различно от нас самите. Това безразличие, в своята крайност е форма на убийство и е много срещано явление. Настояваме за лична автономия и забравяме, че по този начин може да попаднем в тиранията на това да определяме другите хора според това какви на нас ни се иска да бъдат. Фокусирайки се върху това, което сме избрали да виждаме в тях, ние налагаме много коварен контрол върху им. Забелязвам, че трябва да съм с повишено внимание, за да мога да слушам другите хора с отворен ум, който да им позволи да бъдат такива, каквито са или каквито мислят, че са. Капаците на ума ми обичайно се отварят, след което се затварят и тези малки закопчалки се формират в модели, които подреждам в себе си.
Обратното на това невнимание е любов, почитането на другите по начин, който им предоставя благодатта на собствената им автономия и позволява да се достигне до взаимно откриване.
ДЖЕРОМ К. ДЖЕРОМ: Изхвърлете всичко ненужно!
Много са хората, които предприемат това пътешествие – нагоре по реката на живота - с натоварена до горе лодка, плаваща под вечната угроза да потъне ведно с цял товар от всевъзможни неща, на които те гледат като насъщни за удобствата и удоволствията на пътуването, макар да представляват само ненужен баласт!
Изхвърлете баласта зад борда! Нека лодката ви в живота да бъде лека и да носи само онова, което ви е нужно - уютен дом и прости удоволствия, двама - трима приятели, достойни за това име, едного когото да обичате и който да ви обича, една котка, едно куче, една-две лули, храна и облекло дотолкова, доколкото са ни необходими, но малко повечко за пиене, защото жаждата е опасно нещо.
Ще видите, че тогава лодката върви по-леко и не може тъй лесно да се обърне, а обърне ли се, бедата няма да е голяма - добрата и здрава стока не се бои от вода. Ще имате време и за работа и за размисъл - време да се опивате от слънцето на живота и да слушате соловата музика, която божественият вятър извлича от струните на човешките сърца край нас, време да…
РУДОЛФ ЩАЙНЕР: Зачитайте чуждата воля!
Когато застанем пред един друг човек и започнем да градим безкрайно сложните си взаимоотношения, ние трябва да помним: областта на съзнателния духовен живот е нещо, при което следва да има пълно разбирателство между един човек и друг човек. Здравият душевен живот се изразява именно в това: той носи в себе си копежа, надеждата, че действително можем да постигнем разбирателство с другите хора по основните въпроси на духовния живот. И колко нездравословен е онзи душевен живот, при който някой изгубва надеждата, че би могъл да се разбере с другите хора по въпросите на познанието, по въпросите на съзнателния духовен живот. Напротив, ние опознаваме волевия елемент и всичко, което лежи в подсъзнанието като нещо, в което – ако го срещнем при една или друга личност – изобщо не бива да се намесваме, а да се отнасяме към него като към най-съкровеното и свято убежище на другия човек. Нека само да помислим какво неприятно чувство изпитваме, когато – в условията на нормалния и здрав душевен живот – волята на другия човек бива потъпквана. Ясно е, че пред нас се открива не само една неестетична гледка, но и една морално недопустима гледка, когато чрез „хипноза“ у някого се постига насилствено заличаване на съзнателния душевен живот; когато чрез волята на една личност се упражнява директно въздействие върху волята на друга личност. Единственото здравословно положение е, когато всяко въздействие върху волята на другия човек се осъществява само по пътя на познанието. Познанието означава нещо, чрез което една душа може да се разбира с друга душа. Това, което една душа иска, трябва най-напред да бъде пренесено в областта на познанието, и едва тогава – чрез обиколния път на познанието – да се намеси във волята на друга душа. Ето до какво се свежда здравият душевен живот, и всяко насилствено въздействие на една воля върху друга оставя крайно неприятно впечатление у всеки човек.
УЕЙН ДАЙЪР: Приемай проблемите като естествен спътник на човешкия живот!
Същността на величието е да можете да изберете самоосъществяването в обстоятелства, при които другите избират лудостта.
Свикнали сме да смятаме за „интелигентен “ онзи, който по време на учението си е получавал повече отличия и факир по някой учебен предмет или област, който има богат речник, памет за подробностите или умее да чете бързо. Въпреки това психиатричните болници са пълни с пациенти, които имат всички основания да бъдат смятани за учени хора, и с мнозина, които нямат. По-точен барометър на интелигентността е ефективният, щастлив живот, живян всеки ден и всеки миг. Ако сте щастлив, ако изживявате пълно всеки свой момент, то вие сте интелигентен. Решаването на проблемите е полезна добавка към щастието ви, но ако знаете, че не сте в състояние да разрешите даден проблем и въпреки това можете да изберете щастието или в най-лошия случай да откажете да изберете нещастието, вие сте интелигентен. Интелигентен сте, защото притежавате най-сигурно оръжие срещу съвременния бич, наречен нервно разстройство. Вероятно ще се изненадате, когато научите, че нервно разстройство всъщност няма. Нервите не се разстройват, нито се късат. Отворете тялото на някой човек и потърсете скъсаните нерви. Няма да ги откриете. Интелигентните хора не получават нервно разстройство, защото умеят да се владеят. Жизнените битки са общо взето еднакви за всекиго. Сходни трудности изпитва всеки, който общува с други човешки същества в каквато и да е социална среда. Несъгласията, конфликтите, компромисите са присъщи на човека. Също така парите, старостта, болестите, смъртта, природните бедствия и злополуките са неща, които поставят затруднения пред всички хора. Някои обаче издържат, избягват демобилизиращата ги депресия и мъка въпреки нещастията, докато други рухват, стават инертни или получават нервно разстройство. Тези, които разглеждат проблемите като естествен спътник на човешкия род и не измерват щастието с отсъствието на проблеми, са най-интелигентните хора. Но те се срещат най-рядко. Да се научите да бъдете щастлив е лесно, трудно е да се научите да не бъдете нещастен.
ФРИДРИХ НИЦШЕ: Върви по своя собствен път!
Всяко човешко същество, което не иска да е част от масата, трябва единствено да спре да прави нещата по лесния начин. Нужно е да последва собствената си съвест, която го зове: „Бъди себе си! Всичко, което в момента правиш, мислиш, желаеш, не си ти!“
Всяка млада душа чува този зов ден и нощ и потръпва от вълнение от предчувствието за степента на щастие, които вечността е подготвила за тези, които преминат през истинското си освобождение. Няма начин да се помогне на една душа да достигне това щастие, докато стои окована с веригите на мненията и страха. А колко безнадежден и безсмислен става живота без такова освобождение.
Никой не може да изгради моста, по който ти и само ти трябва да преминеш през реката на живота. Може да има безброй пътеки, мостове и полубогове, които с радост ще те пренесат, но само на цената да се откажеш от себе си. Има само един път в света, по който никой не може да върви, освен теб. На къде води? Не питай! Върви!
КЪРТ ВОНЕГЪТ: Разбери кога е достатъчно!
Веднъж аз и Джоузеф Хелър бяхме на голямо парти, организирано от един милионер на частния му остров. Аз попитах: „Джоузеф, как се чувстваш като знаеш, че само вчера, нашият домакин е направил повече пари, отколкото романа ти „Параграф 22“ ще спечели някога?
Той отвърна: „Аз имам нещо, което той никога няма да има.“
Аз учудено попитах: „Че какво, за бога, може да е това, Джо?“
„Осъзнаването, че имам достатъчно“ – отвърна Джо.
Снимки: The New Yorker, Wikimedia Commons, American Literature
