Великите за великите
Портрет И.С. Тургенева ~ Василий Григорьевич Перов, 1872
Той (Тургенев), твърде често ми напомня Шекспир. Той притежава неговата любов към истината и също като английския поет умее да създава фигури с удивително чувство за реалност. И въпреки изкусното и тънко умение, с което авторът се скрива зад своите измислени герои, винаги можем да почувстваме неговата личност и характер, и това е може би, не на последно място, причината за нашата симпатия към него.
Тънък и остър наблюдател, достигащ понякога до педантична точност, той рисува своите герои като художник и поет едновременно.
Проспер МЕРИМЕ, 1861
След като четенето на „Дон Кихот” събужда у мен желание да яхам на кон по белия от прах път и да се храня в сянката на скалата с маслини и лук, така както чета вашите „Картини от руския живот”, иска ми се да се друсам на талига по снежните простори и да слушам вълчия вой. От вашите произведения се излъчва тръпен и нежен аромат, очарователна тъга, която прониква до глъбините на душата. Какво изкуство обладавате вие! Какво съчетание от умиление, ирония, наблюдателност и багри! И как всичко това е съгласувано… Каква уверена ръка!
Гюстав ФЛОБЕР, 1863
„Дворянско гнездо” на Тургенев е произведение вечно и принадлежи на световната литература.
Фьодор ДОСТОЕВСКИ, 1876
…Поет, подобно на всички начинаещи романисти.
Ги дьо МОПАСАН, 1880
Психолог, физиолог и първокласен художник, той умее на няколко страници да даде завършено произведение, чудесно да сгрупира обстоятелствата и създаде живи, осезаеми, грабващи образи, като ги очертае със само няколко щрихи, толкова леки и изкусни, че е трудно да се разбере как може да се достигне такава реалност с такива видимо прости средства.
Ги дьо МОПАСАН, 1880
Великан, със сива брада и дълги сиви коси, с глава на Бога-отец, със спокойни движения и спокоен поглед зад стъклата на пенснето, с осанка на изтъкнат човек, в него има нещо такова, което не може да се нарече ни аристократизъм, ни самоувереност на дипломат. По-скоро ще го наречеш своеобразно достойнство и ясно спокойствие на таланта.
Ги дьо МОПАСАН, 1880
Омировски способности, главната от които се изразява в това да се видят във всеки герой неговите велики черти.
Проспер МЕРИМЕ, 1865
Аз почувствах как ви обичам (в писмо до Тургенев), аз почувствах, че ако вие умрете преди мене, ще ми бъде много болно… В първата минута, когато повярвах – надявам се напразно – че вие сте опасно болен, хрумна ми даже да тръгна за Париж, за да се видя с вас…
Лев ТОЛСТОЙ, 1882
Той беше един от най-забележителните писатели на сегашния век и в същото време най-откровеният, най-искреният и най-честният човек, какъвто може да се срещне.
Ги дьо МОПАСАН, 1883
Когато ми попадна за пръв път да прочета „Записки на ловеца” на Тургенев, аз цял затреперах от правдата на образите и изведнъж разбрах какво се нарича изкуство.
Николай ЛЕСКОВ, 1885
Боже мой! Що за разкош са „Бащи и деца”! Просто ти иде да викаш караул! Болестта на Базаров е направена така силно, че аз отмалях и имах чувството, сякаш съм се заразил от него… Просто гениално.
Антон ЧЕХОВ, 1893
Тургенев беше добър писател, езикът му беше прост, честен, истински руски.
Лев ТОЛСТОЙ, 1904
Тургенев! Най-забележителният поет, писал някога проза.
Джон ГОЛЗУЪРДИ, 1911
„Записки на ловеца” е книга-учител, а Тургенев – един от великите наши писатели, които умеят да се спускат в самите недра на баналността, за да я повдигат след това със себе си.
Владимир КОРОЛЕНКО, 1918
Тургенев – аристократът, човекът с висока култура, изкусно ориентиращ се в чуждата литература, обожаващ музиката и живописта, драматургът и стихотворецът се доближава до Дикенс по три общи и най-важни признака – дълбоко разбиране на човешката природа, дълбок интерес към живота и дълбока ненавист към жестокостта и фалша.
Джон ГОЛЗУЪРДИ, 1924
* Портрет И.С. Тургенева ~ Василий Григорьевич Перов, 1872
