Големите писатели не са имали идеален живот. Много от тях са израснали в мизерия, имали са проблеми с алкохол и опиати, били са неразбрани. Често това се е дължало на средата около тях или пък е било наследство от родителите им. Това са били предпоставки за бъдещи здравословни проблеми. Тези проблеми обаче, в известна степен, са допринесли за отприщване на тяхното въображение и ум, създали великите произведения, на които се наслаждаваме и до днес. Сайтът huffingtonpost.com показва 10 класици и техните здравословни и ментални неразположения.
(Jack London, 1903)
Джек Лондон
Лондон е имал маниакална увереност в себе си. Това му помага да стане първия милионер в историята сред писателите, но това не идва безплатно. Имал е биполярно разстройство, преживява скорбут, както и опит за самоубийство. Когато се появява язва на краката му, решава сам да се лекува с живак. Освен това си инжектира опиум, хероин, стрихнин, беладона. Умира на 40 от свръхдоза морфин.
Джеймс Джойс
Авторът се описва в разговор с Карл Юнг като „човек за малките неща, склонен към екстравагантност и алкохолизъм”. Страстта му към дъблинските проститутки му докарва гонорея. Успява да се излекува, но медикаментите, които лекарите му дават, му причиняват проблеми с очите. Претърпява умопомрачителните 11 очни операции, които така и не оправят докрай зрението му.
(Anne, Emily, and Charlotte Brontë, by their brother Patrick Branwell Brontë, c. 1834)
Сестрите Бронте
Всички сестри Бронте умират от туберкулоза. Заразата се разпространява в семейството, след като е прихваната от училището „Clergy Daughter’s School”. Там сестрите са бити и малтретирани, защото са смятани за прокълнати и луди. Това нанася трайни травми на децата. Шарлот, Емили и Ан са страдали от депресия. Брат им Барнуел е бил алкохолик. Емили най-вероятно е имала Синдром на Аспергер.
Джордж Оруел
Оруел е признавал, че едва е преживявал, докато напише една книга. Това се е дължало на инфекция на бронхиалните канали, която получава още като малко дете. Трудният му живот, свързан с бедност и мизерия също не помага. Цял живота има проблем с пневмония. Получава инжекции, чиято цел е да подобрят притока на въздух от белия му дроб. Те са му причинявали такава болка, че са вдъхновили мъченията, на които е подложен Уинстън Смит, главният герой в „1984”.
(William Shakespeare, Attributed to John Taylor, c.1600)
Уилям Шекспир
За Шекспир няма много медицински сведения. Последните му подписи показват, че ръцете му са треперили. Смята се, че е имал сифилис. Според Д. Х. Лорънс, ужасът и отчаянието в трагедиите на Барда се дължат на липсата на адекватен лек за сифилис.
Джон Милтън
Милтън в един момент ослепява. Една от причините е, че е претоварил очите си още от ранна детска възраст, четейки гръцки и латински произведения по цели нощи. Основна роля играе и фактът, че е взимал най-различни лекарства, безразборно, в отчаян опит да спаси очите си. Сред тях оловен ацетат, който разрушава бъбреците му.
(Jonathan Swift, portrait by Charles Jervas)
Джонатан Суифт
Той е бил ходеща енциклопедия по патология. Имал е сериозна болест на ушите, заради която е чувал ужасни шумове. Тази болест повлиява поведението му, а оттам разбива и любовния му живот. Според Джеймс Джойс, Суифт е „съсипал живота на две жени”.
Натаниел Хоторн
Хоторн е страдал от социално тревожно разстройство. Мразел е да бъде докосван, дори не могъл да гледа хората в очите. Когато добрият му приятел Франклин Пиърс е избран за президент на САЩ, на писателя му се налага да се появява в публичното пространство по-често. Това му помага да забогатее, но съсипва здравето му. Хоторн се обръща към алкохола, за да преодолее своята хронична срамежливост. Умира от мистериозна болест, най-вероятно рак на стомаха. Това е бил най-разпространения рак в Америка по онова време, заради голямата консумация на осолена риба и пушено месо.
(Herman Melville, 1870, by Joseph Oriel Eaton)
Херман Мелвил
Той е страдал от биполярно разстройство. Епизоди на депресия и меланхолия, следвани от такива на еуфория. С годините все по-често се обръща и към алкохола. От физическа гледна точка, е имал проблем с гръбначния стълб и очите.
Уилям Бътлър Йейтс
Йейтс е бил със Синдром на Аспергер. Бил е изключително срамежлив. Губи девствеността си на средна възраст. Съпругата му казва, че е нямал интерес към хората като същества, единствено към това, което са правили и казвали. Оцелява от бруцелоза. Решава да се подложи на операция за увеличаване на потентността.
Източник: lira.bg
Снимки и картини: en.wikipedia.org
