Еротиката, която намираме в картините, е в очите ни ~ БАЛТУС

"Аз търся красотата, тя дава живот."

(Balthus by Damian Pettigrew, 1996)

Балтус е един от малкото художници, чиито творби са показвани в Лувъра, докато е все още жив. Това се случва при едно експониране на колекцията на Пабло Пикасо, който високо е ценял неговата живопис.

Балтазар Клосовски де Рола е истинското име на познатия като Балтус художник, който е роден на 29 февруари 1908 г. в Париж и израства в полско-френско аристократично семейство. Баща му, Ерик Клосовски е известен историк, автор на монография на Оноре Домие, а майка му Елизабет Доротея Спиро е известна като художничка под името Баладина Клосовска. Двамата са част от културния елит в Париж. По-големият брат на художника е Пиер Клосовски, философ и писател, повлиян от теологията и литературата на Маркиз дьо Сад.

Още на 11 години бъдещият художник вече има възможността да види свои рисунки в книжка, писана от Райер Мария Рилке. Следва кариера, която включва множество изложби в най-големите градове в света, става директор на френската академия Вила Медичи в Рим, член е на Кралската художествена академия в Лондон.

През цялата си кариера, Балтус отхвърля обичайните норми в света на изкуството. Усилено настоява да се обръща внимание само на картините му и отказва по всякакъв начин да му се изготви автобиографичен профил, или с други думи, не желае изобщо личността му да се смесва с изкуството му. В ретроспекцията, която сам изготвя за галериите, в които се излагат картините му, пише единствено: „Няма биографични данни. Балтус е художник, за когото нищо не е известно, сега нека разгледаме картините му.“

Разбира се, има неща, които все пак се знаят за художника, като например, че от ранните си години творчеството му е силно повлияно от Райнер Мария Рилке, Морис Дени и Пиер Бонар, негови приятели, които поощряват таланта му. Сред гостите и приятелите на семейство Клосовски са също известните писатели Андре Жид и Жан Кокто, който от общуването си със тях извлича вдъхновение за романа си „Ужасните деца“ от 1929г. Близки приятели на Балтус са Андре Дерен, Алберт Камю, към края на живота му и режисьорът Федерико Фелини.

Творбите на Балтус показват също многобройни влияния, включително от известния роман на Емили Бронте, творчеството и фотографиите на Луис Карол, както и на художниците Гоя, Дега, Сезан.

Скандалното в тези творби е това, че той създава един полуимагинерен, фантазен свят, понякога болезнен, друг път изпълнен с безпокойство, свят на млади момичета в пубертетна възраст в съблазнителни спящи пози или мързеливо играещи си с котка, изображения, пропити с бездействие и меланхолия. Стилът му е предимно класически, но образите и сюжетите му са поетично-сексуални и еротично-скандални. Обвиняват го, че изображенията в картините му са „примамливи и тревожни“. На това той, като всеки художник, отговаря: „Аз търся красотата, тя дава живот.“

Thérèse dreaming, 1938

Наскоро в Ню Йорк бе стартирана петиция с искане музеят на изкуството „Метрополитън“ да отстрани картина от 1938 г., на която е изобразено момиче, част от чието бельо се вижда. Това е картината на Балтус „Сънят на Терез“. Според подписката, художникът , „сексуализира“ момичето, като го показва в отпусната поза и повдигнато коляно.

От музея, разбира се, отказаха с аргументите, че „Нашата мисия е да събираме, изучаваме, съхраняваме и представяме значителни произведения на изкуството през всички времена и култури, за да свържем хората с творчеството, знанията и идеите. Визуалните изкуства са един от най-ценните начини, с които разполагаме, за да осмисляме както миналото, така и настоящето.“

На подобни обвинения самият художник приживе отговаряше мъдро:

„Еротиката, която намираме в картините, е в очите ни, тя е духът на въображението ни, който никой не иска да си признае, че вижда.“

Когато „еротичният реалист“ почина на 18 февруари 2001 г., вокалистът на U2 Боно пя на погребението му, на което присъстваха множество известни личности, като почит му отдаде и Президентът на Франция.

The Salon, 1941-1943